Актрисата Деси Бакърджиева

В живота си се е влюбвала точно два пъти. Все още очаква подходящия мъж в подходящия момент. Чистосърдечно признава, че няма никакво чувство за хумор. Горда притежателка на черен колан по карате. Най-любимата й роля е тази на майка на малката Анна. Влюбена е в професията си и смята, че малки роли няма. Героинята й от сериала „Стъклен дом” Нели също като нея вярва в доброто и че то рано или късно възтържествува. Била на 4 годинки, когато за първи път стъпила на сцена

Коя е Деси Бакърджиева?

Родената на 4 декември 1978 година Десислава Бакърджиева е позната на зрителите най-вече като секретарката Нели от сериала „Стъклен дом”. Очарователна, красива, крехка. Със завладяващ чар и заразителен смях. Както лесно прихва, така мигновено очите й могат да се напълнят със сълзи. Чистосърдечно признава, че няма никакво чувство за хумор. Затова пък е горда притежателка на черен колан по карате – тренирала екзотичния спорт от 1988 до 1997 година. Владее немски, английски и руски. Завършила е НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Енчо Халачев и се занимава с театър от самото си детство. През 1999 година под режисурата на професор Иван Добчев и Григор Антонов излиза първият й моноспектакъл „Не Аз“ от Самюел Бекет. През 2001 играе Клариче в „Кралят елен“ в Народен театър „Иван Вазов“. През 2005 става Катерина в „Преспанските камбани“ на сцената на „Сълза и Смях“. В театър „Мелпомена” и сега можем да я видим в постановката „Вражалец” – заедно с Димитър Рачков, Асен Блатечки, Любомир Нейков и Светлана Бонин.
Преди няколко години Деси бе в ролята на пускаща шеги „новинарка” в „Шоуто на Азис”. Преди това участва и в комедийния сериал „Тя и той”, продукцията на БНТ „Църква за вълци”, култовото шоу „Клуб НЛО”. Освен всичко, красивата млада жена е дипломиран в Германия стилист. Има 7-годишна дъщеря Анна.
В каратето има една мъдрост, любима на Деси:

„Сърцето да е горещо, но разумът да остане хладен.”

И в живота, и в работата си младата актриса се стреми да я следва, макар не винаги да успява да овладее бушуващите емоции. „Според мен е много важна положителната нагласа и правилната стратегия за реализиране на плановете и целите – размишлява жената, която вдъхва живот на една от любимите героини в сериала „Стъклен дом”, секретарката Нели. – Усмивката ни прави по-добри и по-продуктивни. Честното и директно, в смисъл дипломатично отношение може само да ни помогне. Иска ми се да има повече положителни и усмихнати хора, да има повече ред и равноправие, и знам, че голяма част от това зависи от нас. Усмихвам се, защото има хиляди прекрасни неща в живота, които могат да ни направят щастливи. Трябва да ги оценяваме на мига, а не когато безвъзвратно са изчезнали.”
Деси е

истински огледален образ на зодията си Стрелец

– пасва й идеално, включително с високия ръст, силното здраво тяло и разбира се, рижата коса, нейната запазена марка. Излъчва чар и откровеност, или може би, в обратна последователност. Приятелите й я описват като „много ефирна, много весела”. Изключително емоционален човек. „Пази дистанция от хората, трудно може да те допусне до своя кръг, да стане твой приятел. Но след като го направи, е наистина много вярна. – разказва актрисата Светла Бонин – Обаче няма никакво чувство за хумор! Трябва да се внимава какво й се говори. Много се засяга – не го показва, но ако си позволиш да кажеш някакви много смешни неща, не ги разбира.”
„Да, наистина нямам чувство за хумор – връща репликите Деси – Например, един колега ми каза: „Абе, Десислава, прибери го тоя бюст.” И аз като се разсърдиих!” Разсмива се и отмята коси. Насериозно споделя, че истински могат да я обидят лъжата и лицемерието. А грешката й с най-голяма поука е, че не е срещнала подходящия човек в подходящото време. Признава, че

в живота си се е влюбвала точно два пъти

– в бащата на дъщеря си и още веднъж. Сега обаче, няма мъж до себе си. Вярва, че все пак ще се появи подходящ човек в подходящ момент. „Моят личен живот не е нещо интересно за коментиране – казва Деси – Имала съм много обожатели, за което благодаря. Мъжете са нещо, без което жените не могат. И е хубаво човек да има сериозен, истински мъж до себе си.”
Щастлива е, че е израснала обгрижвана от родители, които я обичат безкрайно и със сестра, която й е верен приятел: „Благодарна съм на майка ми, на баща ми и на сестра ми, че винаги са били много критични към мен и ме свалят на земята.”
„Деси беше много слънчево дете. – спомня си майката на актрисата – От малка има артистични заложби, въпреки че нямаме в семейството такива таланти. На баща си прилича по аналитичния ум. Критикувам я, защото е много пряма. Много е предана, когато има връзка. Много грижовна майка.”
Баща й пък хвали Десислава, че приличала на майка си по готвенето – „всичко може да приготви”, и я определя като „понякога емоционална, понякога много разумна”.
Сестра й си спомня, че като хлапета заедно ги правели белите: „Нейните бяха повече, но накрая винаги аз бях виновна. Помагаме си и е много хубаво, че сме задружни и се приемаме освен като сестри, и като приятелки. В много случаи аз просто не знам как бих се справила без нейните съвети. Тя е

