Пеканът принадлежи към семейство Орехови. Известен е още като „цар на орехите” и „маслен орех”. Плодовете му са изключително вкусни, сладки и високо калорични. Те съдържат 71% мазнини, 15% въглехидрати, 10% протеини, минерални вещества и вода. Богати са на микроелементи калций, фосфор, манган, калий, цинк и на витамини А, В и Р.
Плодовете се консумират в прясно състояние или обработени и са ценна суровина за хранителната промишленост. Те се употребяват сушени и печени или смлени, с мед и сладки, сушени плодове и др. От тях се получава висококачествено масло, което има вкус подобен на маслината.
Дърветата пекан са листопадни, имат мощна коренова система, която прониква дълбоко в почвата и достигат до височина 60 м и около 35 м ширина на короната. Те са изключително родовити и дълголетни. Живеят повече от 500 години и плододават поне до 300 години.
Завръзът е многогнезден. Плодоноси през втората половина на октомври, а добре узрелите плодове окапват до края на декември. Узрелите орехи се почистват от зелената обвивка, но след узряване на ядката, и се съхраняват както тези на обикновеният орех – на сянка и прохладно.
В сравнение с плодовете на обикновения орех тези на пекана са по-продълговати с цилиндрична или яйцевидна форма, като върхът им е заострен. Черупката е гладка, със затворени шевове. Ядките са по-сладки от тези на обикновения орех. При подходящи условия могат да бъдат съхранявани до шест месеца.
Задължително условие за развитието и плододаването на този орехов вид е наличието на горещ влажен въздух през лятото. Пеканът понася кратковременни застудявания до минус 30°С. Поради късния си цъфтеж видът е защитен от измръзвания на плодните си органи от късните пролетни мразове. Взискателен е към влажността на почвата и не понася продължително почвено засушаване. Най-подходящи за отглеждането му са богатите на органични вещества добре овлажнени почви.
Размножава се както обикновения орех – чрез семена или присаждане на спяща или будна пъпка по метода „прозорче”. Растежът на дърветата е най-силен през първите 10-15 години. Най-благоприятният срок за засаждането е до трайното застудяване през есента – от началото до края на ноември. Топлите зимни дни също са благоприятни.
Приятен нежен, фин и лек вкус, забележителен аромат и красив светло златистожълт цвят със зелен оттенък. Познахте, нали? По това белите вина категорично се отличават от червените. За да се направи оба...
Дицентрата е необикновено изящно растение, известно в културата от началото на XIX век. Французите го наричат сърцето на Жанет, немците – цвете на сърцето, в Русия е известно като разбито сърце, а у н...
Известно ми е, че от отпадалите клонки по време на резитба може да се вземат части и да се вкореняват. Но когато този момент е изпуснат, може ли да се използват новопокаралите клонки и ако е възможно,...
Пресаждането на лимона се прави според развитието му веднъж на 2-3 години. Колкото е по-старо растението, толкова по-рядко се прави това. Най-доброто време за пресаждане е пролетта. Възрастта на лимон...
Къпини, които издържат на голям студ