Малка група изтравничета, които притежават най-характерните черти на сем. Ericaceae - храстовиден растеж, височина около 60 см, дребни листа и класове от увиснали цветове на върха на стъблото. Но цветовете не са разположени около цялото цветоносно стъбло и са по-големи от цветовете на обикновеното изтравниче. Цъфтежът е от юни до октомври.
Сортове: Трудно ще намерите деликатния сорт D. azorica, но може да попаднете на издръжливия D. cantabrica. Листата му са тъмнозелени (сребристи отдолу), а цветовете - бледопурпурни. С бели цветове е D. cantabrica Alba, a D. cantabrica Atropurpurea - c тъмнопурпурни.
Място и почва: Кисела почва с добри дренажни свойства; ярко слънце. Добавете торф при засаждане.
Подкастряне: Леко подкастрете веднага след прецъфтяване. Намалете височината на раздърпаните стръкове.
Размножаване: Заложете резници (2-5 см) в сандъче през лятото. Може да засеете семена напролет.
Още от древността са познавали хинапа, наречен още финал, джидживка. У нас това растение обаче има ограничено разпространение, макар че представлява интерес за любителите. Среща се в Южна България, по...
Празът е ценен източник на хранителни вещества, минерални соли и витамини. Те се намират главно в лъжливото стъбло, зароди което той се отглежда.Важна негова съставка е фосфорната киселина, необходима...
За това екзотично цвете ще ви трябва място на слънце и завет. Спрекелията е едно от ефектните и деликатни растения, които може да се отглеждат на открито в по-топлите части на страната и ако почвата е...
От отглежданите у нас субтропични растения, смокинята има най-голямо разпространение. В естествени находища е разпространена по Южното Черноморие, в Петричко-Санданския район и в някои други микрорайо...
Арбутус (ягодово дърво)