Кресон (крес)

Кресът все още не навлязъл зеленчук в българската зеленчукова градина, но става все по-широко известен на консуматорите. Отглежда се заради младите му листа, които се добавят към салати, използват се като подправка към сосове, в супи и като и гарнитура на месни блюда и риба. Богати са на витамините А, и С, на йод, желязо фосфор и други, а сдържащият се в тях гликозид им придава приятен тръпчив вкус. Сокът от надземната част се употребява при малокръвие и лечение на авитаминоза. Кресът е студоустойчиво растение, напролет бързо се развива и се появява, когато нуждата на човешкия организъм от витамини и минерални соли в лесно усовима форма е голяма.
Кресът (Lepidium sativum L) е едногодишно растение от семейство Кръстоцветни (Crucifera). След поникването формира листна розетка, но скоро пуска и цветоносно стъбло, цъфти и дава плодове.
Като градинско растение предпочита плодородните и добре обработени почви. Подходящи за него са и полусенчестите места, така че може да се отгледа и край овощни дръвчета. Отличава се с бързо развитие и за около три седмици след сеитбата е готов за консумация. Чрез неколкократно засяване на открито и в култивационни съоръжения през десетина дни от него може да се получава продукция през цялата година. На открито се засява от ранна пролет до настъпването на горещините и отново в края на лятото. Подходящ е за отглеждане в парници, оранжерии, както и в саксии и сандъчета на балкона или сред стайните растения. Листата се съхраняват в хладилник
Засява се направо на определената площ. Сеитбата може да е разпръсната, но за предпочитане е редовата. Подходящото разстояние между редовете е 20-25 см. Правят се плитки браздички, така че след заравянето на семената дълбочината на сеитбата да е 1-1,5 см. След поникването растенията се прореждат така, че между тях да има разстояние 8-10 сантиметра. Грижите се състоят главно в поливане и плевене. Възможни са нападения от земни бълхи, от които страдат всички кръстоцветни.