Малка група изтравничета, които притежават най-характерните черти на сем. Ericaceae - храстовиден растеж, височина около 60 см, дребни листа и класове от увиснали цветове на върха на стъблото. Но цветовете не са разположени около цялото цветоносно стъбло и са по-големи от цветовете на обикновеното изтравниче. Цъфтежът е от юни до октомври.
Сортове: Трудно ще намерите деликатния сорт D. azorica, но може да попаднете на издръжливия D. cantabrica. Листата му са тъмнозелени (сребристи отдолу), а цветовете - бледопурпурни. С бели цветове е D. cantabrica Alba, a D. cantabrica Atropurpurea - c тъмнопурпурни.
Място и почва: Кисела почва с добри дренажни свойства; ярко слънце. Добавете торф при засаждане.
Подкастряне: Леко подкастрете веднага след прецъфтяване. Намалете височината на раздърпаните стръкове.
Размножаване: Заложете резници (2-5 см) в сандъче през лятото. Може да засеете семена напролет.
Рядко растение, което може да заблуди и най-опитния градинар. Прилича на дървовидна ерика с дребни листенца и дребни цветове през юни. Всъщност се отнася към сем. Картофови, а и цветовете му са тръбес...
Има едногодишни хелихризуми с „вечни" цветове и многогодишни джуджета за алпинеума. Едногодишните приличат на кичести маргаритки. Истинските цветове са само в центъра, а най-ефектни са заобикалящ...
Коколобата е за любителите на редки растения. По-подходяща е за остъклена градина. Има твърди маслиненозелени листа. С годините червените жилки стават бледокремави. При естествени условия се появяват ...
Луковичните, игликите и шибоят са предвестниците на пролетта. Всяка година през октомври се засаждат милиони шибои, а цветовете с по четири венчелистчета се отварят през март и април (шибой) или май (...
Ясен