Колкото красив, толкова непристъпен и бодлив храст е пираканта кокцинеа (Pyracantha coccinea). На височина достига 2- 3 м. Листата му са с елипсовидна форма, ситно назъбени по края, кожести, неопадливи, на цвят тъмнозелени . Цъфти през май и събраните в щитчета цветчета, бледорозови на цвят, са едва забележими. Красотата на този храст проличава от ранна есен до падането на сланите, когато узряват плодовете. Оранжеви или червени на цвят, те се открояват отдалеч и кичат храста чак до края на месец ноември. В градината храстът е много подходящ за ограда, заради непристъпността, която осигуряват острите бодли по клонките. Можем да го включим в жива ограда върху каменисти места с бедна почва, защото е непридирчив и расте навсякъде, стига да е на припек. Освен това е и много студоустойчив – издържа на температура до -20 градуса, без да измръзне. Понася подстригване и оформяне с овощарска ножица.
В края на ноември, дори в началото на декември се събират семената. Те са дребни и веднага се сеят, като се отстранява месестата част. Ако се оставят до пролетта, изискват специална подготовка във влажен пясък.
Индришето е многогодишно полухрастовидно растение, което на височина достига до 1,5 м. Стъблата са нежни, разклоняващи се, леко разкривени. Общият овал на листата е сърцевиден, но петурата им е силно ...
Бялото гниене е често срещано заболяване по чесъна. Болестта започва да се наблюдава на полето и след това при съхранение. На полето се наблюдават отделни растения, които изостават в развитието си и д...
Болестта еска се дължи на гъбата Phaeoacremonium aleophilum. През вегетационния период могат да се наблюдават две форми на болестта. По-често срещаната е т.нар. бавна (хронична), която се характеризир...
Лозата може да се отглежда сполучливо и в дворните места. Необходимо е само мястото, което й се предвижда, да отговаря на нейните изисквания. Не бива лозите да се засаждат на задушни, непроветриви тер...
Богородички от собствен разсад