Лекарство против... страх

Въпреки че е на път да разкрие тайните на Вселената, човекът си остава загадка за самия себе си. И не защото не може да проумее как работят сърцето или черният му дроб. А защото се сблъсква постоянно с безброй необясними страхове, за които не знае почти нищо. Или пък изобщо не иска да знае...


Страхове, свързани с детството

Симптоми:
Впечатленията, поразили дадено хлапе в най-крехката му възраст, засядат дълбоко в неговото подсъзнание, запечатват се там и продължават да го тормозят вече като зрял човек, който незнайно защо се бои до смърт от мишки, от кучета или от тъмното. Принуден е да се примири с тази особеност на характера си и не се опитва да разбере на какво се дължи тя. В действителност механизмът е пределно прост и един от най-красноречивите примери за неговата сила се крие във факта, че много хора се плашат от кучета, но не си спомнят да са хапани. Всъщност източник на страха им са някогашните заплахи от страна на родителите, бабите, дядовците: „Не пипай кучето, ще те разкъса!" За жалост подобно възпитание превръща подрастващите в бъдещи неврастеници, които не успяват да научат на свой гръб, че водата е мокра, огънят изгаря, пчелите жилят. Детето не бива да се плаши и предпазва от трупане на подобен полезен опит, казват
съвременните психолози, защото именно той му помага да си изгради повечето защитни рефлекси.
От друга страна, ако човек помни, че е хапан от куче, той знае какво трябва да прави и какво не пред лицето на заплахата. Страхът, породен от собствения отрицателен опит, е осъзнат и затова не е чак толкова плашещ.

Лекарството:
Изпитвате ли силни, неподлежащи на контрол страхове, най-добре е да се обърнете към психолог. Някои методи на лечение, например психодрамата или гещалт-терапията, ще ви позволят наново да преживеете травмиралите психиката ви обстоятелства и да извлечете от тях други, този път позитивни изводи.

Страх от самите себе си

Симптоми:
Повечето, ако не и всички ние си казваме от време на време: „Няма да успея", „Винаги губя", „Ако не постъпя така и така, другите ще ме намразят". Тези неоснователни опасения ни пречат да направим първата крачка в отношенията си с даден мъж, да носим къси поли, да се смеем гръмко, да не се страхуваме от началството, с една дума, да се чувстваме и да бъдем свободни личности. Без дори да си даваме сметка, ние продължаваме да „захранваме" комплекса си за малоценност, пренесен от детството и юношеството, когато родители и учители са заложили подобни подценяващи фрази в нашето подсъзнание, а съзнанието ни - все още крехко, не е успяло да ги отблъсне.

Лекарството:
То е само едно - внимателно и обичливо отношение към себе си. Затова, когато ви се случи да помислите: „Колко съм несръчна", спомнете си кой ви го е повтарял прекалено често. Най-вероятно майка ви или баба ви. Подобни внушения втълпяват на младите същества страха, че ще бъдат отхвърлени заради лошата им външност, никога няма да се омъжат, ще се провалят в живота и т. н. Най-тъжното е, че вече възрастни, ние продължаваме да вярваме в тези глупости. Да, на младите им е присъщо да формират представата за себе си по чуждите изказвания и забележки. Но нали ние сме достатъчно зрели, за да ги превъзмогнем и да ги подложим на съмнение. След което сами да преценим кои са истинските ни недостатъци и качества. Съумеем ли да пренебрегнем чуждите оценки, много скоро ще забележим как страховете ни постепенно отслабват, за да изчезнат напълно след време.

Подсъзнателни страхове

Симптоми:
Сигурно сте общували с жени, които постоянно повтарят колко ги обичат мъжете им. И колкото повече говорят, толкова по-малко им вярвате. След което разбирате, че всичко казано от тях е измислица. Защо ли се случват подобни неща? Най-вече защото, повтаряйки каквото и да било твърдение, човек си внушава, че нещата стоят точно така, и изтиква неприятните истини в подсъзнанието си. Те обаче се стремят да изплуват на повърхността под формата на резки смени в настроението, депресии, внезапни болки, неволни грешки на езика. И така, докато самият живот не отсее истината от лъжата. Тогава именно изчезват болките и кошмарите, остава само осъзнатият проблем.

Лекарството:
Опитвайки се да ни предупреди за случващото се, нашето подсъзнание го преувеличава, така че нелепите чудовища от сънищата ни могат да се окажат следствие на подготовката за посещение при зъболекаря. Много жени, усещайки как нещо става в стомаха им, започват да си мислят най-лошото и умират от страх, докато лекарите не установят, че става въпрос за безобидно страдание. Дали да живеем в постоянен ужас, подкопаващ силите и лишаващ ни от радостта от живота, или да го преодолеем - всеки решава сам за себе си.

Измислени страхове

Симптоми:
Ние се боим от болести, безпаричие, глад, война, изнасилване, осакатяване. За щастие много малко от нас преживяват подобни неща в реалния живот. За тях ние знаем само това, което сме чели или чували, но те могат да бъдат заложени и в генната ни памет. Недостигът от информация обаче се попълва от живото ни въображение и разбрали-недоразбрали историята на някакво неизлечимо болно дете, ние поглеждаме нашето и започваме да си мислим: „Какво ще правя, ако и на него му се случи същото?"
Всъщност, нека сравним два конкретни вида страх: в единия случай някой ви заплашва с нож на улицата, в другия си седите вкъщи и се притеснявате, понеже мъжът ви още не се е прибрал. Ами ако... (тук следва кошмарен сценарий по ваш избор). Очевидно вторият страх е измислен, при това съвършено ненужно! Струва ли си да изразходвате толкова много сили и да скъсявате живота си заради ситуации, в които можете изобщо да не попаднете. Страшни неща се случват най-вече на героините от сапунените сериали и на „бизнесмените" с борчески прякори.

Лекарството:
Ние сме пренаситени с новини, вдъхващи страх. Много по-добре за нас ще бъде обаче, ако обръщаме внимание само на реалните проблеми и спазваме правилото да страдаме заради истински, а не заради измислени опасности. Едно е сигурно, по този начин страховете ни ще намалеят с цели 80%.

Страх от смъртта

Симптоми:
Войните, земетресенията и прочее ужаси от всекидневието могат и да не ни споходят, но виж, смъртта е неизбежна. Затова и се боим най-много от нея. Страхът от смъртта лежи в основата на повечето фобии - от високото, болестта, огъня. А съвременната медицина не знае как да се справи с него, понеже го смята за напълно нормален.

Лекарството:
Християнството твърди, че има задгробен живот, източните религии ни утешават с мисълта за прераждането. Атеистите пък избират да вярват в пълното отсъствие на какъвто и да е бог. Всеки сам търси начин да приеме смъртта като неизбежно явление и да се примири философски с нея. Дали ще успее, това е друг въпрос.