Дървовидният божур – дар от императора

Едва ли ще се намери българска градина, в която да не расте поне един божур. Това великолепно цвете е познато дори на малките деца – нали венците, с които се украсяват портретите на нашите първоучители – Кирил и Методий, на най-светлия български празник, се вият от божури. За съжаление малцина знаят, че освен известните божури с тревисти стъбла, които отмират през есента, има и други прекрасни представители на това цвете. Това са дървовидните божури (Paeonia suffruticosa).От 40-те вида, които образуват рода Божури ( Paeonia), само 8 растат като многогодишни листопадни храсти. И осемте вида произхождат от Китай, където ги отглеждат и селекционират от хилядолетия.

Какво пише в хрониките

В китайските хроники е записано, че за първи път божурите са попаднали в императорските градини по време на управлението на династиите Цин и Хан, т.е. преди 2200 години. Считали се, че принадлежат изключително на императора. По време на династията Тан (618-907г. от новата ера) за първи път градинарят Шаояо ги разделил на тревисти и дървовидни. Тогава разрешили да ги отглеждат и обикновените китайци. От тази дълбока древност до днес са били получени множество сортове и декоративни форми, разработени са методите на отглеждане и култивиране. А колко стихове и поеми са създаден в тяхна чест, колко картини и вази са изрисувани, просто не могат да се изброят.

В Европа

През 1656 година холандският посланик в Китай описал в своя отчет прекрасно цвете, подобно на роза, но без бодли. То силно заинтригувало английския ботаник Джозеф Банкс, който направил необходимите постъпки, за да му го донесат в Англия. Така станало преселването на императорското цвете в Европа, а след това и в целия свят. Със селекцията на нови сортове и форми се заели прочути ботаници. Сред тях особено се отличил американецът Сондерс, който е създал множество сортове с поетични названия като Кехлибарена луна, Златна чинка, Канарче, Слънце в зенит, Черна пантера, които се предлагат от различни цветарски фирми от Европа и Америка.
У нас също може да се намерят внесени от Холандия и Германия красиви сортове вкоренени дървовидни божури.

Без конкуренция

Дървовидният божур е листопаден храст с височина 1-2 метра и оригинална рехава корона. Листата му са сложно нарязани и изглеждат твърде ефектно. Расте много бавно и може да краси градината 100-200 години. Известни са екземпляри на патриаршеска възраст – 500 години. Нито един от градинските храсти не може да се сравни с него по големина и количество на цветовете, както и по техния аромат. Всяка пролет дървовидните божури потъват в цвят. Броят на цветовете се увеличава с нарастването на растението и може да достигне 30-70, понякога и до 100. Те разцъфтяват по краищата на клонките през май и издържат до две седмици, а когато времето е прохладно, и повече. Диаметърът на всеки цвят е 20-25 см, а баграта може да бъде бяла, розова, жълта, алена... Обикновено в средата има тъмномалиново “око”. След прецъфтяването растението не погрознява, защото на мястото на цветовете се появяват прелестни жълти плодове с форма на цветчета, пухкави и дълги до 6 см, които красиво се открояват на фона на ажурните листа.

