Алпинеумите водят началото си от недалечно минало. Те са се изграждали с учебна и научна цел за опознаване на високопланинската флора в ботаническите градини, а в последствие започват да се използват и катокато декоративни паркови елементи.
Строежът на алпинеумите става по предварително изготвен работен проект. Може да се изработи и макет в съответния мащаб.
Първи етап
Преди започване на строителството се прави първоначално трасиране на проекта на място. Нанасят се границите и отделните детайли и пътеки в най –ниските части на скалния кът. Там се натрупва и земя в по-незначително количество. Окончателното или вторичното натрупване на земя става по-късно, когато се оформят останалите детайли и пътечки във височинно отношение. Необходимо е да се разполага с данни за устойчивостта на почвата на налягане /натиск/. Ако почвената геоложка характеристика говори за неустойчивост в геоложко отношение, то тогава алпинеумът не може да се реализира поради опасност от земни деформации в отделни части или цялата площ на алпинеума. Към първия етап се включва и евентуалният строеж на подземни съоръжения, водопровод и канализация – за създаване на водни ефекти и отвеждане на дъждовните и повърхностните води. В някои случаи по желание на собственика на парцела, в строежа може да се предвиди и прокарване на кабел за електрическо осветление. Подземните проводи да се прокарват по определените в определените в проекта места и територии – обикновенно под пътеките на дълбочина 1 – 1,5 м.
Втори етап
Вторият етап на строителство включва изключително насипване на почвата /внасяне на почвата/.
Има три случая:
А/ когато алпинеума се строи в силно раздвижен терен . Внася се незначително количество почва за оформяне на детайлите.
Б/ когато алпинеумът се строи в по-слабо раздвижен терен . Внася се необходимото количество земя за пълно изграждане на детайлите.
В/ когато алпинеумът се строи върху равнинен терен и е необходимо внасянето на голямо количество земя за пълното изграждане на алпинеума.
Полагането на насипа при втория и третия случай става на пластове с дебелина 20-30 см. Всеки пласт трябва много добре да се уплътнява. След натрупване на земните маси и независимо от уплътняването е необходимо в продължение на 10-15 дни - при втория случай, и 20-30 дни при третия случай, алпинеумът да се остави в покой за окончателно слягане на почвата. Ако се получат промени в отделните детайли, да се внесе още земя и тогава да се подреждат камъните.
Трети етап
Третият етап на строителството включва избора и подреждането на камъните. Необходими са изкуство, знания и въображение при извършване на горните мероприятия.
От голямо значение при строителството на алпинеума е правилният подбор на нетипични породи камъни, например бигор. Бигорът има по своите повърхнини причудливи вдлъбнатини, цепнатини, дупки , изпъкналости и т.н. Не се трябва да се използва в никакъв случай ломен кариерен камък.
При подреждането на камъните да се спазват следните правила.:
1/ Камъните да се нареждат отдолу нагоре, от основата към високите части.
2/ Големите камъни да се полагат в основата /в полите на възвишението/ , малките – във високите части.
3/ За по-голяма устойчивост 2/3 от всеки камък трябва да бъде заровен в почвата. Устойчивостта се проверява с ходене по самите камъни и ако те се движат /мърдат/ - да се вкопаят и укрепят.
4/ Камъните да лежат с основата си в почвата. Декоративната страна да бъде на повърхността.
5/ Особено важно е камъните да са на различно разстояние един от друг. В противен случай се създава монотонност.
6/ В ниските части камъните да са на растояние 0,5-2 м един от друг, а в горните - на 20-60 см. Преходът от едно разстояние до друго да бъде незабележим.
7/ При изграждане на върха да се използват тесни и дълги камъни; Да се свържат по няколко, за да имитират отделни скали и върхове.
8/ Да се използват циментово-пясъчни разтвори – 1/1 и 1/2, но това да става незабележимо.
9/ На по-големи завои в пътеките да се поставят по-големи камъни.
