Туберозата – ароматна, но капризна
Тубероза е популярното наименование на едно приказно красиво растение, познато още като Polyanthus tuberosa. Името „тубероза”, се обяснява с факта, че в почвата се развиват неправилно оформените му грудки. По този повод пък го отнасят към сем. Амарилидацеа. Растенията произхождат от Мексико, където стройните, изправени, неразклоняващи се стъбла достигат до 2 м. височина. В горната им част е разположено разчлененото на зиг-заг съцветие, по което последователно са подредени повече от двадесет камбанковидни цветове. Те са бели, прости или кичести. Разтварят се през нощта, а трайността на всеки един от тях е около 14 дни. Издават много приятен аромат, и са ценна суровина за парфюмерийната промишленост. Заради тези ценни качества, растенията са внесени в Европа още през 1629 година.
В нашите предели обаче растенията проявяват основният си каприз – любовта към топлината, тъй като не понасят температура под 10°С. Затова ако желаете да отглеждате вашите растения на открито, то ще трябва да засадите грудките през пролетта, но чак когато премине опасността от повратни студове. Изберете добре огрявано от слънцето място. То трябва да е и защитено от ветрове, за да не се прекършват крехките стъблата, които и при условията на нашата страна също се развиват буйно, въпреки че не надвишават 0,80 м височина. Трябва да осигурите разстояния между растенията 50 х 50 см. Дълбочината на засаждане ще определите на около три пъти височината на грудката. Почвата трябва да е лека, но богата на хранителни вещества. При тези условия цъфтежът ще започве в края на лятото или началото на есента.
При отглеждане на открито, важно условие е да задоволявате потребността от вода, като поливате така, че почвата винаги да е умерено влажна, но никога да не се задържа излишна вода около грудките. Окопавайте редовно около растенията. Целта е не само да се унищожават плевелите, а също да се разрушава почвената кора, образувана след валеж или поредното поливане. Вие ще се радвате на изобилен цъфтеж до късна есен. Но внимавайте, при първото застудяване дебне опасността от измръзване на надземната част! Като следите прогнозата, трябва да избегнете този момент и да успеете да извадите грудките при подходящо време, за да се сухи, а не кални! Почистете ги от стъблата и ги поставете да зимуват на сухо, проветриво място, където температурата през зимата трябва да е обезателно над 6-8ºС. Ако добре сте гледали растенията, около грудката майка ще са се образували няколко нови с които растенията се размножават.
Тези, които живеят в голям град и нямат градинка, могат да отглеждат цветето в саксия. В този случай се препоръчва сорт Перла, познат и с името Екселсиор. Предимството му е, че на височина достига едва до 40 см, при това цветовете му са кичести. За целта изберете саксия най-малко с 12 см в диаметър. Дренажът е задължителен. След като покриете дренажното отворче с подходящо парченце, поставете поне 2 см пясък. Почвената смес трябва да е лека, отцедлива, но богата на хранителни вещества. Добър е съставът от равни части градинска почва, листовка, много добре разложен оборски тор и пясък. Запомнете – грудките при този вариант се засаждат през есента. През зимата саксиите трябва да са в помещения с температура около 18°С. Цъфтежът започва през пролетта и е продължителен.
И третият вариант, това е отглеждането в саксии за украса на балкони и тераси. Той е комбинация между първите два способа. При него клубените се засаждат през пролетта, но не на открито, а в саксии. Цъфтежът протича от края на лятото до есента. При наличие на условия да внесете саксиите на топло, може да удължите времето на цъфтеж и чак тогава да дадете необходимата почивка. Тя протича най-добре, когото грудките се извадят от саксиите.
Автор: д-р Анка Дончева