Ураганът Елена Петрова

Родена под знака на любовта и смъртта, Умело баланскира между бластяща кариера и хубаво семейство – омъжена за милионер, майка на близнаците Александър и Изабела, Елена никога не забравя корените си. „Най-точно мога опиша себе си като вятър – защото все едно нещо ме тласка в определена посока, но аз не оказвам съпротива, тъй като знам, че посоката е правилна”, споделя актрисата. Ролята на Боряна от „Стъклен дом” е сбъднатата й мечта

Коя е Елена Петрова

Елена Петрова е само на 17 години, когато режисьорът Николай Волев я открива за „Козият рог”. В Москва актрисата получава престижна награда за главна женска роля в надпревара с доста сериозни имена. Открита е на импровиизран експериментален клас в училище. Режисьорът Илиан Симеонов я харесва за филма „Граница”. Зодиакалният й знак е Скорпион, а неговата характеристика включва способността за регенериране на силите. След края на всеки свой филм вместо умора актрисата усеща прилив на огромна енергия. Петрова е щастливо омъжена за гръцкия бизнесмен Аристотелис Фотилас, който по повод сватбата щедро я дарява с два апартамента.
Съдбата на красавицата напомня историята на Пепеляшка. Преди любовта да я споходи, тя живее с майка си и с двамата си по-малки братя, за които се грижи самоотвержено. Временно е оставена в интернат с единия си брат поради невъзможността на майка им да се справи фнансово със сложната ситуация.
Елена пресича пътя си с този на Фотилас през 2000 година, когато е поканена на откриването на магазин. Заради него се прощава с 20 килограма от теглото си. Любовта между тях пламва спонтанно и неудържимо, макар че не пристъпват към действие от първия момент. 9 месеца след първата им среща Фотилас кани любимата си на среща, но тя отказва. Бизнесменът успява да стигне до нея едва година по-късно. Резултатът е две близначета – Александър и Изабела, и грандиозна сватба.
Напоследък хубавата Елена е известна с ролята си на Боряна в хитовия сериал ”Стъклен дом”, чийто втори сезон тръгна на 26 септември.
Описва себе си като: „едно диво момиче, което много обича да мечтае и да осъществява мечтите си. Момиче, което мисли, че на хората им е приятно да имат спомени с него. Актриса, майка...” Вярва, че най-трудното нещо е човек да се погледне отстрани. И че който го може, значи е загърбил суетата си и е постигнал други нива на общуване със себе си и с хората. „Най-точно мога да се опиша като вятър, защото все едно нещо ме тласка в определена посока, но аз не оказвам съпротива, защото знам, че е посоката е правилна”, споделя актрисата.

Актрисата за себе си

- Есента ще навършиш 35. Това притеснява ли те?

- Не. Докато още е тридесет и не ме притеснява, въпреки че аз така си казвах и на 20. Надявам се да казвам така и на четирдесет и… Но понякога се шегувам, че съм твърде стара да правя някои неща. Най-важно е с какви хора си заобиколен и какъв човек стои срещу теб. Мога да хвана някого за ръката и да стана и на осемнадесет.

- Самата аз сега съм на 19. Някак си, не се замислям какво ще става занапред. С тебе как беше?

- Освен че съм работила, много съм се и забавлявала, намерила съм си точни и верни приятели, имала съм любов. Човек на тези години трябва да пада, да става, да си троши главата, да трупа опит. Защото после ставането е много по-трудно, последиците са много по-страшни и трябва да го имаш този опит, за да знаеш на тридесет и… какво искаш. Затова жената на тридесет и… е много секси – тя е една пълноценна, плътна жена, която знае какво иска. И за мъжете, когато една жена знае какво иска, това е много възбуждащо.

- Ти самата чувстваш ли се секси?

- Аз мога да се чувствам секси, само ако мъжът до мен ме кара да се чувствам така. Винаги съм била против демонстрациите – една жена или е секси, или не е. Тя не може да се прави, че е секси. На тридесет и… знаеш върху какво стъпваш и можеш да показваш самочувствие и то няма да изглежда нелепо и неадекватно, защото е подплътено.

- Зодията ти е Скорпион - знакът на любовта и на смъртта. Постоянен, мълчалив, гъвкав и плодовит. Всички са си внушили, че звучи зловещо. Възкръсва от нищото, защото е еротичен и агресивен. Поредица от успехи и неуспехи, от инат и избухливост, от драматизъм и страст, индивидуализъм, тайна и бунт. Самоуверен, самостоятелен и властен. Не се променя и не обръща внимание на промените. Знае какво иска, решителен е и се съпротивлява почти на всичко. Как ти пасва цялата тази характеристика?

