Особености при отглеждането на късни домати

За късните домати подходящи са местата в градината, освободени от граха, ранното зеле, ранните моркови и други зеленчуци, все така ранни. Подходящото време за сеитба на семената е началото на юни, но в по-високите и по-хладни райони на страната си заслужава този срок да се изтегли малко по-рано.Успехът зависи много и от избора на сорта. Използват се сортове с по-къс вегетационен период, каквито са ранните и предназначените за отглеждане в полиетиленови оранжерии – Рила, Дорина, Прекос, Наслада, Калина, Марица 25 и други.

И късните домати се отглеждат чрез разсад

Разсадът за късните домати се отглежда на открити лехи. Подходящото време за сеитбата на семената е началото на юни, но в по-високите и по-хладни райони на страната си заслужава този срок да се изтегли малко по-рано. Растенията не се пикират и затова сеитбата трябва да е по-рядка – не повече от 1,5 г на квадратен метър. Заслужава си да се отгледа и малко резервен разсад, защото растенията ще се засаждат в горещ сезон и някои от тях не успяват да се прихванат, т. е. процентът на пропадналите е по-висок в сравнение с пролетното засаждане на пикиран разсад.
Като се имат предвид настъпващото горещо време и бързото просъхване на откритата леха, на поливането на разсада трябва да се обърне специално внимание. До поникването на семената се поддържа висока влажност, което обикновено означава всекидневни поливки, ако не вали дъжд. След поникването поливките може да се поразредят, но почвата трябва да е винаги умерено влажна. Условията по това време са благоприятни за развитието на гъбните болести и затова се извършват няколко профилактични пръскания с подходящи фунгициди. Последното пръскане се прави ден-два до три преди разсаждането. По това време на годината бързо растат и плевелите, затова редовното им отстраняване е постоянна грижа. Когато лехата е подготвена от богата торопочвена смес, подхранване не се налага. Изостават ли растенията в развитието си, трябва да се прибегне към употребата на минерални или органични торове. Независимо от това какви са, след подхранването растенията трябва да се отмият обилно с чиста вода чрез дъждуване, за да се избегнат повреди. Разсадът става готов след около 30 дни, т. е. към началото на юли.

Засаждане и грижи

Засаждането се извършва както и при ранните и средно ранните домати. Най-често се оформят бразди. И в този случай подходящите разстояния на са 70-80 см между редовете и 35-40 см между растенията в реда. Тъй като използваните сортове са индетерминантни, до всяко растение се забива кол, към който то се привързва, или се изгражда носеща телена конструкция.
Грижите по време на вегетацията за късните домати, колкото и да са сходни с грижите за ранните и средноранните домати, си имат своя специфика. Първото окопаване, придружено от леко загърляне, се извършва след прихващането на растенията. С тази обработка се извършва и подхранване с около 30 г на квадратен метър амониева селитра. Следващите окопавания са след всяка поливка или дъжд. С една от тези обработки около две седмици след първото подхранване се извършва и второто също с около 30 г амониева селитра. Окопава се плитко, за да се получи рохкав пласт, който ограничава изпарението на влагата от почвата. Първата поливка е след първото окопаване. Добре е тя да бъде придружена от подхранване с размит в поливната вода пресен органичен (оборски, птичи) тор, което изключва първото подхранването с амониева селитра. Тъй като началното развитие на растенията протича в горещи и сухи дни, поливките се налагат през 5-7 дни. За разлика от ранните и средно ранните домати, практиката при късните е да се отглеждат двустъблено. Второто стъбло се оформя от странично разклонение (колтук) в зоната на първото съцветие. Останалите колтуци по основното и страничното стъбло последователно с появата им се премахват. През първата половина на септември или около 40 дни преди обичайното време за образуване на първите слани в района с цел да се ускори узряването се премахват и върховете над последно съцветие, независимо кое поредно е, т. е. може да е второ или трето за разлика от ранните, при които трябва да е четвърто, пето или шесто. Важно е с тази манипулация да не се закъснява. При по-късно прекършване се формират дребни плодове, които само пречат на образувалите се вече да наедряват.
В началото на септември по преценка може да се извърши пестеливо подхранване с малко амониева селитра и суперфосфат, съответно по около 20 и по около 10 г на квадратен метра. Поливките продължават и през септември. Според валежите те може да са 2, 3 или 4. Поливането е от голямо значение за наедряването на плодовете. Почвата трябва да се поддържа нормално влажна. Засуши ли се, поливка или дъжд предизвикат напукване на плодовете.