Още рецепти » Актрисата Деси Бакърджиева

 Актрисата Деси Бакърджиева

В живота си се е влюбвала точно два пъти. Все още очаква подходящия мъж в подходящия момент. Чистосърдечно признава, че няма никакво чувство за хумор. Горда притежателка на черен колан по карате. Най-любимата й роля е тази на майка на малката Анна. Влюбена е в професията си и смята, че малки роли няма. Героинята й от сериала „Стъклен дом” Нели също като нея вярва в доброто и че то рано или късно възтържествува. Била на 4 годинки, когато за първи път стъпила на сцена

Коя е Деси Бакърджиева?

Родената на 4 декември 1978 година Десислава Бакърджиева е позната на зрителите най-вече като секретарката Нели от сериала „Стъклен дом”. Очарователна, красива, крехка. Със завладяващ чар и заразителен смях. Както лесно прихва, така мигновено очите й могат да се напълнят със сълзи. Чистосърдечно признава, че няма никакво чувство за хумор. Затова пък е горда притежателка на черен колан по карате – тренирала екзотичния спорт от 1988 до 1997 година. Владее немски, английски и руски. Завършила е НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Енчо Халачев и се занимава с театър от самото си детство. През 1999 година под режисурата на професор Иван Добчев и Григор Антонов излиза първият й моноспектакъл „Не Аз“ от Самюел Бекет. През 2001 играе Клариче в „Кралят елен“ в Народен театър „Иван Вазов“. През 2005 става Катерина в „Преспанските камбани“ на сцената на „Сълза и Смях“. В театър „Мелпомена” и сега можем да я видим в постановката „Вражалец” – заедно с Димитър Рачков, Асен Блатечки, Любомир Нейков и Светлана Бонин.
Преди няколко години Деси бе в ролята на пускаща шеги „новинарка” в „Шоуто на Азис”. Преди това участва и в комедийния сериал „Тя и той”, продукцията на БНТ „Църква за вълци”, култовото шоу „Клуб НЛО”. Освен всичко, красивата млада жена е дипломиран в Германия стилист. Има 7-годишна дъщеря Анна.
В каратето има една мъдрост, любима на Деси:

„Сърцето да е горещо, но разумът да остане хладен.”

И в живота, и в работата си младата актриса се стреми да я следва, макар не винаги да успява да овладее бушуващите емоции. „Според мен е много важна положителната нагласа и правилната стратегия за реализиране на плановете и целите – размишлява жената, която вдъхва живот на една от любимите героини в сериала „Стъклен дом”, секретарката Нели. – Усмивката ни прави по-добри и по-продуктивни. Честното и директно, в смисъл дипломатично отношение може само да ни помогне. Иска ми се да има повече положителни и усмихнати хора, да има повече ред и равноправие, и знам, че голяма част от това зависи от нас. Усмихвам се, защото има хиляди прекрасни неща в живота, които могат да ни направят щастливи. Трябва да ги оценяваме на мига, а не когато безвъзвратно са изчезнали.”
Деси е

истински огледален образ на зодията си Стрелец

– пасва й идеално, включително с високия ръст, силното здраво тяло и разбира се, рижата коса, нейната запазена марка. Излъчва чар и откровеност, или може би, в обратна последователност. Приятелите й я описват като „много ефирна, много весела”. Изключително емоционален човек. „Пази дистанция от хората, трудно може да те допусне до своя кръг, да стане твой приятел. Но след като го направи, е наистина много вярна. – разказва актрисата Светла Бонин – Обаче няма никакво чувство за хумор! Трябва да се внимава какво й се говори. Много се засяга – не го показва, но ако си позволиш да кажеш някакви много смешни неща, не ги разбира.”
„Да, наистина нямам чувство за хумор – връща репликите Деси – Например, един колега ми каза: „Абе, Десислава, прибери го тоя бюст.” И аз като се разсърдиих!” Разсмива се и отмята коси. Насериозно споделя, че истински могат да я обидят лъжата и лицемерието. А грешката й с най-голяма поука е, че не е срещнала подходящия човек в подходящото време. Признава, че

