Това величествено растение се среща рядко за разлика от верониката, която може да откриете навсякъде. Чувства се добре в задната част на бордюра или във влажна почва близо до воден басейн. Студът и сянката не са проблем, но маната е опасна.
Сортове: Единственият вид, който се предлага, е В. виргиникум или Вероника виргиника. Височина 1,5 м, разпростира се на 60 см, тръбести пурпурносини цветове (0,5 см) през юли - септември. Прешленовидно по стъблата са разположени назъбени копиевидни листа, а над тях се намират високите и тесни класовидни съцветия. Има много сортове - Album (бял) и Roseum (розов).
Място и почва: Богата с хумус влажна почва. Вирее на слънце или полусянка.
Размножаване: Разделете туфите напролет.
Араукарията, наричана още чилийски бор, е единственият представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение. Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна А...
Гилията е с ефектни цветове и насечени листа. Цъфти дълго и не е капризна по отношение на почвата, но ще я откриете в малко справочници и каталози за семена. Гилията трябва да се засее на мястото, опр...
Бугенвилеята се гледа трудно при стайни условия. Ако си вземете добре развито растение, то ще цъфти обилно през пролетта и лятото на перваза. През есента подрежете стъблата и поливайте по-рядко. През ...
А. мейениана е папрат, която ще намерите в малко домове – тя е за специалисти. Отличава се от другите папрати с пълзящо мъхесто коренище, тесни и широки листенца в сложния лист. Изисква разсеян...