Научете децата да вярват в себе си

Ако на едно дете му липсва самочувствие, то може да остане белязано за цял живот. Обикновено родителите са в дъното на проблема. „За нищо не те бива” – тази фраза се чува често, когато детето се провали в някое от всекидневните си задължения. Критичният родителски поглед не е негативен сам по себе си, при условие че същевременно окуражава. В противен случай детето ще повярва, че е негодно за нищо, че зариди непохватността му не го харесват и нямат вяра в способностите му.

Обичайте детето такова, каквото е

Синът ви се е провалил на изпита. Как реагирате вие? Като драматизирате? Или като се мъчите да избягате от проблема? Погрешна тактика. Ако той наистина се е готвил, просто го успокойте, като му обясните, че неуспехът не е драма, а случайност, възможна дори когато си се постарал. Така ще му помогнете да превъзмогне изпитанието. Често се случва по-голямото дете в семейството да е блестящо, да служи за пример, да го хвалят непрекъснато вкъщи и в училище. Премазано от тежестта на отговорността да бъде като него, по-малкото започва да прави глупост след глупост, единствено с мисълта да привлече вниманието към себе си, да се увери, че го обичат, макар да не е толкова блестящо като брат си или сестра си. Когато родителите не вземат под внимание тези сигнали за помощ и не се намесят в отношенията между двете деца, „посредственото" ще си остане с това клеймо за цял живот.

Помогнете му да намери пътя си

За да дадат на децата си един и същ шанс да се развиват, родителите трябва да се интересуват еднакво от тях. И в никакъв случай да не им налагат с
какво да се занимават. Така рискуват децата да заживеят с мисълта, че са напълно безпомощни и безполезни без техните съвети. Не ги шантажирайте: „След всичко, което направихме за теб, ти си един неблагодарник." Дайте им свободата да изберат сами.

Не вдигайте летвата високо

Разбираемо е желанието на родителите да подтикват потомците си винаги да дават най-доброто от себе си. Само че трябва да знаят къде да поставят границите. В противен случай децата винаги ще страдат от чувството, че не са на необходимата висота.

Сьвети към родителите

За да живее детето ви в хармония със себе си и околните:

Изслушвайте го
Оставете го да говори за себе си и своя свят, анализирайте съмненията и страховете му и не чакайте да възникне проблем, за да му обърнете внимание.

Интересувайте се от това, което харесва
Дори да не съвпада с вашите вкусове, окуражавайте го, говорете с него за любимата му група или отбор, вместо да се задоволите с бегла проява на внимание.

Споделяйте заниманията му
Това е един от най-добрите начини да му покажете, че се интересувате от него. Ако имате няколко деца, никога не ги разглеждайте като едно цяло. За да се почувстват личности, отделяйте време за всяко от тях, колкото и малко до е то.

Редовно изразявайте чувствата си
Същевременно спазвайте мярката и не прекалявайте. Не изпадайте в положението да го шантажирате: „Ако не направиш това, значи не ме обичаш", или „Много ме разочарова с тази постъпка". По-добре кажете: „Не съм доволен (доволна), че направи това." Избягвайте да омаловажавате проблемите му в името на родителската обич: „Няма за какво да се притесняваш, важното е, че ние те обичаме."

Създайте му усещане за уникалност
Не го сравнявайте непрекъснато с братята и сестрите му, още по-малко с децата на приятелите си.

Давайте му пример
Като приемате критиките, като не се превивате пред наи-малкия неуспех и най-вече се стремите поведението ви да не противоречи на ценностите, които бихте искали да възпитате в него.

Трите стълба на самоуважението

Любов към себе си
Това означава да обичаме себе си въпреки недостатъците и ограничеността на възможностите ни, въпреки неуспехите или успехите, а просто защото смятаме, че сме достойни за любов и уважение. Това до голяма степен зависи от любовта, получена от родителите, особено когато са ни обичали без условности.

Самооценка
Тя е интимният поглед, който хвърляме върху себе си, оценката, която невинаги отговаря на действителността, но затова пък идва от мнението за нашите качества и недостатъци. Когато е позитивна, тази вътрешна сила ни позволява да постигнем целите си въпреки пречките. Ограничавана, може да ни доведе до провал, преди да намерим верния път.

Самоувереност
Състои се във вярата, че можем да реагираме адекватно в сложни или трудни ситуации. Тя ни позволява да подложим на преоценка всяко наше действие, без да се страхуваме от неуспеха. Това доверие в собствените ни възможности обикновено се ражда от доверието, оказвано ни от родителите.