Детската стая

Всеки родител мечтае първите, а и следващите години на наследниците му да минат като в приказка. Производителите на мебели горещо поддържат тази идея, обмисляйки все по-внимателно елементите от интериора на малчуганите. А децата от своя страна постоянно растат и постоянно се стремят към нови и нови промени в отредените им помещения.

Бебетата

Техният интериор се състои само от няколко предмета - креватче, маса за повиване, столче за хранене, кошарка и шкафче. Те не изискват кой знае колко оригинални дизайнерски решения, най-важното е да са безопасни и да създават психологически комфорт. Върху вас пада отговорността за първите жизнени впечатления на бебето, което все още не може да се придвижва само. Обърнете специално внимание на мястото на леглото му - педиатрите съветват то периодично да се променя. Известно е, че крехките мъничета също като цветята обръщат глава към светлината. Ако тя пада само от една страна, двигателната им активност се ограничава, а това може да доведе до нежелателни последствия за здравето - нарушено кръвообращение и даже изкривяване на гръбначния стълб. Трябва да се избягват и твърде ярките източници на светлина, защото пеленачето е свръхчувствително същество и реагира бурно на всичко прекалено. Настъпи ли епохалният момент - прохождането, изискванията към интериора на детската стая се променят. Сега вече си струва да огледате помещението с критичен поглед и предварително да обезопасите местата, които могат да предизвикат интереса на младия авантюрист - така например налага се контактите да се скрият. Килимът трябва да е мек и от естествена материя, но в никакъв случай мъхест - мъхът причинява алергия. Непременно се съобразете с основната потребност на растящия малчуган - по-голяма свобода, и се ~ постарайте да не ограничавате пространството с излишни вещи.

Олекотените мебели

До вчера вашият наследник едва-едва се е придвижвал самостоятелно, но днес вече не можете да го настигнете. За да съответства интериорът на детската стая на промените, съпътстващи годините, много важен е правилният избор на мебели, и то още в началото. Съветът тук е един-единствен - модули. Благодарение на тях животът става по-прост, семейството не се разорява. А и какво само не измислят дизайнерите - креватчета, превръщащи се в шведска стена, столове на няколко нива, шкафове, върху които се инсталира телевизор, и др. Освен че са функционални, модулните мебели постигат още една цел - икономия на място. Непременно заложете на тях, щом сте принудени да се съобразявате с нищожно количество квадратни метри.

Трудовите делници

Достатъчно е да си припомним своите ученически години, за да разберем на какво голямо напрежение е изложено детето ни, крачещо към върховете на науката. Точно по тази причина то се нуждае от удобно работно място, облекчаващо мъчителния процес.
Съсредоточаването е решаващо условие за усвояването на знанията, така че всичко, което му пречи, трябва да бъде отстранено, например многобройните предмети върху бюрото, тъй като отвличат вниманието. Разбира се, и сега.целта на интериорния дизайн е да създава радост и да повишава настроението. Доказано е, че най-подходящи за целта са мебелите от светло дърво, както и съчетанието на жълто с бяло. От значение е и разположението на бюрото. Идеално ще бъде, ако му намерите мяс то пред прозореца или поне вдясно от него - добре е светлината, дори от изкуствен източник, да пада отляво.
Колкото и да се стараете обаче, никакви ефектни цветове и оригинални решения няма да направят комфортна ученическата стая, ако габаритите й не съответстват на „размерите" на детето. Тъй като то прекарва много време зад бюрото си, дори най-малкото неудобство в това отношение може да причини непреодолима умора, изкривяване на гръбначния стълб, влошаване на зрението.

Грешките на възрастните

Оформяйки интериора на детето си, на нас ни се налага да вземаме решения вместо друг човек, бил той и невръстен. По тази причина грешките почти не могат да бъдат избягнати. Най-сериозните обаче могат. Ето ги:
1. Огромно количество играчки и вещи. Когато изобилието достигне критичната си точка, то се превръща в хаос. А живеейки в хаос, детето се развива по-бавно и може да се невротизира.
2. Маниакална грижа за опазване на интериора. Дори да сте изхарчили много пари, бъдете готови да приемете мъжествено факта, че мебелите няма да запазят задълго търговския си вид. Детството е време на спонтанни реакции и малчуганите не бива да се чувстват в собствената си стая като в музей.
3. Странични предмети. Много често възрастните, които искат да направят икономия на място в дома си, оставят на съхранение в детската стая дъската за гладене, шевната машина и даже фризера. От това тя заприличва на склад. Нито едно дете няма
да ви благодари за подобно вмешателство в личното му пространство.
4. Прекаляване с детската тематика. Всички тези сладникави зайчета и пъстри цветенца по стените се харесват най-вече на възрастните, докато сред децата почитатели на подобен дизайн се срещат твърде рядко.
5. Постоянни промени „за по-добро". Има родители перфекционисти, които до безкрайност усъвършенстват условията за живот на любимото си чедо. Но това прави интериора непредсказуем, докато малкото дете държи най-вече на постоянството и сигурността.

Нежните цветове на нежната възраст

Това, което мъничето вижда в детството си, остава завинаги в подсъзнанието му, така че към избора на цветовете около него не бива да се подхожда с лека ръка. Колкото повече оттенъци присъстват в полезрението му, толкова по-добре. Най-важен обаче е основният цвят или фонът. Според специалистите крайно неподходящи за него са червеното и синьото. Сполучливите варианти са нежнозелено, лимоненожълто, патиниран оранж. На какъвто и основен цвят да се спрете, той не бива да е прекалено ярък. Най-правилната комбинация е пастелен фон плюс ярки детайли, които ще допринесат за по-доброто фокусиране на погледа.