Фасул
Отглежда се за плодовете, наричани обикновено чушки, които се употребяват в зелено състояние пряко за приготвяне на различни ястия или след съхранение под формата на консервирани или замразени продукти. Високата хранителна стойност на зеления фасул се дължи на белтъчините, мазнините и захарите. Съдържанието на белтъчини е по-голяма в младите чушки. Съдържа и големи количества витамин В, С, каротин (провитамин А), както и минерални вещества, полезни за човешкия организъм.
Биологични особености
Градинският фасул (Phaseolus vulgaris L) е едногодишно тревисто растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Кореновата система е слабо развита и се разполага плитко в повърхностния почвен пласт. В добре обработена хумусна почва обаче тя бързо прониква до 70-80 см дълбочина, а отделни корени и повече. На ширина се разпростира до 1,2-1,4 метра. По корените са образуват грудки, в които се развиват бактерии, имащи способността да използват азота от въздуха, каквато зелените растения нямат. Отмирайки, бактериите отдават този азот на фасула, което прави нуждата му от азотно торене по-малка. Нещо повече – фасулът оставя почвата след себе си обогатена на азот.
Възстановителната способност на кореновата система на фасула е много слаба, поради което той трудно понася пресаждането. Това изключва практически отглеждането на разсад и семената се засяват направо в почвата.
Стъблото е тънко, ръбесто, силно разклонено. Според дължината на стъблото се различават две групи сортове:
– увивни (вейкови), които на дължина достигат до 140-200 см;
– неувивни, известни още като пешаци, високи до 30-50 сантиметра.
И при пешаците стъблото има също увивен характер, но те се отглеждат без опора, докато увивните се нуждаят от дълги пръти (вейки, притки), по които стъблата, увивайки се, да растат вертикално.
Цветовете са дребни, на къси дръжки, разположени в пазвите на листата.
Цъфтежът започва 40-60 дни след засяването и продължава 15-20 дни при пешаците, а при вейковите – 30-80 дни.
Изисквания към климатичните и почвените условия
Фасулът е топлолюбиво растение. Той не издържа температури под нулата, а хладното време в началните фази се отразява твърде отрицателно върху развитието му. Семената му не поникват, ако температурата на почвата е под 10°С
Към влагата фасулът също предявява високи изисквания. Отглеждането му в градината на практика е невъзможно без редовни поливки, подържащи почвата винаги умерено влажна. Високата влажност на въздуха също му влияе добре. Не понася преовлажняването на почвата, както и много високата влажност на въздуха, особено при недостиг на топлина. В такива случаи цветовете му масово окапват. При засушаване чушките загрубяват още в млада възраст, независимо че качество на съвременните сортове е да не образуват твърди люспи и „конци”.
Фасулът е и светлолюбиво растение, но доста толерантно към засенчването. В началото не го понася, но по-късно, когато започне да цъфти и плододава, разсеяната светлина, особено при висока въздушна влажност, не се отразява отрицателно на добива и качеството. Това дава възможност нискорастящите сортове да се отглеждат в междуредията на сравнително млади овощни градини.
Към почвата не е особено взискателен, подходящи за него всичките видове – от леките песъчливи до тежките глинести. На много тежките, студените и кисели почви, върху които водата се застоява, той не се развива добре и загива. Според съдържанието на хранителни вещества в почвата се препоръчва и торенето. Наистина фасулът използва атмосферен азот чрез живеещите в корените му бактерии, но в началото на развитото му те са малко. Тогава азотът от амониевата селитра се оказва много полезен. Обикновено не се тори с оборски тор, фасулът идва след торени с него предшественици, но когато почвите са много тежка или сравнително леки и са бедни на органични вещества, внасянето на оборски тор по 2-4 кг на квадратен метър се оказва твърде полезно. При всички случаи употребата на фосфорни и калиеви торове се отразява положително на крайния резултат от отглеждането му.
НАЧИНИ НА ОТГЛЕЖДАНЕ
Отглеждане на ран зелен градински фасул
Подходящи сортове са както вейковите, като Ерусалимски, Тракия, Илинден и др, така и пешаците, каквито са Никос, Старозагорски чер, Лоди, Кантаре, Дого, Роко и др. За малката дворна градина често се предпочитат вейконвите сортове, от които няколко растения осигуряват дълго време пресен зелен фасул на домашната кухня.
Подготовката на почвата започва с есенната дълбока до 25-30 см обработка на почвата. Когато предшественикът е бил обилно торен зеленчук, като домати, краставици, пипер и др., органични торове с тази обработка не се внасят. В случай че почвата е бедна на органично вещество, заслужава си с дълбоката обработка да се заровят по 2-4 кг на квадратен метър прегорял оборски тор или компост. С тази обработка се внасят по 50-60 г суперфосфат и по 20-30 г калиев тор на декар.
