Едни от най-ефектните ампелни растения за вътрешна украса са еписциите.Техните мъхнати листа, проблясващи в сребристи, бронзови или медни оттенъци, са извънредно декоративни и привлекателни, а когато се появят и алените цветчета, растенията стават приказно красиви. Друго ценно качество е техният бърз растеж и продължителният период на цъфтене.
Това са невисоки тревисти представители на семейство Геснериеви, които произхождат от тропиците на Америка. Възрастните екземпляри достигат около 50-60 см дължина и имат до 20-30 развити разклонения, от които поне половината цъфтят едновременно.
Въпреки че името еписция на гръцки означава засенчена, растенията се развиват най-добре на разсеяна светлина. Ако помещението, в което се отглежда еписцията, е тъмно, тя ще се развива и ще цъфти без проблеми, ако се осветява с луминесцентна лампа по 12-14 часа дневно. Понеже изискват висока въздушна влажност, добре е саксиите с еписции да се поставят в широки съдове, пълни с влажен мъх сфагнум. Директното опръскване на листата не се препоръчва, тъй като се получават грозни петна, а при ниска температура и загниване. Друго важно условие еписцията да покаже цялото си великолепие е температурата. През зимата тя не бива да пада под 18 градуса, защото развитието на растенията се задържа, листата издребняват и се увеличава опасността от загниване.
Еписциите се размножават лесно чрез стъблени резници и даже чрез вкореняване на листа. За това е нужна само висока температура и въздушна влажност. Резниците се засаждат директно в лека почвена смес или се вкореняват предварително във вода. Младите растения се пресаждат на няколко пъти в по-големи саксийки.
Почвата за отглеждането на еписциите трябва да е лека, водопропусклива и с неутрална реакция.
Водата за поливане трябва да е отлежала поне няколко часа, за да не съдържа хлор. Тя се налива в подложката и ако след 2 часа растението още не я е поело, се излива. Засушаването не може сериозно да навреди на това растение.
Хранителната площ на едно растение е онова пространство, от което то има нужда, за да се развива и да расте нормално. Определя се от произведението между вътрешноредовото и междуредовото разстояние. Н...
Кладардисът (Cladardis elongatulus) e много опасен неприятел по розата. Той нанася щети най-вече на младите растения в новите розови насаждения. Неприятелят е малко насекомо, което развива едно поко...
Ятрофата (Jatropha) от семейство Млечки (Euphorbiaceae) идва от горите на Централна Америка. Необикновеният й облик веднага привлича вниманието - силно издуто в основата стъбло, едри яркозелени листа ...
Цикламите започват да цъфтят през октомври и навлизат във фазата на покой в края на зимата. През този период се препоръчва растението ежеседмично да се подхранва с течни комплексни торове, като се изп...