Главестото зеле е богато на витамини и има ценни лечебни качества. През зимните месеци то е основна храна на нашия народ. Освен за приготвяне на туршии (цели глави или рязано), през последните години нараства интересът към запазване на зелето в прясно състояние.
За съхраняване се избират подходящи глави. Трябва да бъдат нормално твърди, да не са повредени и да имат 2-3 покривни листа. Кочанът се отрязва гладко 1 -2 см над основата, без да е напукан или повреден. За съхраняване стават сортовете Бяло лигоришко, Пазарджишко подобрено, Челопеченски син капак, Балкан.
Могат успешно да се използват приспособени складови помещения с възможност за добро и бързо проветряване. В склада се изграждат стелажи. Преди зареждане помещението се дезинфекцира.
Редят се шахматно с кочаните нагоре
Зелките се нареждат върху стелажите шахматно в 2-3 реда с кочаните нагоре. По този начин евентуално образувалите се водни капки по повърхностите на главите няма да се стичат във вътрешността им.
Главите се подреждат върху стелажите така, че между горния ред зелки на долния стелаж и основата на горния да остане свободно пространство около 25 см за по-добро проветряване. Между стелажите да има 80-90 см свободно пространство за зареждане, манипулиране и изнасяне на продукцията.
Няколко термометъра мерят градусите
На няколко места из помещението на различна височина се поставят термометри за отчитане на температурата. Необходим е и хигрометър, който ще следи относителната влажност на въздуха.
По време на лагеруването зелето се преглежда всеки ден. Оптималната
температура, при която може да се съхрани дълго прясното зеле, е от минус 1 до 0 градуса, относителната влажност на въздуха да е 90-95 %. Ще ги регулирате, като редовно проветрявате. Когато при проверка откриете заболели зелки, почистете засегнатите листа и долната част на кочана. А заразеното място и съседните зелки поръсете с креда.
Внимание!
Температурата в горната част на помещението е по-висока, затова продукцията от горните стелажи трябва да се оползотворява най-напред.
Родът на Оксалиса (Oxalis) е голям и наброява около 800 вида, разпространени в умерените, субтропичните и тропични области на света. Представители са на едноименното семейство Киселичеви (Oxalidaceae)...
Биологичната същност на някои зеленчукови растения дава възможност да се засяват пред прага на зимата. Такива например са салатите, магданоза, копъра, морковите, грахът, баклата. Първата половина на д...
Лавандулата е голям род, който включва 28 вида многогодишни вечно зелени растения. За отглеждане в саксии се препоръчва т. нар. френска или испанска лавандула (L. stoechas), която произхожда от Средиз...
Под наименованието живи камъчета са известни няколко вида сукуленти, произхождащи от пустинните области на Южна Африка. Всяко растение се състои от два изключително сочни листа, плътно прилепнали един...
Нахранете градината с яйчени черупки