През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Ноланата се появи през 80-те години на нашия век. Тръбестите цветове са едри, туфите от листа - гъсти. Отлично растение за разполагане по края на лехи и бордюри, във висящи кошници и като почвопокривн...
На Хавайските острови хибискусът се нарича “цветето на прекрасните жени”. Местните момичета често се кичат с ярките цветове на китайската роза. Още в началото на 18 в. Хибискусът е красял няколко бота...
Растение за лехи, получило популярност към края на 90-те години. Сега в каталозите ще откриете семена, а в градинските центрове - млади растения. През летните месеци над нежните листа се появяват огро...
Нискорастящо растение за алпинеум. Вирее в песъчлива почва и на слънце. Когато условията са добри, образува спретната и компактна възглавничка от многобройни цветове на къси стъбла. Листата са съставе...
Стрептосолен (мармаладен храст)