Сейте фасула на етапи
Фасулът се отглежда за храна на хората. За целта се използват както зрелите така и зелените бобове. Съдържа почти всички незаменими аминокиселини. Богат е на минерални соли-калций, фосфор, магнезий, молибден. Съдържа и разнообразни витамини. Действа като "противоотрова" на холестерола като го изтиква от кръвния серум.
Претенциите на фасула
Градинският фасул се нуждае от топлина през целия вегетационен период на развитието си. Сеитбите започват , когато въздухът и почвата се затоплят над 10-12°С. Правят се на няколко етапа, за да има продукция за по-дълго време. През периода на цъфтежа и чушкообразуването най-благоприятната температура е 23-25°С. Фасулът не е претенциозен към почвите и предшестващата култура. Най-добри предшественици за него са тиквовите, луковите и коеноплодните култури. Преди сеитбата мястото се обработва дълбоко и се подравнява. Обикновено се тори с органични торове, ако почвите са много бедни, се налага внасянето и на минерални торове. При комбинираното торене - органични и минерални торове, фосфорните и калиевите торове се внасят през есента или рано през пролетта /съответно фосфорни торове в доза 5-6 кг и калиеви торове 2-3кг на 100кв.м/, а азотните се дават като подхранване в доза 2-3 кг на 100 кв.м. Половината от азотната доза се внася непосредствено преди сеитбата, а останалата част в началото на цъфтежа.
Сортовият асортимент е голям
Освен популярните Чер старозагорски, Никос, Валя, Райкин и Майчин, с отлични качества са и сортовете: от нискорастящите – Ореол, Пловдивски жълт, Тангра, Роко, Кантаре, Страйк и Doge, а от увините – Ерусалимски, Тракийски, Илинден и Хелда.
Фасулът може да се отглежда на гнезда, на редове или на ленти. На малки площи парцелката се набраздява на 50-60 см за нискорастящите сортове и на 80 см за вейковите сортове. Гнездата се оформят през 25-30 см за ниските сортове и на 40-50 см за вейковите сортове. В гнездата се поставят по 5-6 семена, които се покриват с 4-5 см влажна почва.Ако ще отглеждаме фасула на редове, междуредовите разстояния могат да бъдат от 20 до 60 см в зависимост от хабитуса на сорта. Разстоянията между семената в реда са 3,5-4 см. При сухи почви за нормалното поникване почвата след сеитбата се полива.
Грижи през вегетацията
Когато растенията станат високи около 10 см, се окопава внимателно и плитко, след 2 седмици отново. При всяко окопавене се прави загърляне на растенията. При нужда от извършването на трето окопаване, то се извършва преди цъфтеж и плододаване. При отглеждането на увивните сортове фасул, опорната конструкция се поставя преди образуването на втория троен лист.
При второто окапаване се подхранва с амониева селитра, която се внася на 5-8 см встрани от растенията в доза 1-1,5 кг /100 кв.м площ. Редовното напояване е гаранция за получаването на високи и качествени добиви. Ако се прекали с напояването обаче, излишната влага може да увреди корените на растенията. Напояването се извършва през период от 7-10 дни. Нуждите на растенията от влага нарастват с появата на първите чушки и през време на плододаването. По-влаголюбив е вейковият фасул.
Зеленият фасул е готов за обиране 12-15дни след цъфтежа. Обикновено се бере през 4-5дни, но зависи от сорта. Има такива сортове, които узряват дружно и беритбите са само една или най-много две. Добивите варират в шиоки граници в зависимост от сорта и от условията на отглеждането.
Автор: Лили Петрова