От какво зависи изборът на овошки

Повечето овощни видове се отглеждат на едно място в продължение на десетки години, а орехът и кестенът - 200 - 300 години. За да се развиват добре, да бъдат по-дълголетни и да дават достатъчно и качествени плодове, те трябва да се засаждат при почвени и климатични условия съответстващи на техните изисквания. Грешките, допуснати в това отношение се проявяват доста късно и са непоправими.
Почвата е основният фактор, от който зависи растежът, родовитостта и дълголетието. От нея растенията черпят жизнено необходимите вода, хранителни вещества и кислород. Колкото по-богата и пропусклива е почвата и колкото почвеният разтвор е с по-подходяща химическа реакция, толкова по-добре се развиват корените, а от там и цялото растение. Повечето от тези фактори са свързани с механичния състав, мощността и пропускливостта на почвения хоризонт, а също така и с агротехническите мероприятия за нейното поддържане.

Почвата да е дълбока

Основната маса от кореновата система на овощните растения се развива на дълбочина 60-80 см, а отделни корени проникват и до 2-3 м - в някои случаи и до 6-8 м. Само ягодоплодните и някои храстовидни видове като лешник, дрян и арония развиват по-плитка коренова система и могат да се засаждат и на по-плитки почви. От това следва, че за овощни градини трябва да се избират почви с пропускливост най-малко на дълбочина 1-1,5 м. При лоша пропускливост, която най-често се дължи на плитко разположен пласт от плътна глина или непрекъсната скала, корените не могат да проникнат на дълбочина, коренообитаемия слой се преовлажнява и се получава задушаване (асфикция ) и загиване на корените. Същото явление се получава и при високо ниво на подпочвената вода. Не бива да се засаждат овощни растения на места, където подпочвените води се повишават, макар и за няколко месеца, по-високо от 0,8 до 1 м. Това лесно може предварително да се установи като се постави по-широка тръба на дълбочина 1-1,5 м през цялата година се наблюдава нивото на подпочвената вода.
Механичният състав на почвата също оказва влияние на растенията. При по-леки почви аерацията и топлинния режим са по-благоприятни, но трябва да се има предвид, че те имат по-лошо влагозадържане. Във връзка с това в полупланинските и планинските райони, където валежите са повече и изпарението е по-слабо, за овощни градини са по-подходящи леките и пропускливи почви. В останалите райони глинестите и по-влагоемки почви са за предпочитане. Изборът на видовете и подложките също трябва да бъдат съобразени с механичния състав на почвата. Ябълката, дюлята и джанковата подложка, която се използва при сливата, кайсията и прасковата, понасят сравнително по-добре по-тежките и преовлажнени почви. Кайсията върху кайсиева подложка, прасковата върху прасковена подложка, черешата и донякъде крушата изискват по-леки и пропускливи почви.

За предпочитане е неутралната реакция

Овощните растения се развиват най-добре на по-богати и запасени с хранителни вещества почви. Успешно могат да се отглеждат и на по-бедни почви, но при условие, че редовно и обилно се торят. Повечето овощни видове се развиват най-добре на неутрални до слабо кисели почви. Бадемът, кайсията върху кайсиева подложка, смокинята и черешата и вишната, присадени върху махалебка се развиват добре и при слабо варовити почви. Особено чувствителни към тях са прасковата, присадена върху праскова и дюлевата подложка при крушата, които при варовити почви получават хлороза и растенията загиват преждевременно. Неподходящи за овощни градини са както много сухите, така и силно преовлажнени почви.

Не всички издържат на студ

От климатичните фактори решаващо значение при избора на място за овощна градина на първо място е температурата. Там където зимните температури падат под минус 20-24°С не бива да се засаждат праскови, кайсии, бадеми, малини и къпини. Смокинята, райската ябълка, нарът и ягодата измръзват под минус 15°С, но снегът предпазва ягодата от измръзване. До минус 23-32°С издържат ябълката, сливата, вишната и касисът, а останалите видове - до минус 25-28°С.
В районите, където се появяват повратните пролетни студове, много чести са измръзванията при прасковата, кайсията, бадема, афъзките и черешата. Особено често това се наблюдава при терените с южно изложение.
Там където няма възможност за поливане, трябва да се засаждат по-сухоустойчиви видове като бадем, кайсия, вишна, слива, череша и орех, а също така и ябълка и круша, присадени на семенна подложка.