Домат

Родината на доматите е Южна Америка. Макар да имат само около два века европейска история като културен зеленчуков вид, отличните хранителни, диетични, вкусови и технологични качества на плодовете са им определели първостепенно място в кухните на народите от стария континент. Първенствуващо е мястото им и в българската кухня, а от там и сред отглежданите в промишлените и в дворните градини зеленчуци. Зрелите плодове съдържат захари, азотни вещества, калциеви, калиеви, магнезиеви, железни и други соли, органични киселини, които им придават вкусовите качества и в същото време се отразяват благоприятно на храносмилателната и отделителната система. Особено ценни са с богатството на витамините А, В1, В2, Р и К, а по съдържание на витамин С съперничат на лимона и може да се смята, че са по-добрият негов източник, защото се употребяват по-често и в по-големи количества.

Биологически особености

Доматът (Lycopersicum esculentum Mill.) е едногодишно растение от семейство Барабойни (Solanaceae). Размножава се със семена.
Кореновата система на доматеното растение е силно развита. От семката покълва първо централен корен, който впоследствие пуска много странични разклонения, сред които е трудно да се различи. Така кореновата система придобива вид на брада. Основаната маса от корените се разполагат предимно в повърхностния пласт на почвата на дълбочина между 10 и 40 см, но отделни разклонения достигат и до 100-150 см.
Стъблото е закръглено, или със заоблени ръбове, дебело 2-3 и повече сантиметра. С напредване на развитието си в основата вдървесинява, докато върхът остава сочен през целия период на вегетация. Стъблото развива множество странични разклонения. На височина достига според видовите и сортовите особености от 40 см до 2 и повече метра. Особеностите в развитието на стъблото и на страничните разклонения дават основание културните сортове домати да се групират в три групи:
Високостъблени (индетерминантни). Растенията от тази група се отличават с тънко пълзящо по земята стъбло с неограничен растеж. При обикновени условия нарастването практически спира с образуването на първите слани. Стъблата развиват странични разклонения (колуци), които по време на вегетацията се премахват ръчно (колтучене) или 1-2 се запазват, за да се оформят на практика двустъблени и по-рядко тристъблени растения. Междувъзлията са дълги, листата са рядко разположени. Пълзящият начин на растеж налага растенията от тази група да се отглеждат, като се привързват към колове или друг тип носеща конструкция. Подходящи сортове за промишлена преработка може да се отгледат и без колове, но при конкретно разработена технология, съобразена със сортовите особености, обработващата техника и начина на прибиране на продукцията. Такива сортове в малката дворна градина е по-добре да се отглеждат на колове.
Нискостъблени (детерминантни). Растенията от тази група развиват до 40-50 см високи стъбла с гъсто разположени листа и съцветия. Те сами ограничават растежа си, или казано на езика на градинарите „самозадънват се”, при което стъблото и всяко странично разклонение завършва с лист или съцветие, след като по нега са се образували 2-4 съцветия. Нискостъблените домати се отличават с къс вегетационен период.
Начина на растеж позволява сортовете от тази група да се отглеждат без опора, поради което често ги наричат безколови. Те не се и колтучат. Растенията полягат върху почвата под тежестта на плодовете, които узряват едновременно или почти едновременно, което позволява еднократното им прибиране, в т. ч и механизирано.
В дългогодишната селекционна работа при кръстосването на сортове от тези две групи са получени и междинни форми, които са известни като полунискостъблени (полудетерминантни). Те се нуждаят от опора (колове).
Храстовидни (щамбови). За тях се говори рядко. Отличават се с късо, дебело и устойчиво на полягане стъбло. Приличат на детерминантните, но по някои особености в образуването на цветовете и плодовете се доближават и до индетерминантните.
Стъблото на доматите e способно да развива допълнителни корени, често наблюдавани като въздушни. (Такава способност притежават и всички останали зелени части, но в по-малка степен). Тази му особеност се използва в практиката при засаждането на прераснал разсад и за допълнително развитие на кореновата система. Това от своя страна допринася за по-мощно нарастване и по-добро плододаване.
Цветовете на домата са двуполови, самоопрашващи се, събрани в съцветия, наричани често в практиката китки. Първото съцветие се появява след различен брой образували се листа. При индетерминантните домати броят им е неограничен. Въпреки биологическата способност цветовете да се самоопрашват, и устройството на цвета, което затруднява външното опрашване, възможността да се опрашат от други растения се отразява положително върху плододаването. Затова в практиката на оранжерийното производство се използват насекоми от рода Бомбус.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Доматът е типично топлолюбиво растение. Най-добре се развива при 25-30°С. При температура под 15°С не цъфти, а спадне ли под 10°С, не расте. Семената не поникват, ако почвата не е затоплена до 15-16°С. На добива и качеството се отразяват неблагоприятно и температури над 30°С, особено ако са придружени от засушаване.
Към влагата доматът проявяват високи изисквания. Особено взискателен е към влагата в почвата. Тя трябва е висока, докато въздушната влага може да е относително по-ниска. Твърде влажният въздух затруднява опрашването и подпомага развитието на гъбните болести. Когато почвата и въздухът се засушат, плодовете загниват откъм върха, където се появява по-тъмно петно, често погрешно смятано за гъбна болест, а всъщност е физиологично поражение. Обяснява се с факта, че оскъдната вода в растението се насочва към местата на нарастването, а плодовете се обезводняват. Поливките след засушаване пък са причина за напукването на плодовете. Оттук и полезният извод за практиката:
Не бива да се допуска засушаване, макар доматите да го понасят по-леко от пипера и патладжана. Отглежданите чрез сеитба домати развиват по-дълбока коренова система и издържат повече на сухо. На места с дълбоки, структурни и влагоемни почви могат да се отгледат и без напояване.
Доматът е и светлолюбиво растение. Не вирее в сянката на овощните дръвчета. Особено важна е светлината по време на отглеждане на разсада, поради което покривните материали на топлите разсадни лехи трябва да се поддържат в безупречно чисто състояние.
Най-добрите почви за отглеждане на домати са дълбоките, рохкави, влагоемни песъчливо-глинести или глинесто-песъчливи почви, богати на хранителни вещества. Торят се с азотни, фосфорни и калиеви торове. Чрез фосфора и калия се натрупват повече захари, киселини и витамин С в плодовете. Едностранчивото торене с азотни торове води до развитие на повече зелена маса, неустойчива на болести. Буйният растеж потиска образуването на цветове и завръзи, узряването се забавя. Доматите понасят торене с пресен оборски тор, внесен през есента с дълбоката обработка на почвата. За предпочитане обаче е угнилият или полуразложеният. При употреба на пресен се забелязва ефектът на едностранчивото азотно торене.
Добрите предшественици са торените с органични торове окопни култури, като тикви, фасул, грах, зеле. Не бива да се отглеждат домати след картофи, пипер, патладжани, както и след себе си. От своя страна, те са добър предшественик на кореноплодните зеленчуци, като морковите, целината, ряпата, магданоза, както и на лука, чесъна, праза и др.

НАЧИНИ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Отглеждане на ранни домати на открити площи

Подходящите сортове за получаването на ранна продукция от домати са сортовете с къс вегетационен период. Плодовете им трябва да са пригодени за консумация в прясно състояние (салатни сортове), да не са специални селекции за преработка. Независимо от това неоползотворената по основния начин продукция може да послужи за консервиране. Такива са хетерозисните комбинации в първо поколение (F1), за удобство наричани сортове, Балкан, Беладона, Галина, Гео, Геса, Делфин, Дорина, Елина, Кивели, Ком, Одисей, Прекос, Рила и др.
Разсадът за ранните домати се отглежда като гъст, който впоследствие се пикира. Оптималният срок за засяване на гъстия разсад за Южна България настъпва около 1-10 февруари, а на север от Балкана – около 10-20 февруари. Сеитбата се извършва в отопляеми култивационни съоръжения (парници и оранжерии) с техническо отопление или с биотопливо. За малката площ в дворната градина разсадът може да бъде отгледан в сандъчета, настанени при подходящи условия в жилищни или стопански сгради.
Семената може да се засеят разпръснато, но за предпочитане е редовата сеитба. Редовете се маркират на разстояние 4-5 см един от друг. Засяват се по 2,5-3 г семена на 1 кв. метър. Толкова е площта за производство на разсад за 100 кв. метра ранни домати, отглеждани на открито. Засетите семена се покриват с 1-2 см торопочвена смеска.
Температурата на въздуха до поникването се поддържа в рамките на 20-25 градуса, а след поникването в продължение 7-12 дни тя се понижава до 13-14 градуса, като целта е да се запази по-висока температурата на почвата с оглед по-мощното развитие на корените. След този период до момента на пикиране в слънчеви дни температурата на въздуха отново се повишава до 18-20 градуса, в облачни дни се понижава до 12-18 градуса, а през нощта – до 10-12 градуса. След пикирането температурният режим следва същия ход, само че с 1-2 градуса по-висок. Температурният режим се поддържа освен чрез източника на топлина и чрез редовно проветряване на култивационното съоръжение.
Пикирането е много важен елемент от технологията на разсадното производство. Мнозина стопани изчакват по-напреднала фаза от развитието, най-често от страх да не повредят младите нежни растения. Ефектът е тъкмо обратен, защото така повреждат много от развилите се коренчета и растенията по-трудно се прихващат. Доматите, за разлика от някои други растения, понасят по-леко презасаждането, но и при тях то не бива да се бави. Най-подходящият момент за тях е щом се е образувал първият същински лист и се появява вторият. В тази фаза от развитието градинарите казват, че разсадът кръстосва, защото първите същински листа се развиват напреко на семеделните листенца.
Пикирането може да се извърши по два начина - под пръст или с помощта на садило, като и в двата случая се внимава да не е по-дълбоко от семеделите. Може, разбира се, да бъде използван и маркирът за пикиране, ако сте си го изработили. Периодът на прихващане продължава 5-6 дни. По правило през това време се поддържа температура, каквато е била необходима при поникването. След това за няколко дни тя се понижава с 4-6 градуса. След това се поддържат температури както при гъстия разсад, но с 1-2 градуса по-високи. По-нататък с наближаването на времето за засаждане стремежът трябва да е в слънчеви дни температурата да бъде около оптималните за доматите 25-30°С , а в облачни дни и през нощта – с по 5-6 градуса по ниска.
Подхранването на разсада е излишно, когато хранителна смес е приготвена по правилата, а поддържаният топлинен и светлинен режим в култивационното съоръжение е в благоприятни граници. Само видимо изоставащият разсад може да се подхрани с разтвор от 1-2 г амониева селитра, 2-3 г суперфосфат и 1-1,5 г калиев сулфат за 1 л вода. Разтворът се употребява след като престои известно време, през което придобива температурата на култивационното съоръжение. С един литър разтвор се подхранва 300 кв. сантиметра разсад. След употребата му, растенията се поливат обилно с чиста вода под формата на дъжд, за да се отмият химическите вещества, които може да причинят изгаряния на листата.
Поливането на разсада е необходимо в само случаите на видима нужда. Често в парниците с биотопливо към поливане не се прибягва, тъй като топлата органична материя отделя значителни количества вода под формата на пара. Отопляваните по друг начин разсади не могат да минат без поливка. Изключително важно обаче е температурата поливната вода да е еднаква с температурата на култивационното съоръжение, обикновено в рамките на 18-22°С. Голямата температурна разлика е причина за изпадането на младите растения в стресово състояние, което се отразява чувствително на растежа и развитието им.
Плевенето се налага често дори още преди поникването на семената. Особено в такива случаи проличава ползата от редовата сеитба. Редовете може да се очертаят, като в тях, редом с доматените семена, за засети семена от репички, които никнат бързо и очертават редовете. Тогава плвелните поници се отстраняват лесно в междуредията без страх че ще се повредят дометени кълнове.
Разрохкването на почвата в междуредията на гъстия разсад и около растенията на пикирания е от съществено значение са постигането на добър резултат. Освен че допринася за отстраняването на плевелите, то подобрява аерирането (проникването на въздух) на почвата и по този начин осигурява кореновото дишане и активността на микроорганизмите. Разрохкването е абсолютно задължително, ако почвата образува кора.
Подсипването е полезна практика, но става и задължителна, когато поради една или друга причина (най-често висока температура) стъблата на младите растения силно се удължават. В такива случаи те стават нежни и полягат, податливи са на болестта сечене. Подсипването се извършва с пресята парникова почва, съставена от равни части пръст и оборски тор или компост. С нея пространството между редовете и около растения се запълва с около двусантиметров пласт.
Закаляването на разсада е от съществено значение за неговото успешно прихващане след разсаждането му на открито и за преодоляването на неблагоприятните метеорологични условия. Това е процес, който започва още с поникването чрез осигуряването на благоприятен топлинен и светлинен режим и умелото поддържане на влагата са основните негови елементи. Пикираният разсад се подлага на по-съществено пряко закаляване. То се изразява в постепенното му привикване към външните условия и се постига чрез излагане на относително ниски температури, но не повече от рисковите стойности, както и в известно засушаване. За целта в тихите и топли дни на март и април през деня покривните материали на разсадните лехи се снемат, а отглежданият в сандъчета се изнася на открито. Не се ли очакват слани, разсадът нощува също на открито. Когато не се постъпва така, най-често от „съображения за сигурност”, растенията се изнежват и прерастват.
Готовият за засаждане разсад трябва да е с къси междувъзлия, с относително дебело стъбло тъмнозелено и с характерният за различните сортовете антоцианов оттенък, изправено, а не отделните растения да полягат, когато не се поддържат помежду си. Прерасналият разсад се прихваща по-трудно и се засажда по по-различен начин, за което ще стане дума след малко. Нежен, той може и да не устои на по-ясно изразени неблагоприятни условия на открито.
Вечерта преди разсаждането разсадът се полива. Непосредствено преди вземането му почвата между редовете се нарязва дълбоко с нож на кръст по средата на междуредията. Така се оформят торови кубчета и растенията се засаждат с ненарушена коренова система. Пикираният в саксийки разсад се изважда лесно, когато е полят предварително, заедно с всичката почва около корените. Такива растения се прихващат на откритата площ нормално, без да боледуват.