През пролетта, в началото на април, площта се подготвя за сеитба. Почвата се обработва на дълбочина 10-15 см и с тази обработка се внасят фосфорните и калиевите торове, ако това не е сторено през есента. Ако е, използва се само малко амониева селитра – по около 20-30 г на квадратен метър.
Сеитбата става възможна, когато почвата се е затоплила докъм 10°С и прогнозите да не вещаят застудяване. Този момент настъпва обикновено през първата половина на април в Южна България, а през втората – на север от Балкана. Нискостъблените сортове, пешаците, си заслужава да се засеят на няколко пъти през 10 дни, което ще осигури етапна беритба, т. е. по-дълъг период на използване за собствени нужди или за пазара.
Пещаците се засяват на редове на разстояние между тях 50 см, а разстоянието между растенията в реда трябва да 5-6 см. Желателно е още със сеитбата да се осигури това вътрередово разстояние, за да се избегне прореждането. За вейковите сортове разстоянието между редовете е 80 см, а между растенията в реда – 50 см. В малката домашна градина се използват малко по-къси разстояния. На практика в тях семената се засяват в копки (гнезда, направени с мотика). В гнездата се пръсват по няколко семена, а в последствие се оставят по 1-2 от най-развитите растения. Дълбочината на сеитбата е 4-5 см.
Грижите за посева започват скоро след сеитбата. След поникването, щом се очертаят редовете, се извършва първото окопаване. Второто е 10-15 дни след първото, но ако дъждове са причинили образуването на почвена кора, то се извършва и по-рано, за да се разруши кората. С второто окопаване се извършва и прореждането в редовете и в гнездата.
Вейките за увивните сортове се поставят преди стъблата да са започнали да се разстилат по почвената повърхност. За по-голяма устойчивост върховете на 4 вейки се съберат и свързват.
През май се полива по-рядко, дори понякога това не се налага, но през юни и юли поливките зачестяват и се налагат всяка седмица, така че почвата да е винаги умерено влажна.
Беритбите започват през юни. Те трябва да се извършват навреме, преди чушките да са достигнали максималната дължина и ширина, докато семената в тях са недоразвити, дребни и нежни. Тази зрелост, наричана техническа, преминава много бързо, особено в горещо и сухо време и чушките загрубяват. Мнозина производители изнасят на пазара зелен градински фасул с едри зърна в чушките, очевидно чакали „да направи килограми”. Грешат. Чушките стават тежки и...нежелани от купувача, а килограмите в действителност са по-малко, защото зърната са наедрявали за сметка на образуването на нови завръзи. Колкото по-навременни са беритбите, толкова добивът е по-висок и качеството по-добро.
Отглеждане на късен градински фасул
От гледище на преработката и сигурността на съхранението този начин е твърде целесъобразен. Зеленият фасул се съхранява предимно стерилизиран или замразен, а в практиката не само на домашната преработка участва и други консерви. Затворените от ранния буркани в горещото лято често бомбират, а замразеният във фризера консумира електроенергия, която по това време би могло да бъде спестена. Тези неприятности могат да се избегнат чрез консервиране и съхранение на градински фасул от по късна сеитба.
Подготовката на място е от важно значение за успеха на късното отглеждане. Освободената от предшественика площ, (ранни картофи, рано зеле, салати, репички, моркови и др.) се почиства старателно от растителните остатъци. Ако е суха ,полива се, за да не се накъртва почвата на буци и се обработва на дълбочина 15-18 см. Ако предшественикът не е торен задоволително, сега в почвата се внасят по 15-20 г амониева селитра, 20-30 г суперфосфат и около 15 г калиев сулфат на квадратен метър
Най-подходящото време за сеитбата е около средата на юли. От по-късните посеви се набира по-малко, а по-рано засетият страда много от горещините и не се развива добре. Използват се нискорастящи сортове (пешаци).
Семената се засяват в редове на 50 см един от друг, а в реда – на 5-6 см. Дълбочината на сеитбата трябва да е 5-6 см, където влагата е повече и по-постоянна.
Грижите за късния фасул не са много по-различни от грижите за ранния. Най-важната сред тях е поливането, тъй като фасулът е взискателен към почвената и въздушната влажност, а по време на отглеждането му, особено в началните фази, тя и в почвата и в атмосферата е твърде ниска. За осигуряването на по-висока въздушна влажност добре е поливките да се извършват чрез дъждуване. От същите съображения е целесъобразно късният фасул, а и ранният, да се отглежда между кулисите от високи растения, най-често царевица. В малката дворна градина ролята на кулиси може да изиграе и друга растителност, както и жилищни и стопански постройки, но на открито и при отглеждане на по-големи площи кулисните посеви през 10-12 м изиграват голяма роля.
Беритбите започват към средата и през втората половина на септември и продължават до първи слани.
Автор: Тома Христов