в живота си се е влюбвала точно два пъти

– в бащата на дъщеря си и още веднъж. Сега обаче, няма мъж до себе си. Вярва, че все пак ще се появи подходящ човек в подходящ момент. „Моят личен живот не е нещо интересно за коментиране – казва Деси – Имала съм много обожатели, за което благодаря. Мъжете са нещо, без което жените не могат. И е хубаво човек да има сериозен, истински мъж до себе си.”
Щастлива е, че е израснала обгрижвана от родители, които я обичат безкрайно и със сестра, която й е верен приятел: „Благодарна съм на майка ми, на баща ми и на сестра ми, че винаги са били много критични към мен и ме свалят на земята.”
„Деси беше много слънчево дете. – спомня си майката на актрисата – От малка има артистични заложби, въпреки че нямаме в семейството такива таланти. На баща си прилича по аналитичния ум. Критикувам я, защото е много пряма. Много е предана, когато има връзка. Много грижовна майка.”
Баща й пък хвали Десислава, че приличала на майка си по готвенето – „всичко може да приготви”, и я определя като „понякога емоционална, понякога много разумна”.
Сестра й си спомня, че като хлапета заедно ги правели белите: „Нейните бяха повече, но накрая винаги аз бях виновна. Помагаме си и е много хубаво, че сме задружни и се приемаме освен като сестри, и като приятелки. В много случаи аз просто не знам как бих се справила без нейните съвети. Тя е

много амбициозна и перфекционист в работата си

Трябва да се старая, за да я догонвам. Майчинството я направи определено по-отговорна. Бързо се пали, после много бързо й минава. В повечето случаи гневът й е насочен към нейна грешка, която е направила. Много е критична към себе си. Понякога се критикува за неща, които не зависят от нея. Иска всичко да е перфектно, а това не винаги става. Борбен тип – никога не се предава!”
Период в живота й, когато не са й достигали сили за борба? „Много пъти. – отвръща младата жена – Но съм разбрала, че мога да имам доверие само на най-близките си и най-вече на себе си. А прямотата е слабото ми място. С годините обаче, се научих да премълчавам много неща, да бъда по-дипломатична. Но, когато някой пристъпи границата на доверието ми, просто заставам и казвам: Това – не!”
Деси доверява, че

да стане актриса е била детската й мечта

Първото й появяване на сцена било на 4 години, през 1982-а, в зала 1 на НДК. Пяла една детска песничка: „Беше много хубаво. И завърши много смешно, защото след като си изпях песничката, не можаха да ме махнат от сцената!”
През смях си спомня как през лятото на 1988-а, когато е само на 10, се включва в студиото на Венцислав Кисьов, а по-късно кандидатства и я приемат в НАТФИЗ: „В театър „Сълза и смях” бяха обявили приемен изпит за детската трупа. На връщане от морето през целия път репетирах баснята на Крилов „Лисица и грозде”. Мисля, че бях надула главата на всички в колата. Така и не я казах. Пях на комисията детски песнички, танцувах, разказвах някакви истории. Помня, че много се смяха. Кой знае какви глупости съм говорела. Тогава една какичка ме дръпна настрани и ме покани да стана част и от БНР, където заедно с Минчо Събев се учех и по-късно озвучавахме детските приказки по програма „Христо Ботев”. Видях след две седмици, че съм в трупата на проф. Венци Кисьов и Тамара Войс. Това беше началото... През годините се влюбих в тази професия, но
не съм си позволявала да играя в живота. За там се искат други качества като

нахалство, безкомпромисност, сарказъм, лъжа

Аз не искам да съм такава!”
След като завършиле средното си образование, веднага я приели с отличие в НАТФИЗ. Разпалено си спомня си как на втория кръг много късно вечерта излезли резултатите и на базата на тях се разбрало кой ще продължи на следващата сутрин на писмения изпит: „Към полунощ, след като цял ден бях в академията, се обадих щастлива в къщи, за да съобщя радостната новина. Реакцията на мама беше: „Десислава, колко е часът? Какъв трети кръг? Изкарахме си акъла! Щях да звъня в полицията.” Прибрах се максимално бързо, забравила от притеснение, че съм била цял ден на изпит и очаквах „конско”. Всъщност, мама ми беше сготвила любимото ядене и всички ме чакаха с нетърпение да им разказвам с подробности. Имах щастието да завърша в последния клас на проф. Енчо Халачев. Той ме научи да не забравям от къде съм тръгнала, че работата на актьора е не само физически, а и духовен труд. Всеки човек на изкуството трябва да бъде наясно със себе си, с това което прави, без да се самонаблюдава, а

