Сентръл парк – сърцето на Ню Йорк

Това лято жителите на Ню Йорк имаха весел празник. Една от най-големите забележителности на града, прочутият Сентръл парк, навърши 150 години. Вярно е, че годишнината се отчита от приемането на идеята за строителството му, но важното е да има празници! В поздравителното си слово кметът на мегаполиса Майкъл Блумбърг с няколко думи изрази отношението на своите съграждани към това емблематично място: „За милионите нюйоркчани Сентръл парк не е просто парк, а собствената морава пред дома, поляна за пикници, простор за игри, късче закриляна от нас природа, място за уединение, където можем да се отдадем на мечти...”.

Градът и Паркът

С какви ли не имена наричат това украшение на Ню Йорк – негова гордост и ръкотворно чудо, произведение на изкуството и даже рай на земята. Най-разпространените и стандартни епитети – „зелен оазис” и „бели дробове на града”, макар и да предизвикват усмивка на досада, напълно отговарят на действителността: въздухът там е чист както далече от града, а и в най-големия пек е с няколко градуса по-прохладно, отколкото по съвсем близките улици.
Когато чужденците чуят да наричат парка „сърцевината на Голямата ябълка”, често не могат да скрият неразбирането си. Но за местните жители няма загадка. Още от основаването на Ню Йорк негов символ става ябълката – плодът, който олицетворява познанието за добро и зло според Библията.
Когато нюйоркчаните казват „Града”, те има предвид Манхатън, като изключват всички останали градове, както и факта, че Ню Йорк има още 4 части – Бруклин, Бронкс, Куинс и Статън айлънд. Когато същите граждани казват „Парка”, разбират именно Централния парк, въпреки че Ню Йорк е на първо място в Америка по озеленяване и има още 1700 големи и малки паркове и градинки. И всъщност по големина „паркът” е едва на пето място сред тях.

Равни карета, поети и редактори

Преди 150 години на мястото на днешната нюйоркска гордост имало пущинак. Теренът не бил подходящ за застрояване и там се намирали скали и блата, сред които не растели дори дървета, имало няколко дребни ферми, гробище, манастир и негърско селце с 260 жители и 3 черкви.
Още през 1807 г. с приемането на градоустройствен план на Ню Йорк било предначертано строителството в града за десетилетия напред. Остров Манхатън бил разделен на карета и из основи била пресечена възможността за хаотично застрояване. От юг на север начертали 12 авеню, пресечени от запад на изток на равни разстояния от съответни „стрийт”. На никого и през ум не му идвало за паркове. През деня градът неуморно работел, а нощем здраво спял. И ако се намирали желаещи да се радват на зеленината и да слушат пеенето на птиците, те трябвало или да влязат в нечия ферма, или да отскочат до гробището.
Намерили се обаче мислещи хора, които разбрали, че мнозина скоро ще потърсят спасение от урбанистичния пейзаж. Идеята хрумнала на поета Уйлям Брайънт и срещнала гореща подкрепа от главния редактор на влиятелното тогавашно издание „Градинар” Ендрю Джексън Даунинг, по професия ландшафтен архитект.

По-скъп от Аляска

Въпреки че разбирали необходимостта от създаването на парка, законодателите на щата две години се колебали, преди да гласуват отпускането на нужните средства. Защото създавали прецедент – в САЩ все още нямало нито един обществен парк. А този бил замислен още от самото начало като безплатен и достъпен за всички. Те ясно виждали стремителното разрастване на населението от прииждащите емигранти и мисълта да отделят голямо парче от ограничената площ за нещо, което няма да носи приходи, им изглеждала безумна.
През 1853 г. все пак бил приет закон, според който определената площ в центъра на Манхатън ставала обществена собственост. Отпусната била огромната по това време сума от 5 милиона долара (горе-долу по това време Аляска била купена за 7 милиона, а Луизиана – за 15 милиона) и започнало изкупуването на земята от собствениците.
На анонимния конкурс били представени 33 проекта. Спечелила двойката Калвърт Во и Фредерик Олмстед.

Американски размах

Започнал грандиозен строеж. Амбицията била да построят най-хубавия парк в света. Около 20 000 души работели по 10 часа дневно. Пресушавали блатата и изкопавали езера и ручеи, които се захранвали чрез тръби от градската водопроводна система. Насипвали хълмове и строяли водопади. Разбивали скалите с барут, тъй като динамитът все още не бил изобретен. От другия бряг на Хъдсън, от щата Ню Джърси, били доставени 14 000 кубически метра плодородна почва, за да посадят 270 000 дървета и храсти. Построени били 35 моста, от които няма два еднакви, и 93 км пътища. И всичко това с техниката на XIX век - човешка и конска тяга и кирки и лопати!
Днес Сентръл парк се простира на дължина две и половина мили – от 59 до 110 улица, и на половин миля ширина – от осмо до пето авеню. При създаването на късчето девствена природа в центъра на Манхатън самата природа е игнорирана. Всичко тук – и тревата, и земята, и дърветата, и водата са истински, но пресъздадени с изкуството на човека. По думите на един от управителите на парка всичко е както в природата, но много по-хубаво. А историчката Сара Милер твърди, че паркът много повече напомня на Холивуд, отколкото на майката природа.
Южната част на парка била открита за посещения през зимата на 1859 г., когато на Езерцето (така се казва) направили ледена пързалка. До официалното откриване оставали още 14 години, но през всяка от тях в парка идвали около 7 милиона души. Днес годишно посетителите надминават 25 милиона.

