Замъкът Виландри – ювелирни мотиви

Уникалните ренесансови градини на замъка Виландри, често оприличавани с ювелирното изкуство на гоблена, са сред най-впечатляващите във Франция и в света. Всяка година стотици посетители от март до ноември се наслаждават на тяхната красота и съвършенство.

Замъкът Виландри е последният от големите ренесансови замъци в долината на река Лоара, завършен през 1536 година. Построен е от Жан Ле Бретон, един от финансовите министри на Франсоа І, във френски класически стил и е

образец на елегантност

не само за времето си, но и в наши дни. Прекарал известно време в Италия като посланик, Ле Бретон посвещава цялото си свободно време на изучаване на италианско ренесансово градинско изкуство. При построяването на Виландри аристократът събаря стар замък от 12 век, от който запазва само кулата. Тя и днес е туристическа атракция и служи за място, от което могат да се обхванат с поглед градините на имението.
Замъкът и имението Виландри са обитавани от фамилията Ле Бретон до 1754 г., когато стават собственост на друг френски аристократ от Прованс - маркиз де Кастелан. Новият собственик изгражда допълнителни постройки в класически стил на най-ниската тераса на замъка и го преобзавежда, за да му придаде необходимия за 18 век

комфорт и удобство

Градините на замъка също претърпяват превратна съдба и се променят със смяната на собствениците. Съвременният им вид води началото си от първите години на 20 век (1906 г.), когато испанецът Йоаким Карвало ги създава, вдъхновен от идеите на движението за развитие на изкуството и занаятите. Неговият стремеж е бил те да придобият облика на градини от 16 век и ги планира, ръководейки се от личните си градинарски умения, особено при използване на зеленчуците. Съвременният посетител на зaмъка Виландри веднага открива

трите нива

на които са организирани градините. Най-горното е заобиколено от липи и там е разположено голямото езеро. На средното, на което е построен и замъкът, са изградени основните алегорични градини: „Градината на любовта”, „Градината на музиката” и „Градината с подправките”. На най-ниското, където се намират и допълнителните постройки, на площ от 12 500 квадратни метра е създадена най-оригиналната. Това е декоративната зеленчукова градина, която се възобновява два пъти годишно. Трите нива се напояват чрез канал, разделен от мостове и малки водопади.
Разположените на средната тераса творения на ландшафтното изкуство представляват красива комбинация от прецизно подрязани чемширови храсти и цветни петна. Първата алегорична декоративна градина,

Градината на любовта

е съставена от четири квадратни лехи, които изобразяват различните видове любов. От ляво е „нежната любов”, представена чрез сърца в любовни рамки. Източно от нея е показана „страстната любов” с разбити сърца и обсебени от жестокост емоции. От дясно на нея е „непостоянната любов”, чийто сполучлив символ са женските ветрила – техният лек полъх е алегоричен образ на променливия характер на чувствата. Ветрилата са заобиколени от рога, които традиционно изобразяват рогоносеца, а в центъра на тази алегория са поставени любовните писма, изпратени от невярна жена до нейния любовник. Последният квадрат изобразява „трагичната любов”, представена чрез кърваво червени цветя и кинжали, използвани в дуели между ревниви съперници в любовта.
От другата страна на канала е създадена втората алегорична градина –

Салонът на музиката

Тук внушението за хармония е удивително – въображаемите музикални и визуалните картини се редуват, за да изобразят представата на автора за красота.
Обикновената градина през средните векове се е състояла от ароматни и медицински растения, подправки и зеленчуци. Стремейки се да създаде традиционна ренесансова градина, водеща началото си от средновековната, Йоаким Карвало изгражда

декоративната зеленчукова градина

на най-ниската тераса. Оформя я съгласно установените средновековни канони в квадрати, оградени от кордон плодни дръвчета. Различните видове зеленчукови растения са така подбрани и аранжирани, че да се постигне търсената (и намерена) хармония, която провокира мисленето на посетителя и прави аналогии с мозаечния стил на оформяне в средновековното ладшафтно изкуство. Моркови, зелки и сини домати растат в лехи под беседки, окичени в рози и декоративни фигури от чемширов жив плет, за да потвърдят по безспорен начин доминантата на естетиката над утилитаризма.
Средновековният модел на зеленчукова градина, който е използван във Виландри, акцентира върху цвета и формата – тези два елемента на композицията са основополагащи при засаждането на растенията. Удивителен е фактът, че при отделяне на такова голямо внимание върху съчетанието на цветовете и формите, културите се подменят на два пъти всяка година и се получават сответно по две реколти. При това строго се съблюдава изпълнеието на тригодишен сеитбооборотен цикъл, за да се запазят хранителните качества на почвата, и да се предотвратят до възможно най-голяма степен повредите от болести и неприятели. В градините на замъка е спазена още една средновековна традиция. Това е градината с подправките. Тя напомня по неповторим начин, че изкуството може да се постигне със всички средства.
На най-високата тераса е разположена

Водната градина

Организирана е около басейн с формата на огледало от епохата на Луи ХV. В басейна плуват бели лебеди. Класическият стил на оформяне на тази градината доминира, за да придаде необходимата тържественост при пристъпване към замъка и да предостави възможност на посетителя да усети простора и спокойствието на ширналата се картина.

В замъка Виландри е спазена естетиката на италианското парково изкуство от 16 век. Разнообразни фонтани придават архитектурен акцент на цветните лехи. Посетителят може да потърси усамотение сред оформените като тунели алеи, които осъществяват връзката между тематично разграничените градини. Във всяка една от тях доминират цветните петна, създадени да бъдат онзи фокус, който да обединява цялото.