10/ При подреждане на камъните да се оформят места /гнезда/ за различни видове алпийски видове растения и цветя.
Водните ефекти в алпинеумите - езерца, вади, каскади и т.н. - се правят с оглед проекта. Вадите обикновенно са широки в горната част 15-40 см, а в долната част 50-80 см. Водопадите да бъдат високи най-много 1-3 м. Езерцата се правят в подножието на алпинеума, по-големите камъни се нареждат около бреговете на езерото и се внася подходяща растителност. Пътечките са с ширина 0,5 – 0,80 м , най-много до 1 м. Някои камъни може да служат като стъпала при преодоляване на наклон.
Четвърти етап
Четвъртият етап включва съставянето и внасянето на почвените смески.
За ниските зони: глинеста почва – 3 части, чимовка – 2 части, угнил тор – 1 част, ситен пясък – 3 части, хумусна почва – 1 част.
За средните зони: глинеста почва – 3 части, чимовка – 1 части, угнил тор – 2 част, ситен пясък – 2 части, дребни камъни – 1 част, хумусна почва – 1 част.
За високите зони: глинеста почва – 3 части, дребни камъчета – 2 части, угнил тор – 1 част, ситен пясък – 3 части, хумусна почва – 1 част.
Край водните площи: глинеста почва – 2 части, чимовка – 2 части, ситен пясък – 2 части.
Площите, определени за ниските зони на алпинеума трябва да са с дебелина 40 см, за средните -20-30 см и за горните – 15- 20 см.
Пети етап
Петият етап на строителството се заключава във внасяне, разпределение и засаждане на цветната алпийска растителност, както и на декоративните храсти и дървета.
Подходящи са:
В долните зони на алпинеума: парички, камбанки, астри, всички видове равнец, невен, напръстник, омайниче и т.н.
В средните зони: съсанки, карамфили, перуники и др.
Във високите зонии: Антенария диоика; Еремурус одурус; Центауреа монтана; Арабис алпина; Диантус скорпили; Силене алпина.
В по-сенчестите места: папрат, копитник, Саксихфрага хибрида; Геум урбанум и др.
Покрай водните басейни – иглика, перуника и здравец.
При изграждането на алпинеумите трябва да вземат участие и някои храстови и дървесни иглолистни и широколистни видове. Най-често се използват: клекове, ели, смрики, спиреи и др.
От много голямо значение за правилното естетическо и колоритно въздействие на алпинеума е мащабното съотношение между цветните петна и масиви. Затова най-целесъобразно е по-размери групите на съответните цветни видове да се засаждат така: в долните части – групи с по-големи размери - 3-5 кв.м.; в средните – 1-3- кв.м. и в най-високите - 0,5 – 1,5 кв м. При съчетанието на алпийските растения от значение са времето на цъфтежа и багрите на отделните видове.
Засаждането на растителността трябва да става през есента или пролетта преди започване на вегетацията. Разстоянията на които се засаждат отделните видове са различни. Едроразмерните – 20-40 см един от друг; средноразмерните – 15-25 см едно от друго; дребноразмерните от 5-15 см едно от друго.
Няма съмнение, че за да се получи пълната картина на градинското очарование не може да се лишите от нито един допълнителен детайл какъвто определено е песента на птиците. Те се чувстват безгрижно и съ...
Сенната хрема е едно от най-честите заболявания на дихателните пътища. Появява се през пролетта и лятото и причинител е прашецът от цветята и дърветата, попаднал в носа. Значение имат и вдишването на ...
За отглеждането на повечето стайни растения се изисква добре осветени помещения, затова те се разполагат на первазите или близо до прозорците. Но някои зелени приятели може да се развиват и в дълбочин...
Пчелното млечице е биологичноактивен продукт и има най-голяма хранителна стойност от пчелните продукти. От древни времена и сега този продукт се слави с чудодейните си качества. Добиването му е много ...
И кенгуруто си има цвете