Топола
^Populus

Обикновено описанията на тополите започват с няколко предупреждения. Корените им повреждат канализацията, повдигат уличната настилка и подкопават основите. Чупливите им клони може да са опасни. Очевидно тополата не е дърво за малка градина, но когато я засадите далеч от къщата, ще израсте по-бързо от което и да е друго дърво и за по-малко от 20 години ще достигне 24 метра височина.
Сортове: Бялата топола (P. alba) се познава лесно-долната част на листата е мъхеста. Тя е високо дърво (18-24 м), което понася лоши условия. Има и колоновиден сорт Pyramida-Us. Сивата топола (P. canescens) е друг разпространен вид, който достига 30 м височина. Както и при P. alba, листата са различни по форма и размер, но сивата топола ще познаете по жълтосивата кора. Други известни тополи са P. candicans Aurora (9 м, кремавобели петна по листата) и P. nigra Italica (едно от най-красивите колоновидни дървета). P. tremula е трепетликата - овалните й листа потрепват и от най-лекия ветрец.
Място и почва: Всякаква градинска почва; на слънце или лека сянка.
Подкастряне: През лятото махнете мъртвите или нежеланите клони. Не подкастряйте през зимата или напролет.
Размножаване: Отделете и засадете вкоренени издънки в началото на пролетта.