Подготовката на мястото за ранни домати започва с основната (есенната) обработка на почвата. Почистената от растителните остатъци площ се обработва на дълбочина 25-30 и повече сантиметра. С тази обработка в почвата се внасят и по 4-5 кг напълно разложен или полуразложен оборски тор или компост, 10-12 г амониева селитра, 10-15 г двоен суперфосфат и 12-16 г калиев сулфат на квадратен метър. Доматите, както бе отбелязано, понасят и торенето с пресен оборски тор, внесен с есенната дълбока обработка на почвата, но въпреки това употребата му трябва да се избягва или да се използва в по-малки количества. По-големите дози може да причинят по-буйно развитие на вегетативната маса, да ограничат образуването на плодове и да забавят узряването.
До засаждането на ранните домати площта може да послужи за отглеждането на някои зеленчуци с къс вегетационен период като репички, салати (марули), зелен лук, спанак и други. В такъв случай почвата трябва да се подготви по съответния начин. Иначе остава така, както е обработена до времето за предпосадъчната подготовка.
Към предпосадъчната подготовка се пристъпва още в ранна пролет, през март, щом метеорологичните условия позволят това. Площта се обработва плитко на дълбочина 10-12 см ръчно, с мотокултиватор или мотофреза, а на големи площи с подходящите почвообработващи машини, придвижвани от трактори от висок клас, и се заравнява ръчно с градинарско гребло или брана. Така се съхранява влагата от есенно-зимните валежи в по-дълбоките слоеве на почвата. До няколко дни непосредствено преди засаждането площта се профилира съобразно възприетия начин на отглеждане. Обикновено се оформя браздова или лехобраздова повърхност. Ако минералните торове не са внесени през есента, внасят се с плитката пролетна обработка.
Засаждането на ранните домати на открито става възможно, когато е преминала опасността от слани и почвата на дълбочина 10 см се е затоплила до около 12 градуса. Това време настъпва през втората половина на април, по-рано в южните райони на страната, и до края на месеца – в Северна България и по-високите полета. В дворните градини, които се отличават с по-топъл микроклимат, може да се пристъпи и по-рано към засаждане върху известна част от определената площ, но за целта е необходимо да се разполага с т. нар. рисков разсад (примерно 1/3 повече от необходимото за цялата площ). По-рано засадените растения, в случай, че не пострадат от слани, ще встъпят и по-рано в плододаване. При такова благоприятно развитие на условията за оставащия разсад или се намира начин да се употреби, или се бракува. Малко растения в дворната градина може да бъдат защитени от слана и чрез подходящо покриване с полиетилен и други материали при прогнозирана опасност.
Ранните високостеблени домати се отглеждат на бразди на разстояние 75-80 см между редовете и на 30-35 см между растенията в реда. Растенията се засаждат на една трета от дъното на браздата и толкова дълбоко, колкото дълбоко са били в разсадната леха. Всяко растение се полива с малко вода, независимо от влажността на почвата, за да се постигне по-добър контакт между корени и почвени частици. Подходящ начин на оглеждане е и ленточният по схемата 110 см между лентите, 50 см между редовете в лентата и 25-30 см между растенията в редовете (110 + 50/25-30). Възможно е да се отгледат и на равна леха. Схемата е същата, само мястото на засаждане се измества. Равната леха е особено подходяща за отглеждане на нискостъблени (безколови) домати, тъй като стъблата с плодовете полягат на суха повърхност, докато поливната вода протича между лехите.
Когато разсадът не е пикиран в торови кубчета или в саксиики, добра практика на нашите градинари е в посадъчната ямка да полагат малко (250-350 г) прегорял органичен тор (компост). Още по-добре е ако органичният тор се обогати и с 1-2 г амониева селитра, 3-4 г суперфосфат и 1-1,5 г калиев сулфат за посадъчна ямка.
В практиката често се налага да се засажда и прераснал разсад. Грешат онези, които изкопават по-дълбоки ямки. В такъв случай корените попадат в среда с по-ниска температура, функционират по-слабо и не могат да отговорят на изискванията на надземната част, разположена в затопления приземен въздушен слой, растенията завяхват и често загиват. Затова е по-добре да се изкопае нормално дълбока ямка, но по-дълга, в която да се положи част от стъблото. То пуска и допълнително корени.
Грижите по време на вегетацията за ранните домати представляват комплекс от мероприятия, насочени към ускореното развитие на растенията и по-ранното узряване на плодовете.
Около седмица след засаждането се извършва първата поливка, която е от съществено значение за доброто вкореняване на растенията. Следващите поливки до началото на узряването на плодовете се извършват в зависимост от валежите и почвения тип през 8-10 до 14 дни. Така те могат да бъдат една, две или три. Не бива да се прекалява, защото високата влажност в повърхностния слой е причина корените да се настанят в него, без да проникнат на по-голяма дълбочина. Това предопределя по-слаба сухоустойчивост на растенията, те страдат и от леки засушавания. Противодействието е много чести поливки, което е трудоемко и икономически неизгодно. Нормално е след началото на беритбите поливките да се извършват през 5-7 дни. По време на обичайното лятно засушаване често се налага да се полива и два пъти седмично.
