Три изящни грации от рода Сенецио

Сенецио (Senecio) е много голям ботанически род. Още от стари времена е известен и с името си Цинерария (Cineraria). Включва около 3000 вида, които се отличават с изключително разнообразие във външния си вид и в поведението си към условията за развитие. Като декоративни от тях се отглеждат в саксии или на открито няколко едногодишни или многогодишни храстовидни или тревисти вида. И тъй като в практиката често се оспорват имената им или биологичните им особености, ще ви представим три вида, които по нищо не си приличат, но все пак са кръвни тризначки. Опознайте ги и правилно се грижете за тях.

Първата красавица блести с цветовете си

Казва се Сенецио круентус (Senecio cruentus). Тази красавица с пищно съцветие е потомък на растения, произхождащи от Канарските острови. При нашите климатични условия животът й протича за около 12 месеца, но в две календарни години. Листата са едри, овални, с леко грапава повърхност, до 20 см широки. Съцветието й е с диаметър над 20 см, съставено от много цветове, подобни на маргаритки, с диаметър от 2,5 до 8 см. Богатството на багри е изключително голямо — бели, розови, сини, лилави. Оригинални са двубагрените сортове. В практиката сега се наложи сенецио хибрида (S. cruentus hybridus), при която изненадите от форми и багри са много. Така от групата Грандифлора има сортове, високи 50-70 см. Сортът Gibler’s е с кичес-ти цветове, а при Stellata езичестите цветчета на кошничката са много тесни, с остро връхче. Някои цветари предпочитат миниатюрните сортове, високи 20-30 см. При тях декоративният ефект се дължи само на съцветието, листата почти не се виждат. От януари до април по различни поводи почти във всеки дом има саксия със сенецио. Но дали тя остава така красива, както е била преди внасянето й там? Жалко, но често още същия ден растенията увяхват. Ето някои тънкости, които трябва да са известни на всеки любител.
За развитието си сенециото изисква висока почвена влажност. Когато помещенията са с парно отопление, веднага след внасянето в тях от голямата си листна маса растенията започват да изпаряват много вода. За жалост тя не успява да се възстанови от почвата чрез кореновата система. Точно затова листата повяхват и не след дълго растенията може и да загинат. За да се избегне всичко това, отстранете най-долните листа, особено ако някои от тях са наранени. Така ще намалите изпаряващата повърхност. Добре е да сложите саксията на по-хладно място и да я поливате по-често, но с малко вода. Това се налага, за да остава в почвата въздух, необходим за дишането на корените. Запомнете - с прекалени поливки въздухът се измества от почвата и растенията умират от задушаване на корените! В никакъв случай листата не трябва да се мокрят. В топлите помещения това създава условия за развитие на мана. Отначало листата изглеждат като посипани с брашно. Скоро потъмняват и изсъхват. За да се избегне това, необходимо е да се проветрява всеки ден.
Най-добре сенециото се развива в прохладни стаи със слънчево изложение. Оптималната температура е 10-12° С.
По листата често се размножават листни въшки, които смучат сока им. Можете да ги унищожавате, като пръскате с настойка от листа на тютюн или от остри, силни цигари. Използването на отровни химически препарати в стаите не е за препоръчване.
С приключване на цъфтежа растенията умират. От растения майки - се събират семена. В 1 г има около 2000 семенца. Те се засяват през юни-юли в почвена смес от равни части фино пресята листовка, градинска почва и пясък. Семената поникват след 5-6 дни. Растенията се пикират един път на разстояния 3x3 см, след един месец — втори път на разстояния 8x8 см. Когато укрепнат, се засаждат в саксии номер 9.
Младите цинерарии се отглеждат на сенчесто място в парник или на открито. През есента се прехвърлят в по-големи саксии и се внасят на закрито. Почвената смес е същата. До януари се полива редовно и растенията се закаляват. Така туфата се оформя правилно и цъфти изобилно. За цъфтящите растения се спазват вече описаните условия.

