Зелчетата на брюкселското зеле се прибират от октомври, та чак до студовете. В южните райони на страната - и през зимата. В промръзналите зелчета се увеличава съдържанието на захари, подобрява се и вкусът им.
Прибират се, когато станат плътни и здраво обвити от покривните си листа. Тогава стъблото се отрязва в основата, листата му се отстраняват и зелчетата се оронват. Използват се веднага или се замразяват, поставени в полиетиленови пликчета. От тях може да се направи и туршия.
Има друг начин. Без да се оронват зелчетата, отрязаните стъбла се оставят на хладно място, където температурата се поддържа около 0°С. Така се запазват свежи два месеца.
Ако растенията не се отрежат, зелчетата се оронват последователно, от долу нагоре по стъблото според годността му. По-горните ще приберете по-късно.
Растения брюкселско зеле, чиито зелчета още не са готови, може да се извадят и да се засадят едно до друго в дълбок парник или в зимника. Зелчетата продължават да се уплътняват. Оронват се, когато е необходимо.
Ендивията произхожда от синята жлъчка, но от нея се различава по това, че е едногодишно растение и листата й са по-слабо горчиви. Отглежда се заради листата, които служат за салата, може за супи, сосо...
След падналите проливни дъждове и градушки има сериозна опасност от разпространение на сиво гниене в лозето. Причинител на това заболяване е гъбата Sclerotinia fuckeliana. Тя презимува като склероции ...
Агапетесът (Agapetes) от семейство Ерикови расте като вечнозелено храстче в субтропиците на Азия, откъдето е пренесен и разпространен като едно от най-интересните ампелни цветя. На височина достига до...
Лозите цъфтят до около средата на юни, тази година обаче закъсня най-малко с двадесетина дена. В същото време паднаха обилни и продължителни дъждове. Зарази плъзнаха навсякъде из лозята. Не са малко...