За нормален растеж и развитие на малиновите насаждения е необходимо всяка година да се извършват съответните резитби. Според предназначението си те биват за формиране на храстите и на редовите ивици и за плододаване, а съобразно времето на прилагане – зимна и лятна.
Зимната резитба се извършва през есента след окапване на листата или сега при първото затопляне на времето. Това е времето, в което трябва да формирате храста и да осигурите възможност достатъчно плод да се развие на растенията.
Резитбата за формиране на храстите започва веднага след засаждане на растенията. Най-добрият начин на отглеждане на малините е на непрекъснати редове. В началото на втората година за плододаване се оставят само издънките с височина над 80 см. В началото на третата година се оставят силните издънки над 150 см, здрави и равномерно разположени по реда. Всички останали – слабо развити, сгъстяващи редовете и повредени, се изрязват ниско до земята. Събират се и се изнасят извън насаждението на подходящо място, където се изгарят.
Ширината на браздовата ивица не бива да превишава 30-35 см, а растоянието на издънките в нея е около 10-15 см една от друга. Броят на растенията на единица площ зависи от района, сорта и начина на отгледата и е в широки граници от 12 до 22 на метър от браздовата ивица. На по-бедни почви и слаби валежи е по-тясна и обратно. При много тясна ивица добивът намалява и поради недостатъчния брой малини на единица площ. Ако ивицата е по-широка, има силна конкуренция между издънките, масово развитие на болести и неприятели, причиняващи гниене на плодовете. Затова всички издънки израсли извън възприетата ширина на редовата ивица се изрязват до основата.
Успоредно с формиране на редовата ивица се извършва и съкращаване на издънките за плододаване. Най-подходящо време е в ранна пролет, преди разпукване на пъпките. Тогава най-добре личат повредите от зимните студове. Върховете на плододаващите издънки се съкращават с не повече от 10-30 см, защото плодните пъпки се образуват в горната част на клонките. Там те са със силно скъсени междувъзлия, често измръзват или плодовете им са много дребни. По-ниско се съкращават само тези с измръзнала връхна част или когато искаме да получим по-едри плодове.
Черната мана по пипера е разпространена навсякъде в страната. Смята се обаче, че повредите, които тази болест причинява, обикновено не водят до загиване на растенията. Причинява се от гъбата Cladospor...
Бобовата огневка (Etiella zinckenella) е неприятел на бобовите култури, разпространен във всички райони на страната. Среща се по голям брой бобови растения, но най-силно вреди на фасула, соята, граха,...
Уж е едва средата на лятото, а някои дървета вече обличат есенната си премяна - листата пожълтяват и започват да капят без време. Не, не става дума за по-ранна есен. Има нещо, което не е наред. Тези д...
Още през 1962 г. шотлански учени са създали хибрид между къпина и малина, който няма така досадните дребни семенца, характерни за малините и къпините. Хибридът е наречен Тайбери. На външен вид той при...