- Не мисля, че е зловещо. Човек може да умира от любов, може и любовта да го съживи, когато умира. Зодия Скорпион е много отнесена зодия, много езотерична, със силен инстинкт и развито шесто чувство, много витална. Като цяло мисля, че са верни тези неща до някаква степен, предполагам и за много други представители на тази зодия.

- Цяла България гледа най-успешния за последните двайсет години български сериал „Стъклен дом”. Надявахте ли се на такъв екстаз от страна на зрителите?

- Моите очаквания лично ги надмина. Очаквах, че ще бъде хит, че ще е нещо, което хората не са виждали като начин на представяне, като игра и тип сериал, макар и закъснял. Всичките ни съседи правят такива продукции от години и ние трябваше да наваксаме това време. Но наистина надмина очакванията ми най-вече по таргет групи. Сериалът се гледа от хора с добър социален статус, много заети, които не гледат по принцип телевизия. Успехът дойде и от това, че много млади хора го гледат, което за мен е най-великото, което можехме да постигнем. Успех е, защото младите са неподозирана сила. Всичко, което се случва на героите, наистина се случва на хората.

- Как реши да участваш в „Стъклен дом”?

- Поканиха ме. И даже първоначално имаше вариант да играя ролята на Елена. Ролята на Елена ми беше много интересна, защото е нещо много различно и далечно от мен, от всичко, което съм правила досега. За мен щеше да бъде голямо предизвикателство. Но мисля, че много добре се напаснаха актьорите, както са в момента, всеки много добре си върши работата и аз лично много обичам Боряна.

- Какво е общото между теб и героинята ти Боряна и по какво се различавате с нея?

- Ами аз не ги отделям така. Аз съм Елена, която играе Боряна, не съм през цялото време себе си, просто си придърпвам образа към мен и го напасвам. Има ужасно много разлики – аз не съм такава жена изобщо, не се държа по този начин, не говоря по този начин, едва ли бих попаднала в такъв любовен триъгълник. Много са разликите, но това не означава, че не ми е близка. Мисля, че в определени ситуации съм по-силна и може би ако толкова много обичам един мъж, бих се опитала да остана с него. Сега зрителите ще видят обстоятелствата, които карат Боряна да направи избор, въпреки че не иска. Аз като Елена мисля, че любовта е най-важното нещо, за което си заслужава да се бориш, тя е много чуплива, може да пребори всичко, независимо какво е миналото ти и без да знаеш какво ще е бъдещето.

- Бях чела някъде, че си казала, че любовта трае три години. Така ли мислиш?

- Всъщност това е една книга на Бекбеде, която се казва ”Любовта трае три години”. И аз по-скоро го бях казала с чувство за хумор – как първата година купуваме мебели, втората ги нареждаме и на третата ги разделяме. Аз вярвам, че след третата година трябва да се случат сериозни неща, тогава разбираш можеш ли да продължиш да бъдеш с този човек. С третата година идва едно проглеждане от първоначалната еуфория. Но не трябва да се поставят ограничения, няма нищо вечно – колкото, толкова.

- Ти самата колко често посещаваш Мола? Сравнително по-малко от Боряна, предполагам.

- В свободното си време не ходя вече, малко ми е омръзнало. А и аз обичам по-самотни места, с по-малко хора, за да мога да си почина, иначе се натоварвам.

- Какви роли предпочиташ – в татъра или в киното? Кое ти се отдава по-лесно?

- Предпочитам киното. Умирам за тази професия, защото тя ме кара да се чувствам жива. Много харесвам театъра, там ми е много уютно, обичам да излизам на живо пред публика. Но пред камерата съм свободна, щастлива, забравям за всичко, наистина е като Нирвана за мен. Харесва ми да работя и двете неща, по принцип обичам дълбока драма, обаче напоследък играя предимно комедии в театъра и се опитвам да се впиша в този жанр. Иначе и двете са много трудни, понякога в киното един дубъл се заснема седемнадесет пъти и е трудно седемнадесет пъти да плачеш или да се смееш истински. А при театъра развиваш един образ от начало до край и всяка вечер е различно.

- Преди да се захванеш с актьорството, си искала да станеш художничка. Замисляла ли си се какъв щеше да бъде животът ти, ако не беше станала актриса?

- Не съм искала, това беше един вариант, но нямам талант за такова нещо. Преди да дойде теарталната паралелка, не знаех какво да профилирам, затова след седми клас останах в същото училище. И когато в осми клас дойде тази възможност, аз бях първата след Нети по списък, приета в нея.

- А ако я нямаше тази паралелка какво щеше да стане с теб?