Седмица до 10 дни след разсаждането, когато растенията са се прихванали, се извършва и първото окопаване, придружено от леко загърляне. Това е и моментът, в който се оформят поливни бразди. Следващите окопавания са през 10-14 дни или след всеки дъжд и поливка, за да се унищожат никнещите плевели и да се разруши почвената кора, защото рохката повърхност ограничава изпарението на влагата.
След първото окопаване за високостъблените домати се изгражда носеща телена конструкция или за всяко растение се забива индивидуален кол. Подходяща височина за коловете и за телената конструкция е 160-180 см. Тя дава възможност за доотглеждане на ранните домати до късна есен. Телената конструкция съдържа два или три хоризонтални реда тел. От най-горния към всяко растение се спуска канап, манила, сезал или друг подходящ превързочен материал. Растенията се превързват под лист. Превръзката трябва да е достатъчно хлабава, така че с надебеляването на стъблото да не се впива в него. Към коловете растенията също се привързват под лист на няколко места с нарастването. Използва се различен превързочен материал. Доста подходящи са платнените изрезки – меки и достатъчно широки, те не ожулват стъблата. Превръзките се правят под формата на цифрата 8.
Редовно през 5-7 дни растенията се колтучат, т. е. премахват се страничните израстъци (колтуците), които се появяват в пазвите на листата. Това трябва да се прави още в началото на нарастването им, защото, първо, се развиват за сметка на по-ранното цветообразуване и, второ, защото когато са големи, се отделят по-трудно и може да се нанесат рани на растението.
В началото на цъфтежа на четвъртото, най късно до началото на цъфтежа шестото съцветие се извършва прекършването на върховете. Това се прави над 1-2 все още неразвити напълно листа. Така се ускорява узряването на плодовете от по-ниско разположените съцветия. Развитието на растенията и плододаването може да продължи, като се запази колтук от пазвите на листата, над които е извършено прекършването.
Две до три седмици след разсаждането се извършва първото подхранване с 1-2 г амониева селитра, 3-4 г суперфосфат и 1-1,5 г калиев сулфат на квадратен метър.
Много добри резултати се получават, когато при избистрянето на плодовете растенията се подхранят с пресен оборски тор, размит в поливната вода в доза 600-800 г за квадратен метър. В малките домакински стопанства, в които обикновено се отглеждат и птици, е целесъобразно да се използва и птичи тор, разреден 10-15 пъти с вода при разчет 40-50 г за квадратен метър. Обикновено приготвеният разтвор се подава с лейка без решетка, като се внимава да не попада по листата и стъблата на растенията. Важно е полятата по този начин площ веднага да се покрие със суха пръст, за да се предотврати голямата загуба на азот. При липса на пресен оборски или птичи тор може да се използват по 2-3 г амониева селитра и по толкова суперфосфат за квадратен метър. Последното подхранване се извършва около две седмици по-късно със същите торове и горе-долу в същото количество.
Доматите страдат от различни болести и неприятели, някои от които са твърде постоянни и всяка година се развиват в големи размери. Това налага да се води постоянна борба.
Плодовете се берат в подходяща степен на узряване. Когато градината е отдалечена (вилния двор) и се посещава веднъж седмично, плодовете може да се откъсват в началото на съзряването (поява на руменеца на върха на плода – фаза, наричана още звезда) или порозовяване на една трета от плода. За няколко дни те ще узреят напълно. При всяка беритба се откъсват и заболелите или механично повредените плодове.
В зависимост от условията на отглеждане и полаганите грижи средният добив от квадратен метър варира от 4 до 10 и повече килограма, или съответно 4 до 10 и повече тона от декар.

Отглеждане на средно ранни домати

Подходящите сортове за консумация в прясно състояние и преработка са Агора, Ася, Ачи 55 ВФ, Берика, Бонония, Дора, Елица Жаклин, Идеал, Мила, Миляна VF, Николина, Рома VF, Руен, Стела, Трапезица и др. За преработка като цели белени и цели небелени се използват Бела, Кариока, Огоста, Перфектпил, Рио Фуего и др.
Разсадът за средно ранните домати се отглежда в неотопляеми оранжерии или полиетиленови тунели. Подходящият срок за сеитбата на семената настъпва в началото на март и продължава до края на същия месец. Засява се в различно време според климатичните условия на района, развитието на метеорологичните условия и конкретните намерения за употреба на продукцията. Когато целите са консумация в прясно състояние, заслужава си да се предпочетат по-ранни срокове, но ако намеренията са продукцията да послужи за преработка, целесъобразно е сеитбата да се извърши по-късно с цел да се избегне направата на консервирани продукти преди и по време на големите летни горещини.
Макар да е за предпочитане гъстият разсад за средно ранни домати да се пикира, обикновено това не се прави. В такъв случай семената трябва да се засяват по-рядко – 1,5, най-много 2 г за квадратен метър. Сеитбата се извършва в добре подготвена смес от почва и напълно разложен оборски тор в съотношение 1:1, като при нужда се добавя торф и чист речен пясък.
