Когато е цъфнал, този храст не впечатлява – лисата му са груби и набръчкани, стъблата – бодливи. Но през лятото е много ефектен – овалните съцветия променят баграта си от бледожълта до червена с развитието на мъничките цветчета. Пазете го от оранжерийната белокрилка. След прецъфтяване отрязвайте част от стъблата и на всеки 2-3 години отглеждайте нови екземпляри.
Л. камара е единственият вид, който се отглежда при стайни условия. Обикновено се поддържа с размери 30-60 см. цъфти от пролетта до края на лятото.
Тайни на успеха
Температура: Умерено топло – минимална 13°С през зимата.
Светлина: Възможно най-много, но предпазвайте от лятно обедно слънце.
Вода: Поливайте редовно от пролетта до есента, а през зимата – оскъдно.
Влажност на въздуха: От време на време пулвуризирайте листата.
Пресаждане: Ако е необходимо, през пролетта.
Размножаване: Засейте семена през пролетта; чрез стъблени резници по всяко време на годината.
Заради гъсто преплетените стъбла и дребничките листенца често нертерата се бърка с хелксинето. Съмненията свършват, когато скромните бели цветчета прецъфтят и се появят плодовете. Те са главната декор...
Роскоеята е ефектна и не е капризна. Листата се показват в края на пролетта, а след тях през лятото се появяват подобни на орхидеи цветове на къси стъбла. Въпреки екзотичния си вид цветето успешно изк...
Манетията е изящна лиана с меко, разклоняващо се стъбло. Произхожда от Южна Америка, където образува обсипани с ярки цветове гъсталаци. Като стайно растение се отглежда издутата манетия (M. inflata). ...
През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на с...
Церцис (дървото на Юда)