Необичаен дългоцъфтящ член на семейството на скабиозите. Трудно може да сбъркате цветовете му. Стъблата са високи около 90 см. В средата на лятото на всяко от тях се появява клас с ефектни почти прозрачни цветове, разположени прешленовидно. Цветовете имат якички от бодливи зелени прицветници. Групите от цветове са подредени в хоризонтални редици. Заслужава си да потърсите морина, но само ако може да предпазите кореновата шийка от дъжд през зимата.
Сортове: М. лонгифолия образува базална розетка от листа (30 см), подобни на листата на магарешкия бодил. Листата по стъблата са по-малки. Цветовете са бели, когато се отворят - почти прозрачни и тръбести, наделени на пет части. С времето баграта им се променя от розова до малиненопурпурна. Този вид е много разпространен, а М. персика се среща рядко; достига около 1,2 м височина, листата са нарязани, а цветовете накрая стават розови, а не червени.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Засейте семена в сандъче на открито напролет.
Дърво за парк, а не за обикновена градина - добре отгледаният екземпляр ще се извиси над 21 м Кастанеята издържа на суша, живее дълго и след горещо и сухо лято ражда плодове, които се ядат. Сортове:...
Османтусът осигурява чудесен контраст в храстовия бордюр, ако се засади между по-ефектните видове. Храстът е спретнат и с хубава овална форма, листата са многобройни, тъмни и вечнозелени, а белите цве...
Цъфтящата аубриета е един от предвестниците на пролетта. Сивозелените вечнозелени листа са мъхести и между края на март и началото на юни са покрити с много цветове (1,5 см). Не е капризно растение, н...
Използва се най-вече за жив плет - вечнозелените прунуси са най-популярни, но има и червенолистни широколистни сортове за висок или нисък жив плет. Не всички прунуси се отглеждат заради листата - има ...
Номохарис