Рамондия (Ramondia), известна още като рамонда се отнася към сем. Gesneriacea. Към този род принадлежат 3 вида, произхождащи от Южна и Югоизточна Европа.
За нас от значение е видът, който е ендемит за Балканския полуостров - Romonda serbica - сръбската рамонда. У нас тя се среща само в природата на Северозападна България - района на Монтана. Това са много ниски многогодишни тревисти растения, които достигат едва 10-12 см височина. Развиват приземна розетка от листа. Те са обратно яйцевидни, назъбени по периферията. От горната страна са покрити с редки, а от долната - с гъсти ръждиви власинки.
Слабо разклоняващите се цветоноси се показват между листата. Цветовете са дребни, до 2 см в диаметър. Баграта им е гълъбово-синя, до лилава. Много рядко бива и бяла. Цъфтежът протича през април-май.
Има нужда от малко
Биологичните изисквания на растенията лесно се задоволяват. Те предпочитат да се развиват на сянка или полусянка. Почвата трябва да е лека, варовита. Издържат продължително време на засушаване. Много важно е за тези растения да са избират места със северно изложение или на сянка. Те са отличен материал за оформяте на групи върху скални терени или да се използват за зацветяване на алпинеуми.
Как да я размножим
Този вид може да се размножава със семена. Те са много дребни, затова се засяват в саксии в много фино пресята смес от добре разложена листовка и пясък. Не се покриват със смеската, а над саксията се поставя стъкло или прозрачен полиетилен, който остава до поникване на семената. Влажността се поддържа чрез фино пулверизиране. Укрепналите поници се пикират. Когато пораснат, се изнасят на постоянното място. Осигурява се хранителна площ 12 х 12 см.
По-често растенията се размножават чрез разделяне на коренищата. Това се извършва рано през есента. Много рядко се вкореняват и листни резници.
Модно
Ако искате да сте в крак с модата, запознайте се с рамондия микони (Rаmondia mycоnii). На височина растенията достигат 12-14 см, разклоняват се буйно и покриват площ до 23 см в диаметър. Овалните листа са груби и набръчкани. Цветовете са около 3,5 см, бледопурпурни, с открояващи се яркооранжеви тичинки. Този вид обаче се отглежда трудно. Ако около кореновата шийка през зимата има вода, то растението може да загине. Затова го садете между камъни, където е отцедливо. Мястото да е северно, с много малко пряко огряване от слънцето. Размножава се предимно чрез разделяне на туфата през есента. Препоръчва се също да се вкореняват връхни, стъблени резници, дори и листа.
Зайците особено много обичат младите фиданки, които от нанесените повреди боледуват и загиват, затова е много важно преди зимата да се погрижите за защитата на дърветата от гризачите. За тази цел ство...
Някои видове къпини са по-чувствителни към студ от малините. Това важи предимно за сортовете със стелещи се издънки. Те понасят температури от минус 20 до минус 25°С, без да претърпят някакви особени ...
Като общоприето правило за начало на присаждането се приема времето от средата на юли до края на август. Това обаче води до някои икономически и технически трудности. Първо, площта на питомника стои...
Искате ли да си произведете лимон, който да гледате на открито, то тогава най-подходящата за тази цел подложка е от единственият листопаден и студоустойчив вид трилистния понцирус (Ponicirus trifolata...
Под сянката на ореха засадете брунера