Грижите за разсада се състоят в редовно плевене, поливане и поддържане на подходяща температура. Температурата се поддържа чрез частично или пълно откриване на лехата през деня и покриване за през нощта. Когато нощните температури са под нормалните за доматите или има опасност за понижение под нулата, се предприема допълнително покриване с подходящ плътен материал – платнища, рогозки, чергила, полиетиленово фолио и др.
Подготовката на мястото за средно ранните домати не се отличава съществено от подготовката за ранните домати. С есенната дълбока обработка на почвата се внасят същите торове в същите ориентировъчни дози. През пролетта, ако мястото е било заето от някои ранни зеленчуци (репички, салати), се почиства от растителните остатъци, обработва се плитко, подравнява се и се профилира съобразно предпочитания начин на отглеждане – браздово или лехобраздово.
Засаждането се извършва в края на април и началото на май според конкретните условия и по същия начин, както и ранните домати. Нискостъблените сортове трябва да се отглеждат на висока равна леха или ленточно, за да не попадат плодовете в поливните бразди, където загниват. Високостъблените сортове може да се отгледат и по бразди при разстояние 70-80 см между редовете и 40 см в реда за салатните и 30 см за консервните.
Грижите по време на вегетацията на средно ранните домати също не се отличават съществено от грижите за ранните. Състоят се в поливане, окопаване, подхранване с органични и минерални торове в същите препоръчителни дози. Високостъблените домати се прикрепват към колове или носеща конструкция, колтучат се (едностъблено отглеждане), и ако желанието е по-ранно узряване на плодовете от първите съцветия, се прекършват над 4-то – 6-то съцветие (китка). Безколовите домати се насочват по време на растежа и полягането им под теглото на плодовете към сухата повърхност на лехите. Води се и борба с болестите и неприятелите съобразно появата и разпространението им.
Беритбата на плодовете се извършва в различно време според зрелостта и предназначението им. Добивът варира в широки граници според сорта, условията и грижите от 4-5 до 12-14 и повече килограма от квадратен метър или от 4-5 до 12-14 и повече тона от декар.

Отглеждане на късни домати

Подходящите сортове за късните домати са онези, които се отличават с къс вегетационен период (ранозрелите). Затова се препоръчват предназначените за отглеждане в полиетиленови оранжерии за ранно полско производство.
Разсадът за късните домати се отглежда на открити лехи. Подходящото време за сеитбата на семената е началото на юни, но в по-високите и по-хладни райони на страната си заслужава този срок да се изтегли малко по-рано. Растенията не се пикират и затова сеитбата трябва да е по-рядка – не повече от 1,5 г на квадратен метър. Заслужава си да се отгледа и малко резервен разсад, защото растенията ще се засаждат в горещ сезон и някои от тях не успяват да се прихванат, т. е. процентът на пропадналите е по-висок в сравнение с пролетното засаждане на пикиран разсад.
Като се имат предвид настъпващото горещо време и бързото просъхване на откритата леха, на поливането на разсада трябва да се обърне специално внимание. До поникването на семената се поддържа висока влажност, което обикновено означава всекидневни поливки, ако не вали дъжд. След поникването поливките може да се поразредят, но почвата трябва да е винаги умерено влажна. Условията по това време са благоприятни за развитието на гъбните болести и затова се извършват няколко профилактични пръскания с подходящи фунгициди. Последното пръскане се прави ден-два до три преди разсаждането. По това време на годината бързо растат и плевелите, затова редовното им отстраняване е постоянна грижа. Когато лехата е подготвена от богата торопочвена смес, подхранване не се налага. Изостават ли растенията в развитието си, трябва да се прибегне към употребата на минерални или органични торове. Независимо от това какви са, след подхранването растенията трябва да се отмият обилно с чиста вода чрез дъждуване, за да се избегнат повреди.
Разсадът става готов след около 30 дни, т. е. към началото на юли.
Подготовката на мястото започва с почистването на растителните остатъци от предшественика – градински грах, ранното зеле, ран градински фасул, ранните моркови и други зеленчуци, все така ранни, но не и ранните картофи, защото те и доматите имат общи болести и неприятели. Мястото се обработва на дълбочина 18-22 см, след което се фрезова или се подравнява чрез накопаване, когато за целта е отделена малка площ в дворната градина. Торовите норми варират в широки граници и зависят твърде много от торенето на предшественика. На по-слабо запасените почви с дълбоката обработка на почвата няма да е грешка, ако се внесат по 2-3 кг напълно разложен оборски тор. Независимо от органичното торене от полза ще е и обогатяването на почвата с около 40 г двоен суперфосфат и около 15 г калиев тор, внесени при фрезоването или плиткото прекопаване.
Засаждането се извършва както и при ранните и средно ранните домати. Най-често се оформят бразди. И в този случай подходящите разстояния на са 70-80 см между редовете и 35-40 см между растенията в реда. Тъй като използваните сортове са индетерминантни, до всяко растение се забива кол, към който то се привързва, или се изгражда носеща телена конструкция.
