Сибирският жен-шен ни пази от рак
Сибирският жен-шен принадлежи към семейство Araliaceae - Бръшлянови. Той е от същото семейство като прочутия китайски жен-шен (Panax ginseng) и се смята за негов близък роднина. Тъй като растението не е естествено разпространено в България, то се нарича с родовото име Eleuterococcus.
Листопадният храст има изправено стъбло, високо около 2-3 т. Младите клонки са покрити с многобройни тънки бодли, късо-заострени и извити назад, подобно на някои от нашите къпини. Именно по тази особеност елеутерококът е лесен за разпознаване. Листата са длановидно-перести. Петурките са обратно яйцевидни, със заострен връх и назъбен перваз. Отгоре листата са голи, а отдолу по жилките с ръждиви власинки. Цветовете са еднополови (в един цвят има само тичинки или само плодници) и дребни. Женските са жълти, а мъжките са виолетови, събрани в сенниковидни съцветия. Плодът е сферична,
лъскава черна костилка. Цъфти през юли, а плодовете узряват през септември.
Сибирският женшен е разпространен в Източна Азия - Китай, Япония и Сибир. В Русия расте изобилно в земите покрай Японско море, среща се, макар и по-рядко, по поречието на р. Амур и на Южен Сахалин.
Местообитанията на този вид включват откритите места в борово-широколистните гори. В гъстите гори се срещат само единични екземпляри. На места, където липсва дървесна растителност, храстът не расте. В своето разпространение се изкачва до 800 и повече метра надморска височина повече.
Цъфтежът и плододаването започват на 10-12 години. При засъхване на леторастите след цъфтежа те се изрязват „на пънче" (близо до кореновата шийка). Така се стимулира образуването на нови, по-буйни леторасти. Не е необходимо да се разрохква почвата около храста и да се премахват плевелите, те даже защитават от прегаряне и пресъхване. Храстът издържа до -32 °С студ.
В късна есен, всред безлистните дървета, елеутерококът привлича вниманието с обилните си красиви плодове. Корените се изваждат внимателно и не много дълбоко с подходящ инструмент, след което се нарязват. За да се запазват храстите, в почвата трябва да остава поне 15-20 % от кореновата система, особено възлите, където се разклоняват надземните леторасти. Повторният добив на корени може да става едва след 7 години.
Размножение
Местата за засаждането му да са влажни и сенчести. На силно осветените места не се чувства добре. Характерните светло-зелени и лъскави листа, както и черните плодове, правят този храст много подходящ и за декоративни ефекти. Размножаването обикновено става със семена, които обаче се нуждаят от стратификация. Засяват се през есента и по такъв начин презимуването в почвата действа като стратификация. Семената покълват през пролетта на втората година.
Лечебно действие
Корените съдържат особен клас гликозиди - елеутерозиди А, В, С, Д, Е. Освен тях има и етерични масла, флавоноиди, смоли, липиди. За разлика от другите представители на сем. Бръшля-нови, елеутрококът не съдържа сапонини. В листата са установени каротиноиди, тритерпенови съединения и производни на олеаноловата киселина.
Препаратите, добити от това растение, повишават възбудимостта и функционалната подвижност на нервно-мускулния апарат. Те способстват за повишаване на умствената дееспособност, остротата на зрението, адаптационната способност на организма и отслабват стресовите реакции. Нормализират имунитета след прекарани тежки инфекциозни заболявания. Сибирският женшен е сравнително ново растение, използвано във фитотерапията в Европа, но бързо е спечелило репутацията на пълноценен заместител на познатия китайски женшен. Има имунозащитно влияние срещу рака на гърдата, на стомаха, на устната кухина и на яйчниците.
ВНИМАНИЕ! Не се препоръчва на хора с високо кръвно, както и да се пие кафе по време на приложението му. Един курс на лечение не бива да е по-дълъг от три седмици.
Автор: Величка Христова