- Почти съм сигурна, че щях да изкарам до дванадесети клас и след това да кандидатствам в НАТФИЗ. А и майка ми винаги ме е оставяла да следвам своя път, радва се за мен, но тихо. Аз не обичам да се демонстрира с това какво правя, казвам го и на децата ми, просто не ми харесва.

- Иска ли ти се да участваш в проекти извън България? Да пробиеш в световното кино?

- Искам, разбира се, но не се целя, защото не мисля, че имам шанс. Мислила съм си като млада за това, но сега си давам сметка, че трябва първо да станеш много популярен в своята държава, да пробиеш с някой силен филм, за да може след това да те поискат европейски режисьори.

- Това, че си добра актриса, правили те добра майка? За децата си играеш ли?

- Ами не. Вкъщи гледам да си почивам, но играя, когато им чета приказки, тогава много им харесва. По-скоро ги карам те на мен да ми играят.

- Би ли искала и децата ти да играят – на сцената или в живота…? Забелязваш ли вече у тях наследен талант?

- Все още не. В момента съм само наблюдател. Но искам да ги възпитам да бъдат себе си, да са истински, хора на света, да пътуват, да бъдат възпитани, добри хора, с амбиция за живот и да правят добри неща. Да изградят чувство за самосъхранение, за отговорност.

- Какъв е отпечатъкът на твоето семейство върху семейството, което вече си създала?

- Моделът на моето семейство няма нищо общо със семейството, което съм създала. От малка си имах един изграден образ как искам да ми е семейството и горе-долу съм го постигнала. Много е различно моето семейство. Нас майка ми ни е отгледала сама, защото са се развели с баща ми, когато сме били много малки и е било много по-трудно. А и годините, в които живеем са много различни.

- Нека те върна към детството – кои са най-ярките ти спомени оттогава?

- Бях много луда глава, много играех, нямала съм нищо, което да ми тежи, бях много безгрижна и радостна. Имах много приятели, играех футбол, катерех се, бях малко мъжкарана. Детството ми е преминало в Южния парк. Сега отглеждам и своите деца там. По същите места, по които аз съм падала и съм си разбивала краката, сега те карат колело, ходим по същите алеи.

- Трудно ли ти е да съчетаваш кариерата си със грижите за семейството?

- Опитвам се. Обичам работата си, семейството си и дома си и когато мога, открадвам време и за себе си.

- Със съпруга ти мислите ли за още деца?

- На този етап не. Децата са малки и имат нужда от внимание, а засега няма как.

- Омъжена си за много богат грък. Със сигурност много българки ти завиждат…

- Изобщо не ме интересува. Завистта е много далечно чувство от мен. Много ревнувам – ревнувам колегите си от някакви хубави роли, но не защото те са ги взели, а защото искам аз да ги направя. Хората не бива да завиждат за такива неща, можеше да ми завиждат, ако можех да летя, например.

- Често ли ходите в Гърция? С какво те са по-различни от българите, как мислиш?

- Не, не ходим. С какво са различни... Не знам какво е характерно за нацията. Мъжът ми говори български, има приятели българи, така че не се различава много от нас. Иначе са шумни, много обичат да ядат и много държат на своята идентичност. За разлика от нас, ценят своето и обичат държавата си.

- Как подържаш перфектната си форма? Остава ли ти време за фитнес, аеробика и така нататък?

- С децата. Караме колела, разхождаме се. Никога не ми е харесвало да спортувам кой знае колко.

- Когато си у дома, обичаш ли да вършиш домакинска работа?

- Аз съм манияк на тема чистота и правя много неща вкъщи. Свикнах през годините да бъда много организирана и за кратко време успявам да свърша много неща. Всичко е въпрос на организация на баланс и компромис.

- Сподели ми една своя осъществена мечта и една неосъществена...

- В личен план няма да говоря. За работа… Осъществена ми е Боряна. Абсолютно. Неосъществена ми е Анна Каренина, много искам да играя в руска драматургия. Надявам се да имам и хубави роли в киното.

- Как би определила формулата за щастие?

- С хората, които обичаш, да гледате в една и съща посока.

Рецептата на Елена

Морско изкушение

Продукти за 4 порции: 500 г ролца от раци, 500 г сладка царевица от консерва, 400 г риба тон от консерва, 200 г майонеза, 200 г кисело мляко, 100 г горчица, лимонов сок, сол, черен пипер.

Нaчин на приготвяне: Ролцата от раци се нарязват на ситно. Изсипват се в голяма купа и се добавят сладката царевица, рибата тон, майонезата, киселото мляко, горчицата, лимоновия сок, солта и черния пипер. Всичко се разбърква до хомогенна смес и е готово. Много е вкусно! Но преди да добавите сладката царевица и рибата тон изцедете водата и на двете, иначе салатата става водниста.