Малината има сравнително големи изисквания към почвената влага, когато интензивно растат издънките и се формират плодните органи. Едва след обиране на последните плодове, намаляват нуждите от вода при сортовете, които плододават един път годишно. При прекомерно навлажняване на почвата след образуването на плодовете издънките не могат да узреят и през зимата обикновено измръзват.
Изискванията на сортовете, които раждат два пъти през годината, към почвената влага са значително по-различни, защото основната част от реколтата се формира през есента. Малините Люлин имат голяма потребност от влага още през април, май и юни, когато се формират издънките. Трябва да се поливат и през юли, тогава започват да залагат цветни пъпки за лятно-есенната реколта, а също и през август-септември, период, в който е цъфтежът, наедряват завързите и зреят плодовете. За последно се пуска вода през втората половина на септември. На декар нормата е 35-40 куб. м. До наедряването на завръзите почвата в междуредията е добре да се разрохква след всяка поливка, за да се намалява загубата на влага от изпарение и от плевелите.
Добри резултати дава капкуването, при него добивът се увеличава над 20 %, повишава се качеството на плодовете, икономисват се около 20 % вода.
Растението се „храни” и чрез листата
За подхранване на малините може да се използва универсален хуматен тор. Плододаващите насаждания се подхранват листно по следната схема: 5-7 дни след началото на цъфтежа; 10-15 дни след първото пръскане; 10-15 дни след второто. 80 мл течен тор се разтваря в 50 л вода, разтворът е достатъчен за пръскане на един декар малини. В резултат се засилва естествената съпротивителна сила на растенията срещу болести и неприятели, повишава се устойчивост към стресовите фактори - засушаване и измръзване, по-добър е ефектът от третиране с пестициди срещу болести и неприятели. Освен това растежът и развитието са по-силни и в резултат добивът се увеличава от 10 до 50 %. Плодовете пък стават по-вкусни и по-дълго могат да се съхраняват. Растението се „храни” и чрез листата.
За ранно полско производство на марули и главести салати, семената се засяват в полутопли парници обикновено в началото на февруари, до към 10-ти за марулята и до 15-ти за главестата салата. Засяванет...
Използван широко в страните от Западна Европа, напоследък този метод намира все по-широко приложение в практиката на овощните разсадници и у нас. Много е интересен и за любителите овощари. По същество...
Пораженията от тази болест са най-чувствителни при младите лози, но и на възрастните нананася сериозни повреди. Заболело от бактериален рак лозе има кратък живот. Болеста се появява като подутини (т...
Овощните растения виреят добре на почви, чиято реакция рН е в границите от 5,5 до 7,5, като повечето от овощните видове успяват най-добре на почви със слабо кисела реакция (рН 6 до 6,5) и на второ мяс...
Защо се прави филизене на лозите?