Малка група изтравничета, които притежават най-характерните черти на сем. Ericaceae - храстовиден растеж, височина около 60 см, дребни листа и класове от увиснали цветове на върха на стъблото. Но цветовете не са разположени около цялото цветоносно стъбло и са по-големи от цветовете на обикновеното изтравниче. Цъфтежът е от юни до октомври.
Сортове: Трудно ще намерите деликатния сорт D. azorica, но може да попаднете на издръжливия D. cantabrica. Листата му са тъмнозелени (сребристи отдолу), а цветовете - бледопурпурни. С бели цветове е D. cantabrica Alba, a D. cantabrica Atropurpurea - c тъмнопурпурни.
Място и почва: Кисела почва с добри дренажни свойства; ярко слънце. Добавете торф при засаждане.
Подкастряне: Леко подкастрете веднага след прецъфтяване. Намалете височината на раздърпаните стръкове.
Размножаване: Заложете резници (2-5 см) в сандъче през лятото. Може да засеете семена напролет.
Листата на тритонията са лентовидни, а цветовете в различни багри - звездовидни. Вирее на открито само в област с умерен климат (у нас на юг). Засадете кормусите през септември на дълбочина 5 см. През...
За кучешкия дрян общи правила няма. Има две групи корнуси, всяка от които с доста различни качества и изисквания. Корнусите от първата група са с пъстра кора - стъблата им са ефектни и подходящи за ук...
Ново за 90-те години растение с оплитащо езика латинско название. Предлага се като стайно, но всъщност е доста голям храст, който би бил много по-доволен в остъклената градина, а не в дневната. Восъчн...
Чойзията е един от кандидатите за титлата „идеален градински храст" - спретнат и овален, добре покрит с лъскави вечнозелени листа. Белите звездовидни цветове се появяват главно през май, а след т...
Граптопеталум