Грижите по време на вегетацията за късните домати, колкото и да са сходни с грижите за ранните и средноранните домати, си имат своя специфика. Първото окопаване, придружено от леко загърляне, се извършва след прихващането на растенията. С тази обработка се извършва и подхранване с около 30 г на квадратен метър амониева селитра. Следващите окопавания са след всяка поливка или дъжд. С една от тези обработки около две седмици след първото подхранване се извършва и второто също с около 30 г амониева селитра. Окопава се плитко, за да се получи рохкав пласт, който ограничава изпарението на влагата от почвата. Първата поливка е след първото окопаване. Добре е тя да бъде придружена от подхранване с размит в поливната вода пресен органичен (оборски, птичи) тор, което изключва първото подхранването с амониева селитра. Тъй като началното развитие на растенията протича в горещи и сухи дни, поливките се налагат през 5-7 дни. За разлика от ранните и средно ранните домати, практиката при късните е да се отглеждат двустъблено. Второто стъбло се оформя от странично разклонение (колтук) в зоната на първото съцветие. Останалите колтуци по основното и страничното стъбло последователно с появата им се премахват. През първата половина на септември или около 40 дни преди обичайното време за образуване на първите слани в района с цел да се ускори узряването се премахват и върховете над последно съцветие, независимо кое поредно е, т. е. може да е второ или трето за разлика от ранните, при които трябва да е четвърто, пето или шесто. Важно е с тази манипулация да не се закъснява. При по-късно прекършване се формират дребни плодове, които само пречат на образувалите се вече да наедряват.
В началото на септември по преценка може да се извърши пестеливо подхранване с малко амониева селитра и суперфосфат, съответно по около 20 и по около 10 г на квадратен метра. Поливките продължават и през септември. Според валежите те може да са 2, 3 или 4. Поливането е от голямо значение за наедряването на плодовете. Почвата трябва да се поддържа нормално влажна. Засуши ли се, поливка или дъжд предизвикат напукване на плодовете.
Беритбата на късните домати започва в края на август и продължава през септември и октомври. През есента могат да се наберат зрели плодове или въззелени за доузряване, както, разбира се, и зелени за различни туршии. Ранна слана може да обезсмисли положения труд. Затова трябва редовно да се следят метеорологичните прогнози. Има ли опасност от слани, обират се и всички добре развити зелени плодове. Те ще доузреят в касетки или други съдове, поставени на закрито. По растенията остават само дребните плодове. Ако опасността от слана се размине и отново се установи добро време, дребните плодове доста наедряват, защото нямат конкуренти в изхранването.
Добивите от късните домати са чувствително по-ниски отколкото от ранните и средно ранните, но затова пък осигуряват до късно свежа продукция, чиято цена с напредването на есента бързо нараства.

Отглеждане на домати в неотопляеми полиетиленови оранжерии

Подходящите сортове са онези, които се отличават с къс вегетационен перод като специалните селекции Амати, Аусонио, Бонус бг, Ведета, Веласко, Велосити, Гардел, Жар го, Калина, Магнус, Марица 25, Мондиал, Опера, Оптима, Рали, Рокслана, Снинкс, Жана и др. Както и препоръчваните за ранно полско производсктво.
Разсадът се отглежда в отопляеми култивационни съоръжения. За ограничените възможности на дворната оранжерия това може да стане и в подходящи топли помещения на жилището. За по-големи площи се правят топли лехи в полиетиленови оранжерия (парници с биотопливо) или производството на разсада се организира в оранжерии с техническо отопление. Срокът за засяване се определя така, че към времето на засаждане разсадът да е на 65-дневна възраст. От тази гледна точка като нормални срокове се възприемат първото десетдневие на януари в най-южните райони на страната за оранжерии с тройно покритие (едното е тунел), за двойно покритие (едното е тунел) – през второто, и за единично – през третото. В останалите райони на Южна България сроковете са съответно през второто и третото десетдневие за тройно и двойно покритие и началото на февруари за оранжериите с единично покритие. За Северна България сеитбата започва през последното десетдневие на януари за оранжериите с трайно покритие, а за двойно и единично е съответно през първото и второто десетдневие на февруари.
Отглеждането на гъстия и на пикирания разсада за полиетиленовите оранжерии не е по различно от отглеждането на разсада за ранни домати на открито. Разликата е предимно в това, че растенията се развиват в по-студени и по-къси и мрачни дни, което налага по-строго наблюдение и контролиране на топлинния и светлинния режим, както и на почвената и въздушната влажност.
