Делфиниум за образцовите градини

За древния ботаник Диоскорид неразтворените пъпки на цветето приличали на сивите делфини, които обитават Йонийско море. И той го кръстил делфиниум. Това е и днешното му ботаническо име, което използват цветарите по целия свят. У нас също се срещат 3 вида, чиито особено устроени цветове са напомняли на българина ралото, с което обработвал нивите си. Така и нарекли цветето - ралица. Ралицата е известна и като кралица на сините цветя.

Характерни особености

Ралицата (Delphinium) от семейство Лютикови (Ranunculaceae) има и едногодишни, и многогодишни представители. На височина достигат от 50 см до 2 метра.
Стъблата са прави, неразклонени и кухи. След отмирането им в основата на кореновата шийка остават растежни пъпки, от които на следващата пролет израстват новите стъбла. Повечето хибридни делфиниуми са много високи и градинарите са измислили поговорката, че както делфинът не е рибка за аквариум, така и те не са цветя за малката градина. Съвременната селекция обаче е създала много сортове, чийто ръст не надвишава 20-30 см и така тези прекрасни цветя могат да красят вече дори алпинеумите или с тях да се оформят бордюри.
Брадестото коренище без основен корен е характерно за повечето културни форми. При старите растения централната част на коренището постепенно умира, а страничните разклонения заживяват самостоятелно като отделни растения.
Листата на ралиците са различни по форма. При повечето видове са закръглени с различна степен на насеченост, леко покрити с власинки. Към върха на стъблото насечеността намалява, а когато достигнат съцветието, листата се заменят от прицветници. Когато през пролетта се появят първите листа, по оцветяването им може да се определи баграта и на бъдещите цветове. Зелените листа подсказват появата на светли цветове, а кафявите и червеникавите - на по-тъмни.

Цветовете се отличават с особено устройство. Петте неправилни чашечни листенца образуват венче; от тях горното е удължено в основата си и образува шип. Венчелистчетата са 2 или 4, горните от тях се удължават назад и нарастването навлиза в шипа. При кичестите форми тичинките се превръщат във венечни листа. В центъра на цветчето са разположени две различно оцветени листчета, наричани “око” или “пчеличка”. Тяхното предназначение е да привличат насекомите, които опрашват растението. Голямото бяло “око” придава невероятна прелест на тъмносинините и виолетовите цветове, а черното изглежда много привлекателно на белите и светлосините.
Съцветията на делфиниума обединяват по 50-80 цветове на къси или по-дълги дръжчици. Първи се разтварят разположените най-отдолу цветчета и цъфтежът продължава постепенно нагоре. По такъв начин се осъществява най-добре кръстосаното опрашване. Пчелите пренасят прашеца от съседните ралици най-напред на долните цветчета, след което, обирайки прашеца от по-горните, го пренасят на други растения. Понякога съцветието завършва с един много голям цвят.
Цъфтежът започва обикновено през юни, но има и късни сортове, които зацъфтяват в края на юли. В зависимост от атмосферните условия цветовете красят градините в продължение на 20-30 дни. Ако прецъфтелият цветонос се отреже, през есента ралиците зацъфтяват повторно, но с по-дребни цветове.
Семената са дребни. Ралиците образуват множество семена, които след узряването си се разпиляват из градината и се самозасяват. Интересното е, че от семената на едно и също растение израстват различно оцветени ралици. Това се дължи на промени на клетъчно равнище в семената под влияние на променящата се температура на почвата през зимата и в ранна пролет.

Биологичните претенции, които никак не ни затрудняват

Ралиците растат и цъфтят най-добре на огрявани от слънцето места. Леката полусянка също не им вреди, особено ако ги крие от обедната жега. Задължително обаче мястото трябва да е защитено от ветрове, защото високите растения, дори и привързани към опори, може да се пречупят.
Към почвата нямат особени предпочитания, но е добре, ако тя е дълбока и плодородна и умерено влажна. Почвите, където влагата се задържа, не са подходящи, защото корените лесно загниват. Въпреки че сушата не им вреди особено, добре е да се полива редовно, и то така, че водата да проникне до всички корени. Честите повърхностни поливки могат по-скоро да навредят.

Удоволствието от красотата идва с грижите

Ралиците образуват през лятото множество мощни стъбла, покрити с едри листа. За създаването на тази вегетативна маса те се нуждаят от голямо количество хранителни вещества. Още при посаждането в почвата се размесват органични и минерални торове, които да допринесат за бързото укрепване и развитие на растенията. Въпреки това по време на нарастването и развитието задължително се правят няколко подхранвания.
Първото подхранване се прави, когато стъблата достигнат височина 10-15 см. Внася се комбиниран минерален тор или размит органичен тор.
За втори път подхранваме делфиниумите по време на оформянето на цветните пъпки или в началото на цъфтежа. Този път трябва да преобладават калиевите и фосфорните торове плюс малко азот.
Добре е да се извърши и трето подхранване в края на цъфтежа, когато се залагат растежните пъпки за следващото лято. Тогава се внасят се само калиево-фосфорни торове, без азот.
Без обилно поливане при внасянето на торовете обаче ползата от подхранването няма да е пълна. Нещо повече, както при всички други растения, подхранването с минерални торове, последвано от засушаване, може да има отрицателен ефект.
Стъблата на ралиците са много крехки и се чупят под напорите на вятъра или под собствената си тежест. Особено често счупването става в самата основа на стъблата. За да не се случи това, те трябва да се привързват. Избират се колове, високи колкото самите растения. Те се забиват на известно разстояние от корените, за да не ги повредят. Първо се привързва на височина около 40-50 см, а след това - на 100-120 см. В зависимост от конкретните условия в градината можем да засаждаме ралиците между храсти, които да им осигуряват опора.
След прецъфтяването надземната част трябва да се изреже и изгори, за да не стане убежище на вредители и болестотворни микроорганизми. Оставя се пънче с височина двайсетина сантиметра, то пречи на проникването на вода през кухото стъбло в кореновата шийка, защото, ако тя загние, същото може да постигне цялото коренище.

Искате ли да добиете повече растения?

Делфиниумите се размножават лесно както със семена, така и чрез разделяне на коренището и с вкореняване на резници.
Семената, съхранявани в обикновени стайни условия, лесно губят способността си да покълват. Затова трябва да се държат до засяването в хладилник. Може да се засяват както през есента, така и през пролетта. Пролетното засяване ще ни осигури ралици с качествата на желания сорт, докато под влияние на температурните колебания от есенното ще получим разнообразни растения.
През май или през август можем да изрежем младите стъбла, които израстват около кореновата шийка, и да ги вкореним във влажна песъчлива почва на сенчесто място.
Ралиците, чиято възраст надхвърля 4-5 години, може да се размножават с разделяне на коренището. Това става или рано напролет, или след прецъфтяването. Коренището се разрязва до старите стъбла така, че всяка част да има 1-2 растежни пъпки или млади стъбла и достатъчно здрави корени. Частите се засаждат на постоянно място, като разстоянието помежду им зависи от вида и сорта. Високите трябва да са отдалечени един от друг на 50-60 см, а ниските - на 30-40. Трябва да внимаваме кореновата шийка с вегетационните пъпки да е на равнището на почвената повърхност.

Внимавайте, опасна е!

Ралицата е отровно растение. Изследванията са установили, че тя съдържа алкалоиди, наподобяващи алкалоидите на курарето. Това е знаменитата отрова, с която индианците мажат върховете на своите стрели. Най-отровни са корените в началото на вегетацията, а също така листата в периода, когато узряват семената.