много амбициозна и перфекционист в работата си

Трябва да се старая, за да я догонвам. Майчинството я направи определено по-отговорна. Бързо се пали, после много бързо й минава. В повечето случаи гневът й е насочен към нейна грешка, която е направила. Много е критична към себе си. Понякога се критикува за неща, които не зависят от нея. Иска всичко да е перфектно, а това не винаги става. Борбен тип – никога не се предава!”
Период в живота й, когато не са й достигали сили за борба? „Много пъти. – отвръща младата жена – Но съм разбрала, че мога да имам доверие само на най-близките си и най-вече на себе си. А прямотата е слабото ми място. С годините обаче, се научих да премълчавам много неща, да бъда по-дипломатична. Но, когато някой пристъпи границата на доверието ми, просто заставам и казвам: Това – не!”
Деси доверява, че

да стане актриса е била детската й мечта

Първото й появяване на сцена било на 4 години, през 1982-а, в зала 1 на НДК. Пяла една детска песничка: „Беше много хубаво. И завърши много смешно, защото след като си изпях песничката, не можаха да ме махнат от сцената!”
През смях си спомня как през лятото на 1988-а, когато е само на 10, се включва в студиото на Венцислав Кисьов, а по-късно кандидатства и я приемат в НАТФИЗ: „В театър „Сълза и смях” бяха обявили приемен изпит за детската трупа. На връщане от морето през целия път репетирах баснята на Крилов „Лисица и грозде”. Мисля, че бях надула главата на всички в колата. Така и не я казах. Пях на комисията детски песнички, танцувах, разказвах някакви истории. Помня, че много се смяха. Кой знае какви глупости съм говорела. Тогава една какичка ме дръпна настрани и ме покани да стана част и от БНР, където заедно с Минчо Събев се учех и по-късно озвучавахме детските приказки по програма „Христо Ботев”. Видях след две седмици, че съм в трупата на проф. Венци Кисьов и Тамара Войс. Това беше началото... През годините се влюбих в тази професия, но
не съм си позволявала да играя в живота. За там се искат други качества като

нахалство, безкомпромисност, сарказъм, лъжа

Аз не искам да съм такава!”
След като завършиле средното си образование, веднага я приели с отличие в НАТФИЗ. Разпалено си спомня си как на втория кръг много късно вечерта излезли резултатите и на базата на тях се разбрало кой ще продължи на следващата сутрин на писмения изпит: „Към полунощ, след като цял ден бях в академията, се обадих щастлива в къщи, за да съобщя радостната новина. Реакцията на мама беше: „Десислава, колко е часът? Какъв трети кръг? Изкарахме си акъла! Щях да звъня в полицията.” Прибрах се максимално бързо, забравила от притеснение, че съм била цял ден на изпит и очаквах „конско”. Всъщност, мама ми беше сготвила любимото ядене и всички ме чакаха с нетърпение да им разказвам с подробности. Имах щастието да завърша в последния клас на проф. Енчо Халачев. Той ме научи да не забравям от къде съм тръгнала, че работата на актьора е не само физически, а и духовен труд. Всеки човек на изкуството трябва да бъде наясно със себе си, с това което прави, без да се самонаблюдава, а

да търси истинското живеене на сцената и пред камерата

Актьорската професия е колективно изкуство и работата в екип е задължителна.”
Приличат ли си Деси и Нели? Да, имат допирни точки. И двете вярват в доброто и, че то ще възтържествува рано или късно. Вярват, че човек трябва да е искрен и рано или късно за неговия добре положен труд ще има награда. А дали Деси харесва героинята в „Стъклен дом”? Да, защото: „Не може един образ да оживее, ако не го обичаш, ако не го харесваш и не го оправдаваш.”
Не, не се е страхувала да приеме ролята, но я подразнило отношението на някои хора към нея. „Защо такава роля, бе моето момиче – ти си завършила актриса!”, упреквали я „доброжелатели”. „Всяка роля може да е голяма, стига да си я обичаш и да знаеш как да я оправдаеш. – реагира им Десислава – Може да е мъничка в очите на другите като текст, но реализацията си зависи само от теб. Аз си харесвам всички героини – иначе няма как да ги направя истински. Смятам, че

за да пресъздадеш един жив човек, трябва първо да го опознаеш

– как мисли, как се движи, как реагира. Какви са неговите възприятия. След това трябва да го облечеш – как ще носи своята панделка, примерно. Или как ще се движи в пространството, как ще жестикулира.”
Анна, 7-годишната дъщеричка на Деси също като майка си навремето, вече иска да стане актриса. И също като майка си е страшно емоционална. „Лесно се разстройва, но нещо мъничко може да я накара да забрави, че е била разстроена”, описва щерка си красавицата. И добавя, че бъдещата второкласничка обажава математиката и рисуването.
„Никога преди да се появи Анна не съм мислила, че едно дете може да бъде толкова ценно съкровище. – реди младата майка – За мене децата са смисълът на човешкия живот. И не само заради егоистичния стремеж да оставим някаква следа след себе си и да виждаме себе си в детето. Напротив, аз искам тя да бъде индивидуалност, искам да постига своите върхове. Стремя се да не показвам трудните си моменти, защото мисля, че детето трябва да бъде обградено само с положителни емоции.”

От кухнята на Деси

Двойно шоколадови кейкчета

Прoдукти: 20 г натурален шоколад, 8 плочки бял шоколад, 125 г масло, 150 г пудра захар, 6 с.л. брашно, 2 яйца, 2 жълтъка.

Нaчин на приготвяне: Натуралният шоколад се разтопява заедно с маслото на водна баня. Добавят се захарта и яйцата. Накрая се прибавя брашното.
Във форми за мъфини се сипват 2 с. л. от сместа. Слага се кубче бял шоколад и се покрива с още смес. Кексчетата се пекат на 220 градуса за около 12-14 минути. В средата трябва да останат леко сурови.