В нашата градина

Дървовидните божури са родом от субалпийските гори на Китай, в които властват студени снежни зими и горещи сухи лета. Това трябва да се има предвид, когато решим да засадим такова растение в градината си.
Засаждането е най-добре да стане от средата на август до края на септември. Ако засадим божура по-късно, ще се отрази зле на развитието на корените и по-късно на цъфтежа. Избира се леко засенчено място, защото това позволява цветовете да се задържат по-дълго. Тъй като дървовидните божури не обичат честото пресаждане, това трябва да е постоянното място, което растението ще обитава дълги години. Изкопава се дупка с размери, които съответстват на кореновата система, обикновено 80х80 см и дълбочина 60-70 см. На дъното се насипва дренажен пласт от чакъл и пясък, дебел 15-20 см, а отгоре се насипва добре угнил оборски тор. Ако почвата е кисела, се добавя 200-300 г гасена вар.
Растението заедно с пръстта около корените се поставя в дупката и корените се подреждат така, че добре да се опират в почвата. Налива се вода и когато добре попие, се засипва с пръст. Внимава се кореновата шийка да не остане дълбоко в почвата. Отново се полива. Когато наближат студовете, божурът се засипва с лек слой от торф или пясък.
През март-април растението внимателно се освобождава от пясъка или торфа, като гледаме да не повредим пъпките. През първата година дървовидните божури обикновено боледуват, клонките им изглеждат засъхнали, но към есента от растежните пъпки, които се намират в основата на стъблата, избиват нови стръкове и растението естествено се подновява. През следващите години редовно се изрязват всички стари, счупени или слаби разклонения. Цъфтящите клонки се изрязват до най-горната пъпка. Веднага след стопяването на снега се наторява с минерални торове, които съдържат малко азот и повече калий и фосфор. Още по-добре е да се натори с дървесна пепел. Ако в периода на образуване на пъпките се подхрани с фосфорен и калиев тор, ще се радваме на разкошни цветове.

Повече божури

Можем да размножим дървовидния божур както със семена, така и вегетативно –чрез разделяне на храста, с отводи, с резници и с присаждане.
Ако засеем семената, когато са добре узрели – през септември-октомври, младите божури ще зацъфтят след 4-5 години.
Да разделим храста е най-добре в края на август. Той не бива да е по-млад от 7 години. Изкопаваме го внимателно, като се стараем да не нараним корените. Пръстта от тях измиваме и с остър нож се разделяме на няколко части. Раните се дезинфекцират с разтвор на калиев перманганат и се посипват със счукани дървени въглища.
Май е подходящият месец за залагане на отводи, докато още не е настъпил цъфтежът. Подбира се ниско разположено разклонение. От долната му странасе прави плитък нарез и са обработва с растежен стимулатор. С разклонена пръчка или с парче тел плътно се притиска към земята и се засипва с ъс слой почва, дебел 12-15 см. През септември вкорененият отвод се отрязва от майчиното растение и се засажда на постоянно място.
Резниците от дървовидния божур се нарязват в средата на юли. Те се вземат от полувдървесинени разклонения. За да ги подтикнем към образуване на корени, се препоръчва да се обработят със специални стимулатори на растежа. Листовите пластинки се отрязват наполовина и резниците се засаждат в сандъчета със смес от торф и промит речен пясък. Засаждането става под ъгъл от 45 градуса така, че резниците да не се докосват помежду си. Засипват се с речен пясък, като слоят не трябва да е по-тънък от 2 см. Пъпката трябва да е напълно покрита с пръст. Сандъчетата се покриват със стъкло или полиетилен и почвата се поддържа влажна. Вкореняването става за 1-2 месеца.
Като най-добър метод за размножаване на дървовидния божур се препоръчва присаждането. То става в средата на август. За подложка се използват корени от тревист или дървовиден божур, а за калеми – клонки от същата година. Отрезът от корена трябва да е дълъг 10-15 см и с дебелина, която съответства на дебелината на клонката. Калемът е най-добре да има две “очи”.
Присаденият материал се държи 3-4 седмици върху влажни дървени стърготини или се засажда в парник, защитен от преките слънчеви лъчи.
През септември-октомври присадките се засаждат в градината на високи лехи така, че пъпките да са покрити с 6-8 см почва.

Ако божурът не цъфти

Случва се понякога съвсем здраво наглед растение да престане да цъфти. Трябва да отстраним евентуалните причини.
Понякога това е неправилно избраното място за засаждане. Не бива да садим божура в зоната на корените на храстите и дърветата. Слънцето трябва да ги огрява през първата половина на деня поне 5-6 часа.
Причина може да бъде и заблатената почва. Това се поправя, като се правят високи лехи с добър дренаж от чакъл и едър пясък.
Много дълбокото или много плиткото засаждане също не понася на това растение.
Ако почвата е кисела, също не бива да очакваме обилен цъфтеж.