да търси истинското живеене на сцената и пред камерата

Актьорската професия е колективно изкуство и работата в екип е задължителна.”
Приличат ли си Деси и Нели? Да, имат допирни точки. И двете вярват в доброто и, че то ще възтържествува рано или късно. Вярват, че човек трябва да е искрен и рано или късно за неговия добре положен труд ще има награда. А дали Деси харесва героинята в „Стъклен дом”? Да, защото: „Не може един образ да оживее, ако не го обичаш, ако не го харесваш и не го оправдаваш.”
Не, не се е страхувала да приеме ролята, но я подразнило отношението на някои хора към нея. „Защо такава роля, бе моето момиче – ти си завършила актриса!”, упреквали я „доброжелатели”. „Всяка роля може да е голяма, стига да си я обичаш и да знаеш как да я оправдаеш. – реагира им Десислава – Може да е мъничка в очите на другите като текст, но реализацията си зависи само от теб. Аз си харесвам всички героини – иначе няма как да ги направя истински. Смятам, че

за да пресъздадеш един жив човек, трябва първо да го опознаеш

– как мисли, как се движи, как реагира. Какви са неговите възприятия. След това трябва да го облечеш – как ще носи своята панделка, примерно. Или как ще се движи в пространството, как ще жестикулира.”
Анна, 7-годишната дъщеричка на Деси също като майка си навремето, вече иска да стане актриса. И също като майка си е страшно емоционална. „Лесно се разстройва, но нещо мъничко може да я накара да забрави, че е била разстроена”, описва щерка си красавицата. И добавя, че бъдещата второкласничка обажава математиката и рисуването.
„Никога преди да се появи Анна не съм мислила, че едно дете може да бъде толкова ценно съкровище. – реди младата майка – За мене децата са смисълът на човешкия живот. И не само заради егоистичния стремеж да оставим някаква следа след себе си и да виждаме себе си в детето. Напротив, аз искам тя да бъде индивидуалност, искам да постига своите върхове. Стремя се да не показвам трудните си моменти, защото мисля, че детето трябва да бъде обградено само с положителни емоции.”

От кухнята на Деси

Двойно шоколадови кейкчета

Прoдукти: 20 г натурален шоколад, 8 плочки бял шоколад, 125 г масло, 150 г пудра захар, 6 с.л. брашно, 2 яйца, 2 жълтъка.

Нaчин на приготвяне: Натуралният шоколад се разтопява заедно с маслото на водна баня. Добавят се захарта и яйцата. Накрая се прибавя брашното.
Във форми за мъфини се сипват 2 с. л. от сместа. Слага се кубче бял шоколад и се покрива с още смес. Кексчетата се пекат на 220 градуса за около 12-14 минути. В средата трябва да останат леко сурови.

Автор: Елена Дюлгерова

Представяме Ви:

Красивият пролетен килим се подготвя отсега

Настъпи моментът да настаните двугодишните цветя на постоянното им място. Техните семена се засяват през втората половина на лятото и до есента за разсада се полагат много грижи. От септември до късн...

Постни ястия с грах

Яхния от грах Прoдукти: 1 буркан стерилизиран грах, 2 домата, 1 морков, 1 глава лук, 4 с.л. олио, 1 с.л. брашно, 1 ч.л. червен пипер, магданоз, черен пипер, сол. Нaчин на приготвяне: Нарязваме ...

Фонте Лученте – любов и дарование

Фонте Лученте се намира на пътя, водещ от Фиезоле до Монтебени. Градината е отворена за посетители от 31 март до 29 октомври от 10 до 15 часа. Приемат се групи от максимум 30 души. Някои части на град...

Какво причинява детския церебрален паралич?

Травми по главния мозък по време на бременността може ли да предизвикат появата на болестта? Вярно ли е, че тя може да порази не само децата? Ст. Я. от И. Състояния, които са близки до церебрал...

Начало