Растения » Замия

 Замия
Zamia

Замията е едно от най-редките растения на Земята. В природата се среща в някои райони на Мексико и в югоизточната част на Флорида. По външен вид напомня палма, но в действителност е от древното семейство на саговите (Cycadaceae). Родът включва двайсетина вида голосеменни растения, които са изключително редки поради преклонната им възраст – историята им датира отпреди милиони години.
В декоративното цветарство се среща само видът Малка замия (Zamia pumila). Тя има къс (до10см) клубеновидно удебелен ствол и яркозелени кожести перести листа. Отделните листчета са едри и закръглени, по форма напомнят лъжица. Покрити са с дебел восъчен слой, който ги предпазва от изпарение на влагата, а освен това са и мъхести. Замията е двудомно растение, т.е. има мъжки и женски представители, чиито цветове-шишарки трябва да се опрашат, за да се получат семена. В домашни условия замията цъфти изключително рядко, а за образуване на семена не може да става и дума. Качествата, заради които се отглежда, са на първо място красотата на листата и голямата й издръжливост. Расте твърде бавно, но при добро гледане с течение на времето може да достигне 1 м на височина и ширина.
Растението е светлолюбиво, но трябва да се предпазва от пряко слънчево огряване. При излишно припичане листата пожълтяват. Освен това е и топлолюбиво – понижение на демпературата под 12 градуса може да го убие. Най-добре се развива при постоянна температура 18-22 градуса.
През лятото се полива умерено, като почвата се поддържа постоянно влажна, без да се допуска пресъхване. Излишната влага може да предизвика загниване на корените и пожълтяване на листата. През зимата се полива колкото да не загине от жажда. Замията изисква висока въздушна влажност, затова е добре често да се пулверизира и листата да се мият с топла вода.
Размножаването е чрез семена, които се продават от някои фирми, но, общо взето, това е занимание за хора, които харесват сложните задачи. Иначе е най-добре да се купи готово растение. Пресажда се веднъж на 4-5 години, тъй като расте и се развива много бавно. Почвата трябва да е хранителна и по-тежка: глинеста градинска пръст, листовка, добре прегорял тор и пясък в равни части. Саксията трябва да е добре дренирана.

Тайните на успеха

Светлина: Обилна, но без пряко огряване в обедните часове.
Вода: Редовно поливане без преовлажняване.
Влажност на въздуха: Висока, обожава къпането.
Пресаждане: Рядко, на 4-5 години.
Подхранване: Веднъж месечно по време на растежа.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Клетра

През август се появяват бели цветчета, събрани в нежен клас, който достига 12,5 см дължина. Съцветията приличат на четка за миене на шишета. Имат силен аромат, но за да му се наслаждавате, трябва да с...

Незабравка (миозотис)

Двугодишната незабравка джудже е едно от растенията, които традиционно се използват за покриване на почвата между лалета и шибои. Гроздовете от сини цветове се появяват напролет над мъхестите сивозеле...

Еринус (лятна звездица)

Малко алпийско растение, подходящо както за алпинеума, така и за цепнатини в стени и между плочи. Не е капризно, но живее доста кратко. Това не е голям проблем, тъй като се самозасява. Листата са дреб...

Здравец (гераниум)

Гераниумът не трябва да се бърка с полуиздръжливия пеларгониум, който понякога също се нарича гераниум. Описаните тук растения са издръжливи многогодишни, които се отглеждат като почвопокривни в бордю...

Начало