Кисел трън прикрива грозната фасада

Стига да имаме достатъчно място в градината си, можем да си отгледаме представители на киселия трън (Berberis). Те са вечнозелени храсти с опадливи листа. Всички са медоносни. Ако искате да закриете грозна стена, изберете вечнозелен вид с неопадващи листа и плодове, обагрени в пурпурночервено. Има ли опасност от крадци, вземете най-бодливия от всички – Berberis vulgaris. Той е листопаден и достигащ височина 2-3 м. Силно е разклонен. Листата му имат обратно яйцевидна форма. Понася подрязването с ножица и благодарение на това качество служи за жив плет. Другото му преимущество е, че е много ефикасно лекарство против стомашни болки, болки на бъбреците, подагра, сърдечни заболявания и др. Външно киселият трън се използва за бани при перде на очите и възпалени венци. Кората и корените служат за добиване на жълта боя. Листата и плодовете съдържат ябълчена киселина. Киселият трън е светлолюбиво растение, но вирее и на полусянка. Той е сухо- и студоустойчив. Не издържа обаче на блатисти почви и вредни газове. Не трябва да расте в близост до житни култури, защото е преносител на житната ръжда. При отсичане дава много пънни издънки, които могат да се използват за подложка на нови видове и форми.
Красива форма с опадливи листа е Berberis thunbergii. Дъговидно извитите клони образуват красива корона. Листата му макар и опадливи, в началото на лятото са яркожълти, а по-късно се променят в светлозелени и ярко се различават от цвета на тъмните плодове. Към почвените условия е издръжлив. Понася влагата и вредните газове. Понася формирането с ножица и е много търсен за красива жива ограда. Негова родина са Китай и Япония. У нас може да се култивира навсякъде.
Киселите тръни се размножават със семена, чрез деление на храстите, чрез присаждане. Семената се берат през септември, когато узреят и се сеят веднага. Пролетният посев не се препоръчва.