Колкото красив, толкова непристъпен и бодлив храст е пираканта кокцинеа (Pyracantha coccinea). На височина достига 2- 3 м. Листата му са с елипсовидна форма, ситно назъбени по края, кожести, неопадливи, на цвят тъмнозелени . Цъфти през май и събраните в щитчета цветчета, бледорозови на цвят, са едва забележими. Красотата на този храст проличава от ранна есен до падането на сланите, когато узряват плодовете. Оранжеви или червени на цвят, те се открояват отдалеч и кичат храста чак до края на месец ноември. В градината храстът е много подходящ за ограда, заради непристъпността, която осигуряват острите бодли по клонките. Можем да го включим в жива ограда върху каменисти места с бедна почва, защото е непридирчив и расте навсякъде, стига да е на припек. Освен това е и много студоустойчив – издържа на температура до -20 градуса, без да измръзне. Понася подстригване и оформяне с овощарска ножица.
В края на ноември, дори в началото на декември се събират семената. Те са дребни и веднага се сеят, като се отстранява месестата част. Ако се оставят до пролетта, изискват специална подготовка във влажен пясък.
Дивият чесън е многогодишно луковично тревисто растение от семейство Liliacea-Лилиецветни. Известен е още със синонимите левурда,мечи лук. У нас се среща по високите части на нашите планини, по вла...
Топкарамфилът, сполучливо наречен от народа ни и самакитка, може да остане на едно и също място повече години, но много бързо губи декоративната си стойност. Затова се отглежда като двегодишно растени...
Съществува мнение, че за да се ускори узряването на лука, той трябва да се огази. Това в никакъв случай не бива да се прави. При полягането на перата върху повърхността на лехата постъпването на влага...
Зокумът, наричан още олеандър (Nerium oleander) залага цветните пъпки в края на лятото и през есента, при това по върховете на едногодишните клончета (леторасти). Затова след прецъфтяването на всеки ц...