Златната момина сълза или оранжевата сандерсония (Sandersonia aurantiaca) е растение от семейство Liliaceae. В своята топла родина, Южна Африка, през периода на летните дъждове, сандерсонията цъфти обилно и продължително. Но за съжаление, сега в природата това ефектно растение се намира на границата на изчезването. В същото време сандерсонията активно завоюва цветни пазари. От 1994 г. новозеландците размножават златната момина сълза и я продават като саксийно растение.
Във възрастно състояние сандерсонията достига височина 80 см. Тя е нежна, леко катерлива тревиста лиана, която показва своите висящи цветове (златисти или яркооранжеви, с размер около 3 см) с леко загънати навътре краища на венчелистчетата, приличащи на китайски фенерчета.
Растението привлича вниманието към себе си дори и когато не цъфти благодарение на своите езкотични, ланцетни, светлозелени листа с тънки мустачки, които се прикрепват към опората. Сандерсонията е много чувствителна на понижението на температурите, но в умерените ширини цъфти обилно в закрито, топло помещение. При благоприятни условия нейните многобройни цветове образуват блестящ оранжев килим, който внася удивителна краска в околното пространство.
Златната момина сълза обикновено се размножава чрез клубени и семена, които се образуват в голямо количество. Най-често на едно стъбло има по 12 цвята, като всеки от тях завръзва 50-70 семена. Най-продуктивни са растенията, които се отглеждат на открито. Семенните кутийки трябва да бъдат събрани, когато започнат да се отварят, но преди да са се разсипали семената. След като изсъхнат, кутийките трябва да се разчупят. Почистените семена се съхраняват на прохладно, сухо място. 1000 семена тежат 7 г. Има различни начини за отглеждане: можете да засеете семената в саксия, която се оставя навън, да държите семената в торбичка навън, а през пролетта да ги засеете, изберете сами.
Пръз първата година покълват не повече от 20% от семената, останалите покълват през следващите две години. Клубените трудно се развиват в тежка почва, затова трябва да слагате растенията в градинска лека почва с добър дренаж.
Южната страна на жилището ви е идеалното място за лианата, стига да й осигурите завет. В периода на растеж трябва редовно и внимателно да оглеждате растението за вредители.
Трябва да имате и друго предвид. Когато надземната част на сандерсонията загине следва период на покой (12 седмици), в което време растението трябва да се изкопае и да се постави в перфорирана торбичка с леко влажен торф в хладилника.
Бобовата огневка (Etiella zinckenella) е неприятел на бобовите култури, разпространен във всички райони на страната. Среща се по голям брой бобови растения, но най-силно вреди на фасула, соята, граха,...
Гамозначната нощенка е не много голяма пеперуда (при разперени криле е 4-5 см), доста красива (тъмнокафяви или сивокафяви предни криле с фигурка подобна на гръцката буква гама, откъдето идва и името й...
Киваното (Cucumis metuliferus) е близък роднина на краставиците и на пъпешите. Произхожда от семейство Тиквови. Този екзотичен плод идва далечна Африка, където се среща в диво състояние в пустинните и...
Болестите и неприятелите, които са ни създавали неприятности през лятото, не са изчезнали. Това че няма вече култури в градината, които видимо да страдат, не бива да ни успокоява. Напролет ще са появя...