Цеструмът от семейство Solanaceae не е особено известен у нас, но заслужава да бъде отглеждан заради непретенциозността и красотата си.
В тропиците на Южна и Централна Америка растат около 150 представители на този род, повечето от които са вечнозелени дребни дръвчета или храсти.
Цеструмите, които се отглеждат като стайни растения, обикновено са хибридни форми на изящния цеструм (Cestrum elegans). На височина достигат до 1 м. Едрите листа с овална форма служат като елегантен фон за гъстите съцветия от тръбести цветчета, които обсипват храста по време на цъфтежа. Цветът им обикновено е ален, но може да бъде и розов, бял или оранжев и те са приказна гледка от април до октомври, когато постепенно цъфтежът приключва и растението навлиза в период на покой. Тогава растенията завръзват семена, които са събрани в красив грозд. Когато узреят добре, може да се засеят.
Най-добре цеструмът се развива при ярко слънчево огряване, но и леката полусянка не му вреди. Ако сянката е по-силна, листата опадат и цъфтежът е беден.
През лятото може да расте на балкона или в градината, като най-добре му се отразява температура около 20 градуса. През зимата предпочита прохладно помещение с температура около 12-14 градуса, но понася с лекота и 10 градуса. Ако през този период част от листата започнат да падат, не бива да се безпокоим. Трябва да пренесем растението на сенчесто място и почивката му ще протече нормално.
През периода на активен растеж цеструмът трябва да се полива обилно, почвата трябва да е непрекъснато леко влажна. През зимата водата се дава по-скоро пестеливо.
Цеструмът има силна коренова система и нараства твърде бързо, при което изразходва голямо количество хранителни вещества и бързо изтощава почвата. За да цъфти обилно, през периода от май до септември се подхранва всяка седмица с разтворим тор за цъфтящи растения. Ако от време на време се пулверизира, реагира твърде благоприятно.
През пролетта през февруари-март цеструмът се пресажда в прясна почвена смес, приготвена от 2 части глинеста чимовка, 1 част широколистна листовка и 1 част пясък. Нужно е подрязване за оформяне на компактен храст.
Размножаването става с полувдървесинени резници или със семена. И в двата случая още същата година може да имаме цъфтящи растения.
Тайните на успеха
Светлина: Обича яркото осветление, но понася и лека сянка.
Вода: През лятото се полива обилно, през зимата – оскъдно.
Влажност на въздуха: Обича пулверизирането.
Подхранване: Всяка седмица през лятото.
Листата на коридалиса са папратовидни и нежни. Всеки тръбест цвят е с шпоричка отзад и с устнички отпред. Под земята може да има нишковидни корени или грудки, а цветовете са сини, жълти, бели, розови ...
Иксиолирионът не е роднина на иксията въпреки името и подобните си изисквания. Намира се трудно. На открито се отглежда на топло и слънчево място, но за предпочитане е да засадите през март за цъфтеж ...
Едно от съществените предимства на черешите е, че те заедно с вишните, ягодите и малините са едни от най-ранозреещите плодове. У нас най-ранните сортове череши започват да зреят още през втората поло...
У нас се отглежда рядко от любители заради дребните (2,5-5 см) зелчета, които се развиват в пазвите на листата, разположени спираловидно по сравнително невисокото (до 50 см) стъбло. Брюкселското зел...