Гипсокартонът – предпочитаният материал

Гипсокартонът е композитен материал във вид на листове, чиято дължина бива от 2,5 – 4,8 м, ширината 1,2 – 1,3 м и дебелина 8-24 мм. Основата на такъв лист е гипс, а външните повърхности са облицовани с картон. За постигане на необходимите показатели на гипсовата сърцевина, характеризиращи неговата здравина и плътност, в него се добавят специални компоненти. Картонът изпълнява роля, както на армиращ скелет, така и на добра основа за нанасяне на всякакъв облицовъчен материал (мазилка, тапети, боя, керамични плочки).
Сред българските строители с най-голяма популярност се ползва продукцията на немската фирма КНАУФ. Поради своите физически и хигиенични свойства гипсокартонът идеално подхожда за жилищни помещения. Причините: той е екологично чист, не съдържа токсични компоненти и не оказва вредно въздействие на окръжаващата среда. Той е енергоспестяващ материал, притежаващ още и добри звукоизолационни свойства. Негорим и огнеустойчив е. Трябва също да се отбележи, че гипсокартонът “диша”, т.е. поглъща влагата от въздуха, когато е в излишък и я отдава, ако е много сух. Още един плюс – гипсокартонът има киселинност аналогична с тази на човешката кожа. Последните две свойства му позволяват да регулира микроклимата в помещението по естествен път и в значителна степен помага за създаване на хармонична атмосфера.
Всяко от изброените свойства може да бъде усилено, ако е нужна употребата на гипсокартонения лист за определени цели. Съответно с това индустрията създава освен стандартните листове и огнеустойчиви, и водоустойчиви. В последните се влагат вещества, унищожаващи плесени и гъбички. Те се използват за оформяне на кухни, санитарни възли и бани. Огнеустойчивите се прилагат за облицовки на всякакви видове въздуховоди и комуникационни шахти. Съществуват и гипсокартонни плочи в които гипсът е подложен на изпичане. Тяхната здравина нараства толкова, че може да се използват като междустайни прегради. Освен това се боядисват без всякаква подготовка, облепват се с тапети или керамични плочки. Такива прегради биват едно-, дву- и трислойни. Последните се използват в сеизмичноопасни райони, за жилищни, обществени и промишлени сгради за всички степени на огнеустойчивост. Във въздушните междини може да се прокарват електро- и телефонни кабели, системи за прахоулавяне, отоплителни и водопроводни инсталации.
Специалистите обичат този материал заради великолепните му технологични свойства. Той има малко тегло. При използването му се изключват неудобните “мокри” процеси, създаващи некомфортни условия в обекта, значително нараства производителността на труд, а това означава икономия на време и нерви на клиента. Провеждайки ремонт в жилището или офиса вие избягвате до голяма степен строителните отпадъци и мръсотия.
Гипсокартонът не е от вчера, във вид на плоски листове той отдавна се използва за вътрешно довършване и заравняване на стени, затова понякога го наричат “суха мазилка”. Сега става дума за нова технология на неговото използване. Архитектите откриха, че при желание с листовете може да се придадат всевъзможни форми. Куполни покрития, колони, арки, криволинейни повърхности, сложни трегери от една плоскост към друга – всичко това е стихията на гипсокартона. Системата от метални скелети, съставени от стандартни профили заводска изработка, е разработена така, че може да се създадат стени с всякаква сложна форма. Появи се нов метод “сухо строителство”, където липсват мокри шпакловки и задължителните тапети.
Закрепването е доста просто. При облицовка на стени с еднослоен лист гипсокартон се използва монтажно лепило на гипсова основа. Когато листовете се монтират върху скелет, се закрепват с винтове. Преди да се облицоват бетонни стени с кривини, те се овлажняват, внимателно се огъват и фиксират, докато не изсъхнат и приемат нужната форма. Приковават се към стената със стоманени пирони (дюбели) или се използва скелет от дървени летви и дъски. При това между листовете и стената остава празно пространство примерно 2-2,5 см, което създава допълнителна топлоизолация. При облицоване на таван с гипсокартон се набиват дървени дюбели в предварително пробити отвори. Към тях се заковават летви аналогично на стенния скелет. Листовете се приковават така че между тях да остава пространство от 4-5 мм за последващо оформяне.
Тази технология не е сложна и се владее дори от непрофесионалисти. Използва се, каквото е под ръка. Ако се предвижда ремонт, трябва да се отчете следното: основната хитрост при работа с тези материали се заключава в окончателното довършване. Колкото по-сложна е конструкцията, толкова по-сложно е да се постигне точност на пасване по всички граници. Идеално равни снадки стават след добра работа по шпакловката, което придава на повърхносттите нужната геометрия.
Ето, че всичко е закрепено, пасното и шпакловано. Възниква въпросът може ли на такава стена или преградка да се окачи нещо? Може, но само без употреба на пирони. Ползват се само дюбели, като при това размерите им се избират в зависимост от дебелината на облицовката и теглото на “товара”. Например на окачени тавани от листове гипсокартон (стандартен) може да се окачат предмети, чиято тежест не превишава 6 кг на 1 кв. м с помощта на специални разширяващи се “крилати” пластмасови дюбели.