Още рецепти » Изоставане в растежа на децата

 Изоставане в растежа на децата

За децата, при които се забелязва изоставане в растежа разговаряме с проф. д-р Лилия Пенева. Професор Лилия Пенева е педиатър-ендокринолог с 40-годишна практика в областта на детското здравеопазване, с две специалности по педиатрия и детска ендокринология.Защитила е 2 дисертации (кандидатска и докторска), обобщаващи проблемите на отклоненията в растежа и тяхното лечение. Разработвала е въпроси, свързани със заболявания на хипофизата, щитовидната жлеза, рахита, костните заболявания, нормалния и патологичен пубертет.Има над 180 научни публикации и много участия в конгреси у нас и в чужбина. Въвела е нови методи на изследване и лечение: скрининг за вроден хипотиреоидизъм при новородените в България, лечение с растежен хормон, лечение на ранен пубертет с аналози на ЛХ-РХ и др

Кога говорим за изоставане в растежа?

Растежът на едно дете се следи от родителите и семейния лекар. В здравната карта се отбелязват периодичните прегледи и данните от антропометричните измервания – ръст, тегло, обиколки на главата и на гърдите и др. Получените цифри се сравняват с растежния стандарт за страната. Това са нормативни таблици, изработени въз основа на измервания на здрави деца с оптимален растеж.Получените от прегледа данни се нанасят върху нормална стандартна растежна крива, с нейните вариации от + 2 до –2 стандартни отклонения от средната стойност Х.(X плюс/минус 2SD),което в България се приема за реферативна стойност.

При отклонения от тези цефри се търси причината за забавения растеж, като освен ръста се оценява и растежната скорост, т.е. израстването в сантиметри за 1 година. Значение при прогнозирането на крайния ръст има изчислението на средно-родителския ръст /СРР/.

СРР при момче = ръст на баща + ръст на майка + 13/2 плюс/минус 7,5 см.

СРР при момиче = ръст на баща + ръст на майка – 13/2 плюс/минус 6,5 см.


Освен ръста и растежната скорост важно значение при оценка на изоставането в растежа има костната възраст. На рентгенова снимка на лявата китка се отчита възрастта на костите. Чрез сравняване с атласи и с хронологичната възраст се преценява дали има изоставане или избързване. Това помага за уточняване на причините за евентуалното отклонение в растежа.

От какво зависи детският ръст?

Растежът е процес, характерен за детския организъм. Той е резултат от взаимозействието на генетични фактори и фактори на средата. Голямо значение имат храненето и нормалната функция на ендокринната система. Водещо място имат генетичните фактори, които определят темпа на развитие и крайния ръст. Те определят т.нар. генетичен потенциал.

Изоставането в ръста има сравнително висока честота. Около 3% от общата популация деца и юноши до 18 годишна възраст са с ръст по нисък от -2,5 SD.Тези данни подчертават важността на проблема.

Ниският ръст се определя като генетичен, при хромозомните и досморфични синдроми и при различните вродени костни заболявания, наречени костни дисплазии. Освен това изоставането в растежа може да е резултат на хронични заболявания на вътрешните органи /бели дробове, кръвотворна, сърдечно- съдова, храносмилателна системи/, малнутриция, отклонения в интраутеринното развитие или болести на ендокринните жлези.

Ниският ръст винаги ли е свързан с нарушения в растежа?

Първата задача на педиатъра е да уточни дали не се касае за т.нар. нормални варианти на ниския ръст , които включват фамилния нисък ръст, идиопатичния нисък ръст и конституционалното изоставане в растежа.

При фамилния нисък ръст единият или двамата родители, както и други членове на семейството, са с по-нисък ръст. Други отклонения в развитието на детето няма, то расте с намалена скорост, на долната граница на нормата. Костната възраст съответства на хронологичната. Пубертетът започва на време и протича нормално. Крайният ръст е близък до генетичния потенциал.

При конституционалното изоставане в растежа и пубертета скоростта на растеж също е забавена, но разликата е тази, че костната възраст е по-ниска от хронологичната. Пубертетът закъснява, но протича нормално, пубертетният растежен скок може да е по-малък.Крайният ръст е на долната граница на средните норми, но други отклонения няма. Има подчертана фамилност.

От патологичните нарушения в растежа трябва да се изключат последователно костните дисплазии, които са с характерна клинична картина и диспропорционален нисък ръст(представители са ахондроплазията, хипохондроплазията, различните спондилоепифизарни дисплазии и др), мукополизахаридозите и клиничните форми на късен рахит със сложна етиопатогенеза.

Кои патологични нарушения водят до изоставане в растежа?

Между останалите заболявания с нисък ръст трябва да се имат предвид тези с начало преди раждането /пренатално начало/, проявени ощи вътреутробно. Тук се класифицират различните дисморфични синдроми, интраутеринния нанизъм /т.нар. малки за гестационната си възраст деца/, вродените сърдечни пороци и хромозомните болести. Между тях по-известни на широката аудитория са синдрома на Даун (хромозомна аномалия тризомия 21) и синдрома на Turner у момичета (кариотип 45Х0).

От заболяванията, проявяващи се след раждането /постнатално начало/ трябва да се отдиференцира т.нар. малнутриция, състояща се от нарушено приемане и преработка на храната при болестта целиакия и целиакоподобните синдроми. Освен това е необходимо да се имат предвид хронични дълготрайни заболявания като анемии, муковисцидоза, хронични хепатити и нефрити, сърдечни заболявания и придобити сърдечни пороци. В тази група се причислява и т.нар психосоциален нанизъм при деца, отглеждани в социални домове или при условия без майчина нежнoст и внимание.