Втората се казва спореж и сияе с листата си

Това е Сенецио маритима (Senecio maritima). Този вид изобщо не прилича на вече разгледания. Произхожда от Средиземноморие то. У нас се отглежда като едногодишен. Оформя се като полухраст, който достига 80 см височина. Декоративният ефект се получава от листата, които са перести, дълбоко нарязани. Те, както и стъблата, са покрити от множество нежни власинки. Затова баграта им изглежда наситено сребърна. Цветовете се появяват през юли-септември, но рядко. Те са много дребни, жълти, без декоративна стойност. Събрани са в съцветия, до 2 см широки. Разпространени са три сорта с високи декоративни качества. Това са Candidisima - с дълбоко нарязани листа, Diamant - със светли, зеленикаво - сребристи, почти бели и слабо нарязани
листа, Silver Dust - с пепеливо-зелени до сребристи листа, много дълбоко нарязани. Растенията достигат до 20 см височина. Спорежът не е капризна култура. Понася всякакъв вид почви и различно изложение. Размножава се чрез семена и вегетативно. Когато се използват семена те се засяват през февруари-март. Съставя се лека почвена смес, от фино пресети компост и пясък. За 1000 растения са необходими 1,5 г семена. При температура 18-20° С те поникват за десетина Дни. Пикират се в сандъчета на разстояния 4x4 см. Отглеждат се на топло. След 4-5 седмици разсадът е готов. От спорежа в дворната градина са красиви и единични растения. Много често той се използва за оформяне на лехи, петна и килимни фигури в обществените градини. На постоянно място се настанява, след като температурата трайно се установи около 14-17 градуса.
Сега много се отглежда в саксии на балкони, тераси и веранди. Той е чудесен фон за видове с нежни цветове, така че релефно да се открои красотата им. Такива са лобелия, резеда, леденче и др. Саксиите трябва да са с диаметър 17-20 см. Почвената смес се приготвя от глинеста градинска почва, много добре разложен оборски тор и пясък в съотношение 2:2:1. Поставят се на слънчеви и защитени от дъжда места. Полива се така, че през цялото време почвената смес да е леко влажна. Много ценно качество на растенията е, че понасят резитба. При това отстранените части от стъблото може да се вкоренят и да се използват за размножителен материал. Тъй като семена се намират трудно, това е много целесъобразно. Важно - при работа да се внимава, тъй като в растенията се съдържат отровни вещества!

Третата суетна красавица – S. rowleianus е нагиздена с мъниста

Нейното име е Сенецио ровлеианус (Senecio rowleianus). Кой би предположил, че това необичайно по форма създание е растение, при това тризначка на пищната цинерария? Произлязло е от влажните субтропици на Югозападна Африка. Кореновата система на този оригинален вид e повърхностна, слабо развита. Стъблата — тези приказни нанизи, са тънки, нишковидни, падащи. Достигат до 1 м дължина. По тях последователно, като в броеница, са наредени видоизменените листа, наподобяващи малки сферички. От септември до ноември растенията цъфтят с единични, дребни цветове с много приятен аромат. Въпреки че произлизат от влажните субтропици, тези сукулентни растения успешно понасят периоди на продължително засушаване. За да са красиви обаче, саксиите трябва да се поставят на светли места, но защитени от прякото слънце. Изискват през лятото да се поливат редовно, а през зимата рядко. Оптималната температура през зимата трябва да е около 10-12°С. Сенецио ровлеианус се размножава много лесно. Правят се резници от стъблото с по 2-3 възела, които се поставят във вода или по-добре направо във влажен пясък. За да се постигне бърз декоративен ефект, в една саксия още отначало се засаждат по няколко резника. Много важно е да знаете, че саксиите трябва да са ниски. Преди засаждането се дренират добре. Почвената смес се съставя от равни части градинска почва, листовка и пясък. В райони, където има достатъчно торф, листовката се заменя с него. Този вид е много подходящ за разнообразяване колекциите със сукулентни растения. Оригинални са аранжирани във висящи кошнички. Налага се като много модерно декоративно растение.