Има всичко за всички

През всички сезони може да се тича и спортува. През зимата може да се пързаляш с кънки, а ако има сняг, може да се спускаш и с шейна. През лятото може да се гребе на лодка по Езерото (това му е името) и да се лови риба. Е, хванатите рибки трябва да се пуснат отново на свобода... Може да се берат гъби (не е нужно да се садят отново). Може да се хранят катеричките и птиците, да се пускат хвърчила, да се мятат дискове и бумеранги, може просто да си лежиш на тревата. Тук се правят пикници и сватбени тържества, изнасят се концерти и се устройват многохилядни митинги. Може да се разхождаш пеша, с велосипед или на кон, даже във файтон. За да не стават инциденти, има и светофари. С една дума – може да се прави всичко, което не пречи на останалите. Всичко е безплатно с изключение на ездитните коне и файтоните, въртележката и посещението в зоопарка.

Животни от цял свят

В първоначалния плана на парка не е била предвидена зоологическа сбирка, но с времето много хора започнали да подаряват или да подхвърлят там своите екзотични домашни любимци и се наложило да им бъде намерено място. Когато неформалният зоопарк се разраснал, било възложено на видни архитекти да планират специални сгради и съоръжения. Така се появили тухлените сгради със здрави решетки около големия басейн за морските лъвове. Когато през 1980 г. започнала цялостна реконструкция на позападналия и придобил недобро име Сентръл парк, Нюйоркското зоологическо обединение поело зоопарка. Страшните клетки били премахнати и сега тук е напълно съвременно обиталище на множество животни от целия свят.

Наистина за народа

През лятото любителите на Шекспир могат абсолютно безплатно да посещават постановките в открития театър Делакорт. Той се намира в очарователното обкръжение на растения, споменати в произведенията на великия драматург. Филхармонията също изнася тук концерти, а Метрополитън опера представя 2 опери. Множество известни попизпълнители радват посетителите с концертите си.
На цялата територия на парка има само 3 здания, които не са в неговата структура, но и трите отдавна са станали неразделни от него и изцяло се вписват в общата картина.
Едното е Кръчмата на поляната, която се слави с прекрасната си кухня и недемократичните си цени.
Второто е полицейският участък, който се гордее с най-ниската престъпност на поверената му територия.
Третото е музеят Метрополитън, въпреки че в него се влиза не през парка, а от Пето авеню. В преддверието на този изключително богат музей е окачен надпис:”Можете да заплатите за входа колкото желаете, но трябва да платите нещо. Очакваме около 12 долара.” Ако отидете до някоя от касите и подадете дори 1 пени, касиерът няма да ви погледне неодобрително, а ще ви подаде цветна значка, с която можете да влезете. Разбира се, повечето посетители дават поне по 1 долар, а мнозина и много по-големи суми, оказвайки по този начин според възможностите си подкрепа на изкуството. С тази значка може да се влиза през същия ден в музея колкото пъти ви хрумне. Повечето посетители си я отнасят за спомен и това не притеснява никого. Музеят, както и целият парк, принадлежи наистина на града и народа.

„Осиновени” пейки и дървета

За да похапнеш в парка, не е задължително да отидеш в прескъпата Кръчма на поляната. Разбира се, можеш да си носиш това-онова от дома, но можеш и на място да си вземеш нещо от павилионите за сандвичи, сладолед, печени кестени. Всички те предлагат и безалкохолни напитки, но жаждата си може да утолиш и от 125 чешмички.
В Сентръл парк можеш да си „осиновиш” и някоя от 8968–те пейки, ако нещо те свързва с нея – скъп спомен, любим изглед и т. н. Заплащаш между 7500 и 25 000 долара и слагаш табелка с името си. На пейката, разбира се, както преди може да сядат всички, но ти подпомагаш издръжката на парка. Също така може да си „осиновиш” и дърво и в зависимост от вида плащащ между 1000 и 100 000 долара.
Безплатният парк има годишен бюджет от 20 милиона долара, които се покриват изцяло от данъците за недвижимата собственост около него. Тези данъци са толкова високи, че всички разходи по строителството на парка са се изплатили напълно само няколко години след приключването му.
Това, което няма да откриете в Сентръл парк, са всевъзможните модни атракции и забавления. След голямата реконструкция от 80-те години на миналия век всичко тук е запазено така, както е било при официалното откриване преди 130 години.