След изключване на споменатите дотук причини за евентуален нисок ръст, вниманието се насочва към заболяванията на ендокринните жлези – хипофиза, щитовидна жлеза, надбъбречна кора, панкреас и полови жлези.

Хипофизата заема централно място в регулацията на функцията на няколко периферни ендокринни жлези, със своите тропни хормони, които се синтезират в нейния преден дял – ТСХ за щитовидната жлеза, АКТХ за надбъбречната кора, гонадотропните хормони /ЛХ и ФСХ/ за половите жлези.От своя страна тези периферни жлези и техните хормони, заедно с хипофизарният растежен хормон, участват в регулацията на нормалния растеж и развитие.

Кои са ендокринните заболявания, които влияят на ръста?

Ще спомена няколко ендокринни заболявания, които се придружават от забавен растеж:

хипосоматотропизъм – дължи се на липса на растежен хормон /РХ/ или на нарушен периферен тъканен ефект на РХ. Детето е с характерен вид, пропорционален нисък ръст, акромикрия, нормално психично развитие. Заболяването се лекува с РХ (rhGH) с много добър резултат.

хипотиреоидизъм (вроден или придобит) – дължи се на понижена синтеза и секреция на тиреоидни хормони. Детето е с диспропорционален нанизъм, суха и оточна кожа, брадипсихия, изоставане в умственото развитие при вродените форми Важно е ранното откриване и лечение. Това се постига чрез изследване на новородените посредством неонаталния тиреоиден скрининг, за предотвратяване на умственото изоставане. Този скрининг е задължителен за всички родилни домове в България. Въведен е у нас от началото на 1993 година. При вродения и при придобития хипотиреоидизъм се провежда заместителна хормонална терапия с тиреоидни хормони с много добри резултати.

хипогонадизъм - той е резултат на смущения във функцията на половите жлези и тяхната хипофизарна хормонална регулация(първичен и вторичен хипогонадизъм). След уточняване на причината се прилага съответно лечение с добри резултати.

диабет – при неефективно инсулино - и дието лечение на захарната болест децата с това заболяване също изостават в растежа и пубертетното развитие.Това изоставане се среща много рядко при съвременното модерно лечение на захарната болест.

синдром на Cushing – дължи се на повишена функция на надбъбречната кора, т.нар. хиперкортицизъм, с клинична картина на затлъстяване и блокиране на растежа След откриване на причината се провежда етиологично лечение.

• След изключване на всички описани дотук заболявания, при изразено изоставане в растежа, оценено на долната граница на нормата (-2SD), се поставя диагнозата идиопатичен нисък ръст. При това състояние също се опитва лечение с растежен хормон.

Може ли лекарят да помогне на детето с нисък ръст?

Детето с нисък ръст поставя редица въпроси пред педиатъра:

• каква е причината за изоставането в растежа?
• проява на болест ли са ниският ръст и забавената растежна скорост?
• какви са възможностите за лечение?
• каква е прогнозата и какъв ще бъде крайният ръст?

За да се отговори на тези въпроси е необходимо за се проучат анамнезата и статуса на детето, след което да се направят редица изследвания. Трябва да се обърне внимание на протичането на бременността и раждането, състоянието на новороденото, темпа на растеж и растежната крива. Да се търсят симптоми на заболявания на вътрешните органи, да се оцени психосоциалната среда и храненето. В статуса се преценяват ръста, телесните пропорции, наличието на дисморфични белези, пубертетното и психично развитие. Изчислява се средно-родителският ръст за определяне на генетичния потенциал. Необходимите изследвания се правят по указания на педиатър-ендокринолог.

Лечението е с добър ефект само при уточнена причина и възможности за етиологична терапия. Без ефект или с незадоволителен ефект е лечението при вродените костни дисплазии, хромозомните и генетични болести и дисморфичните синдроми. Синдромът на Търнер се лекува с рекомбинантен човешки растежен хормон (rhGH) с добър резултат.

При ендокринните заболявания, придружени от нисък ръст, се прилага заместителна хормонална терапия, като етиологично лечение, с обясним сигурен ефект – например с тиреоидни хормони при хипотиреоидизъм, с растежен хормон при хипосоматотропизъм и с полови хормони при хипогонадизъм. При преждевременен пубертет, за неговото блокиране и обратно развитие, се прилага съвременна терапия с аналози на ЛХ-РХ.

Автор: recepty.bg

Представяме Ви:

Дрезден – Флоренция на Елба

Възпявана като „Флоренция на Елба”, столицата на Саксония е старателно възтановена върху руините, останали след варварската бомбандировка през февруари 1945 г. Днес Дрезден блести с цялото си великоле...

Диагноза по външността

Визуалната диагностика, чиито основи са положени преди много векове от Хипократ, се прилага и днес от терапевтите - опитният лекар просто е длъжен да разпознае заболяването дори при бегъл оглед на па...

Подгответе мястото за новите фиданки

Преди да засадите нови овощни дръвчета, трябва да извършите някои задължителни мероприятия. Те се отразяват благоприятно върху засаждането, прихващането, отглеждането и развитието на фиданките. Ако ...

От какво страдат ходилата?

Те цял живот носят тялото ни и сигурно затова ни създават толкова неприятности, особено когато годините напреднат. Така или иначе, повечето хора се раждат с нормални ходила, но няколко десетилетия по-...

Начало