Трудно ли се гледа восъче?

Знаете ли, че добре познатото ни восъче е представител на един много богат ботанически род - хоя (Hoya). В него са включени около 200 вида. Най-широко разпространен е H. carnosa - месеста хоя.

Катерливите стъбла на месестата хоя може да достигнат до 6 м дължина. Те имат пипалца. Това всъщност са въздушни коренчета, с които се прикрепват към предметите. При оформянето може грациозно да са отпуснати надолу, да се увият около специално направена конструкция или пък да се впишат като небивала картина по цялата стена. Месестите й листа са елиптичноовални, кожести, 5-8 см дълги и 3-4 см широки, покрити са с восъчен налеп. Затова леко сивеят. От този вид са създадени форми с бели краища на листата или със златисто-кремави петна. Цветовете са плътно групирани по много в изящни шлемовидни съцветия. Изглеждат като изкуствени, направени от восък, което е повод за популярното наименование “восъче”. Отделните цветчета са бели петолъчни звездички до 1,5 см в диаметър, с приятен аромат. В средата на цвета се оформя нежна петделна коронка, от видоизменени тичинки. Най-често е червено обагрена. Центърът й сияе с жълтия плодник. Обилно отделяните капки нектар, отразявайки светлината, блестят, с което увеличават декоративния ефект.

Има и други видове

Една разновидност на обикновената е компактната хоя – H. carnosa compacta. Тя е предимно листнодекоративна, защото рядко цъфти. Увисналите й стъбла са отрупани от плътно излизащи един до друг листа. Изглеждат като гъсто нанизани със зелени розички гирлянди.
Подобна на описания вид е H. australis. Тя по всичко прилича на хоя карноза, само че листата й са доста закръглени.
Вторият по разпространение вид е прекрасната хоя - H. bella. Стъблата й са сравнително къси – достигат 30-40 см. Отглеждана като саксийно, растение тази хоя се офомя като храстче с много стъбла, които са гъсто облистени. Докато са млади, са изправени нагоре, а по-късно грациозно се навеждат. Цветовете са по-дребни от цветовете на месестата хоя, но издават приятен аромат на нарцис.
Освен тези два широко разпространени вида има и други оригинални, които са малко познати у нас. Такава е царствената хоя - H. imperialis. В сравнение с другите хои листата й са почти гигантски – 15-20 см дълги. Цветовете са едри, тъмночервени, ароматни. Хоя фратерна - H. fraterna също е с много едри, широкоелиптични листа а цветовете й са розово-червени. Бледата хоя - H. pallida е с бледозелени овални листа, заострени на върха. Цветовете са жълти, ароматни, а коронката е карминено червена. Дълголистната хоя - H. longifolia пък има листа, които достигат 18 см дължина, а са само 1 см широки. Тя е епифитно растение. Познати са и други епифитни хои.

Не искат много грижи

Всички восъчета са непретенциозни растения. Понасят добре сухия въздух в стаите. За тях най-подходящи са източните и западни прозорци. На северните не цъфтят, защото за да се оформят цветове, необходимо е растенията да получават достатъчно светлина.
Растенията са топлолюбиви. Оптималната температура през лятото е 22-25°С, а през зимата – 16-18°С. Периодът на покой е много кратък през зимата. Тогава се полива съвсем слабо, но се внимава почвената смес да не пресъхва. През лятото се полива изобилно. При добри грижи цъфтежът е продължителен – от много ранна пролет до късна есен.
Хоята се размножава вегетативно. Вземат се резници с 2-3 двойки листа. Вкореняват се във влажен пясък или във вода, при температура не по-ниска от 20°С. След около 20 дни вкоренените резници се засаждат в саксии номер 10-12. Не е желателно растенията да се прехвърлят в нови саксии често. Това се извършва отначало през 3-4 години, а по-късно и по-рядко, само при необходимост.
Една биологична особеност на растенията е, че запазват цветоносните си стъбълца няколко години, като образуват все нови цветни пъпки върху тях. Ето защо те не бива да се отстраняват след като прецъфтят. Младите клончета са много крехки, затова е добре дългостъблените видове да се привързват към подходяща конструкция във вид на арка, овал, пирамида друга форма. Стъблата на прекрасната хоя може да се спускат свободно надолу.