Дълга е поредицата от калини и твърде разнообразни по цвят и форма на листата и плодовете са те. Познати са близо сто диворастящи и култивирани вида от рода Калини (Viburnum). У нас няма такова голямо изобилие на видове. Обикновено ги делим на две основни групи черна и червена калини, като основна отличителна черта между двете са формата на листата. Докато черната калина има целокрайни листа със сърцевидна форма, то червената калина е с нарязани триделни листа.
От червената калина има създадени много декоративни форми и разновидности като една от тях е картопът. Той представлява малко красиво дърво, достигащо на височина 2-3 м, с красива, заоблена корона. Лисатата са разположени срещуположно на клоните и са с наситенозелен цвят. Цъфти през юни. Тогава изобилието на белоснежните едри, кълбовидни цветове привлича погледите отдалеч.
Само един картоп в градината е достатъчен да я освежи и като че ли короната му изглежда обсипана със снежни топки през лятото, които не се разтапят на дървото, а го красят дълго време. Не напразно картопът се търси като солитер за паркове и градини.
За отглеждане не е капризен, но обича въздушна и почвена влага и по-топли места. Вирее и на полусянка, ако няма достатъчно слънце.
Как да го размножим?
Картопът има стерилни цветове и за сметка на красотата няма семенен път на развитие, а само вегетативен.
След прецъфтяването в началото на юли се събират резниците и зареждат в парници. Както останалите червени калини картопът образува коренови и пънни издънки, на които може да се разчита също за развитието му.
Коледният кактус (Schlumbergera Hybriden ) произхожда от Бразилия и принадлежи към листните и разчленени кактуси. Независимо от името си цъфти не само около Коледа. При добри грижи той ще ви радва с б...
Размножаването на азалията става чрез резници. Най-подходяща почва е хвойновата, която се използва без специално приготовление. Такава почва се проветрява добре и не задържа излишна влага. Азалията им...
Става въпрос за салати, които ще се консумират през ноември, когато друг свеж зеленчук в градината няма да има. В този смисъл те са истинско пролетно удоволствие в късната есен. Заслужава си да опитат...
Този род е описан през 1753 г. и носи името на шведския ботаник Тиландз (1640-1693). Съществуват повече от 400 вида, които са разпространени от югоизточната част на САЩ до Аржентина и Чили. Тиландзият...