Подхранване на оранжерийните култури
Отглеждани в оранжерии, доматите и краставиците за кратко време образуват голяма растителна маса и дават висок добив от единица площ. При създаването на хранителна среда за тези растения обаче трябва да имате предвид и неблагоприятните условия за отглеждането им: къс ден, голям брой облачни дни, големи денонощни колебания на почвената и въздушна температура. Понижаването на температурата възпрепятства усвояването на хранителните елементи, дори те да се намират в лесно усвоими форми в почвата. Затова, основното торене и подхранването в оранжериите трябва да се извършва след агрохимичен анализ на почвени и растителни проби.
Основното торене в оранжериите се извършва през есента. Преди дълбоката оран се внася цялото количество оборски тор, фосфорните и 2/3 от калиевите торове. Като ориентировъчни количества могат да се внесат 1- 1,5 тона угнил оборски тор на 100 кв. м, 4- 5 кг троен суперфосфат и 3- 4 кг калиев сулфат. Хлор съдържащи калиеви торове не се препоръчват за торене в оранжерии. Останалата 1/3 от калиевите торове се внася с последната обработка преди разсаждане на културата.
Азотът се внася като подхранване при обща норма за вегетацията 6- 8 кг като амониева селитра на 100 кв. м. Извършват се 3 или 4 подхранвания. Първото се прави с първото окопаване, а следващите - през 15- 20 дни.
Минералното торене може да се съчетае с шербетуване. Внасянето на 100- 150 кг полуразложен оборски тор с поливната вода дава отлични резултати. Шербетуването се редува с подхранванията с азот.
Почвеното торене се съчетава с листно подхранване. То се прави във влажно, облачно време, сутрин рано или вечер след понижаване на въздушната температура. Използването им при високи въздушни температури крие опасност от пригори по растенията.
Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА