Малка група изтравничета, които притежават най-характерните черти на сем. Ericaceae - храстовиден растеж, височина около 60 см, дребни листа и класове от увиснали цветове на върха на стъблото. Но цветовете не са разположени около цялото цветоносно стъбло и са по-големи от цветовете на обикновеното изтравниче. Цъфтежът е от юни до октомври.
Сортове: Трудно ще намерите деликатния сорт D. azorica, но може да попаднете на издръжливия D. cantabrica. Листата му са тъмнозелени (сребристи отдолу), а цветовете - бледопурпурни. С бели цветове е D. cantabrica Alba, a D. cantabrica Atropurpurea - c тъмнопурпурни.
Място и почва: Кисела почва с добри дренажни свойства; ярко слънце. Добавете торф при засаждане.
Подкастряне: Леко подкастрете веднага след прецъфтяване. Намалете височината на раздърпаните стръкове.
Размножаване: Заложете резници (2-5 см) в сандъче през лятото. Може да засеете семена напролет.
През 1888 г. става случайна кръстоска между кипарис Nootka и кипарис Monterey. Г-н Лейланд засява семената в имението си и така се ражда Купресоципарис лейландии. Растението сега е най-използваният ви...
Г. робуста е единственият отглеждан вид. Ефектът от силно нарязаните папратовидни листа изчезва с годините. След като достигне 60-90 см височина, се изхвърля или се намалява височината й. Гревилеята...
Кнауцията прилича на скабиозата. Не се среща често в цветните бордюри, макар че не е капризна, а по-популярните видове са богато обагрени. Листатата розетка в основата на всяко растение е дълготрайна....
Японската аралия, или както е известна – фатсия,отдавна е призната за лидер сред листнодекоративните стайни растения. При нашите условия тя представлява бързорастящо дървовидно храстче, което достига ...
Симфорикарпус