Лятното зеле отива в лехата
Зелето е зеленчукът, който присъства целогодишно на българската трапеза – прясно или преработено. Рано напролет първо се появяват засадените преди зимата зелки. Последни са късните, които ще редим в каците, преди да падне сняг.
Зелето се причислява към студоустойчивите култури. Оптималната температура за развитието му е 16-18 градуса. Готовите за прибиране зелки понасят студ до минус 5 – минус 8 градуса. Горещините над 28-30 градуса, които у нас са чести, както и ниската влажност на въздуха, влияят неблагоприятно върху развитието и качеството на зелките. Те са най-претенциозни към почвената и въздушна влажност по време на завиването. Главестото зеле изисква плодородни, добре аерирани, влагоемни, средно тежки почви с неутрална реакция. Има повишена взискателност към азота, калия и калция в почвата.
Добрият разсад има 5-6 листа
Ако в края на януари до 10 февруари сте засели семената за разсада, той е вече годов за ранното полско производство. От 25 март до 5 април, когато почвената температура на дълбочина 10-12 см е над 7-8 градуса, можете да засаждате. Качественият разсад трябва да е млад – на 35-40 дни, с 5-6 същински листа, със здрав вегетационен връх, дебело стъбло, къси междувъзлия и здрави корени.
Преди разсаждането се съкращават дългите коренчета и се отрязва част от листата, за да се намали изпарението и завяхването. Така растенията ще се прихванат по-добре.
Стръкчетата да са на 40 см едно от друго.
За ранното зеле почвата се набраздява на разстояние 50-60 см, а растенията се засаждат на 40 см едно от друго в реда. Първото окопаване е около една седмица, след като стръковете са се вкоренили. Ако има изгубени, попълнете местата им. Подхранва се с минерални торове, но добре влияе „шербетуването” с пресен оборски тор. При второто окопаване растенията се загърлят – така ще пуснат допълнителни корени.
Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА