Малка група изтравничета, които притежават най-характерните черти на сем. Ericaceae - храстовиден растеж, височина около 60 см, дребни листа и класове от увиснали цветове на върха на стъблото. Но цветовете не са разположени около цялото цветоносно стъбло и са по-големи от цветовете на обикновеното изтравниче. Цъфтежът е от юни до октомври.
Сортове: Трудно ще намерите деликатния сорт D. azorica, но може да попаднете на издръжливия D. cantabrica. Листата му са тъмнозелени (сребристи отдолу), а цветовете - бледопурпурни. С бели цветове е D. cantabrica Alba, a D. cantabrica Atropurpurea - c тъмнопурпурни.
Място и почва: Кисела почва с добри дренажни свойства; ярко слънце. Добавете торф при засаждане.
Подкастряне: Леко подкастрете веднага след прецъфтяване. Намалете височината на раздърпаните стръкове.
Размножаване: Заложете резници (2-5 см) в сандъче през лятото. Може да засеете семена напролет.
Обикновено витисът се отглежда заради плодовете, но няколко вида се продават само заради декоративната им стойност. Осигурете подпорки, защото видовете на витиса се прикачват с мустачки. Основното им ...
Подправка, която е изключително много тачена от италианците и испанците, но у нас не толкова. В Средна Европа се употребява като подправка и зеленчук. Използват се младите листа, дръжките и клонките ...
Листата с бели петънца покриват почвата, а цветовете променят баграта си от розова на синя, когато прецъфтяват. Не всички сортове са такива - сортовете с най-ярки цветове имат изцяло зелени листа, а ц...
Чесънът се отличава с високо съдържание на азотни и безазотни хранителни вещества, минерални соли и витамини, предимно витамин С. Особено ценна негова състава е чесновото масло, което има забележителн...
Каталпа