И динята лекува!

Динята ( Cucumis citrullus vulgaris ) идва от тропическите области на Африка. Там все още в пустинята Намиб и полупустинята Калахари се срещат нейни диворастящи форми. Но култивирането и отглеждането на дините започва в Древен Египет, където още през 4000 г. преди Христа по достойнство оценили вкусовите качества на този представител на семейство Curcurbitacae. В санскритската писменост съществува специален знак за означаване на динята, а египетските художници са я увековечили в своите произведения. В началото на нашата ера динята се появява в древна Гърция и Рим, но до останалата част от Европа достига чак през Средновековието, по време на кръстоносните походи. Точно кога и как динята е пренесена по българските земи, не е известно. Вероятно е била позната още през античността и средновековието.

Лечебни свойства

• Като пикочогонно средство и с подчертано промиващо действие динята играе огромна роля при хипертонията, заболявания на бъбреците и пикочните пътища, при пикочнокисела диатеза.
• В умерени количества се препоръчва и при сърдечносъдови заболявания.
• Тази кралица на лятото и бостаните е истинско спасение за болните с подагра. Тя буквално отмива от тъканите токсичните продукти на пуриновия обмен, който при подаграта е нарушен, и изчиства организма.
• Разтоварващите динени дни помагат да се избегнат подагрените пристъпи. 1,5-2 кг диня (без кората) се разделят на 8 части и се изяждат по 1 порция на всеки 2 часа. Тези разтоварвания са ефикасни при артроза и други ставни болести.
• Истински чудотворен ефект има разтоварването с диня за болните с хронична бъбречна недостатъчност. Прочистват основно бъбреците и изхвърлят песъчинките.
• За бременните, които в последните седмици от бременността не бива да пият повече от 1 – 1,2 л на ден заради евентуалните отоци (а понякога течностите се ограничават до 800 мл) динята е средство с многообразно значение. Тя утолява и жаждата, и желанието да се хапне нещо сладко. Освен това има и пикочогонен ефект, което е важно за бъдещите майки. Разбира се, трябва да внимават с количествата – по 150-200 г по няколко пъти на ден са напълно достатъчни. .
• Целулозата от месестата част на дините подпомага функцията на стомашно-чревния тракт, което е много полезно при запек, но язвено болните трябва да се ограничат само с динения сок.
• Консумацията на пресни дини подобрява микрофлората в червата. Намалява холестерола.
• При чернодробни, бъбречни и жлъчни заболявания могат да се използва и отвара от пресни динени кори.
• Диненият сок допринася много не само за отделяне и изхвърляне на течността от организъма, той подхранва и самата чернодробна тъкан с лесноусвоимите си захари.
Доброто диуретично действие има и отварата от изсушени динени кори в съотношение 1:10.
• Диненият сок е отлично средство за утоляване на жаждата. Освен него може да се използва и т.нар. динено мляко което се приготвя от счукани динени семки, които се заливат със студена вода в съотношение 1:10. За да се получи по-приятен вкус на питието, след прецеждането към него може да се прибави плодов сок или лъжица мед.
• Съдържащите се в дините фолиева киселина и витамин С имат благоприятно противосклеротично действие и затова се препоръчва на хора в напреднала възраст.
• Независимо от сорта плодовете могат да се ядат без ограничение при малокръвие, камъни в жлъчката, бъбреците, както и от хора с наднормено тегло, тъй като 100г съдържат само 35 калории.
• При ацетонов дъх се препоръчва отвара от динени семки се варят в литър за 10 минути. След като изстине, отварата се прецежда и изпива на гладно за един ден.