Подготовката за засаждане започва с дълбоката до 25-30 см обработка на почвата. Желателно е тя да се извърши след освобождаването й от предшестващата култура още през август. Обработена на едри буци и изложена на лятното слънце, почвата се обеззаразява в значителна степен и много плевелни коренища загиват. След такова въздействие на слънцето почвата може допълнително да се обеззарази при една от следващите обработки с триходермин НПА в доза 10-20 г на квадратен метър. С дълбоката обработка се внасят ориентировъчно по 5-10 кг разложен оборски тор или компост, 60-80 г двоен суперфосфат и 30-40 г калиев сулфат на квадратен метър. Когато по някаква причина августовската обработка на почвата е невъзможна, тя се извършва и по-късно. Развитието на плевелите през есента се предотвратява посредством плитка обработка. В началото на февруари до началото на март в различните райони на страната почвата се обработва предпосадъчно, като се фрезова или култивира или пък се накопава плитко. Оформят лехи, ако растенията ще се отглеждат в двуредова лента. Те са високи 10-12 см, широки 1 м, а пътеките между тях са 40-50 см широки. Ако предпочитаният начин на отглеждане е едноредовият, оформят се бразди (тирове, кавали) на 80 см една от друга. Оранжерията се покрива с пластмасовото фолио, за да се затопли почвата до засаждането.
Засаждането се извършва в различни срокове според климатичните условия на района и броя на покритията на оранжерията. В най-южните райони на страната нормално благоприятните условия за засаждане възникват през първата десетдневка на март за оранжериите с тройно покритие, през втората – за оранжериите с двойно покритие и през третата – с единично. За останалата част от Южна България сроковете са съответно през второто и третото десетдневие на март и първото на април, а за Северна България – с 7-10 дни по-късно. Растенията се засаждат в двуредови ленти по схемата 100+40х30 или с други думи казано 100 см между лентите, 40 см между редовете в лентата и 30 см между растенията в реда. Подходящ начин за засаждане е и по бразди при разстояние 80 см между редовете и 30-40 см между растенията в реда. Засадените растения се поливат с 0,5-1 л хладка вода, като полятата площ се покрива със суха пръст. Топлият микроклимат на оранжерията активизира поповото прасе и това налага необходимостта от поставянето на примамки или готови препарати срещу този неприятел.
Сортовете, отглеждани в пластмасовите оранжерии, са индетерминантни, което налага употребата на колове или изграждането на телена конструкция след засаждането
Грижите по време на вегетацията се състоят окопаване, поливане, колтучене, прекършване, подхранване, поддържане на оптимален топлинен режим и борба с болестите и неприятелите.
Първото окопаване се извършва около 7 дни след засаждането. То може да се извърши на дълбочина до 10-12 см, за да се разрохка по-дълбоко уплътнената почва. Следващите 2-3 окопавания са плитки, до 5-6 см, което е условие да се ограничи изпарението на влага от почвата и в същото време да се предпази от нараняване разрастващата се коренова система.
С поливките не бива да се прекалява. До появата на първите зрели плодове растенията се нуждаят от по-малко вода, а освен това тя е и причина за повишаване на влажността на въздуха, което е благоприятно условие за развитие на гъбните болести. Затова трябва да се следи внимателно влажността на почвата. Не бива да се допусне и засушаване. Температурата на поливната вода трябва да е не по-ниска от 18-20 градуса. Подходящото време за поливане, особено през първата половина от отглеждането на доматите в оранжерията, са сутрешните часове, когато температурните разлики на въздуха, почвата и водата са по-малки.
Подхранването е важен елемент на общите грижи. Според запасеността на почвата с хранителни вещества се извършват 2-3 подхранвания с около 20 г амониева селитра на квадратен метър. Първото подхранване е при формирането на първите плодове, второто – око 20 дни по-късно и третото – при прекършването на растежния връх.
Колтуците се премахват веднага след появата им, а върхът се прекършва след оформянето на четвъртото съцветие над недоразвит лист. Появилият се по-късно колтук се запазва, за да продължи беритбата.
За стимулиране на растежа, цъфтежа, за увеличаване на завръзите и ускоряване на узряването може да се използва и препаратът отоник в концентрация 0,05%. Пръска се непосредствено преди разтварянето на първото съцветие и след това неколкократно през десет дни.
Най-съществената част от грижите за оранжерийните домати е поддържането на оптималната температура за развитието им. Младите растения след засаждането им може да бъдат предпазени от опасни сутрешни температури чрез допълнително покриване от вечерта на тунелите с покривки от плътна материя (рогозки, чергила и др.). Трябва да се има предвид, че в слънчеви и тихи дни температурата под пластмасовите покрития се повишава твърде много, често достига далеч над поносимите от растенията стойности, независимо от относително по-хладния въздуха вън от оранжерията. След засаждането в продължение на 3-5 дни температурата в оранжерията не бива да надвишава 20°С. По късно, след като растенията са се прихванали и започват да нарастват, дневната температура се повишава до 20-25°С, а по-време на зреенето не бива да надхвърля 30°С.
Беритбата на плодовете от отгледани в неотопляеми пластмасови оранжерии домати може да изпревари с 15-30 дни беритбата от отглежданите на открито.