Още един великолепен представител на пребогатата флора на Южна Африка. Родът включва 8 вида вечнозелени и листопадни полухрасти от семейство Сложноцветни. В родината си обитава сухите субтропични гори в предпланините и речните долини. Странното му име идва от латинското название на оловото – плумбум, защото се е считало, че помага при отравяне с олово.
Представлява вечнозелена разклонена лиана, с дълги, богато облистени клонки. Кората на възрастните клони е кафеникава, с продълговати бели ивици. Листата са последователни, яркозелени, яйцевидно продълговати с пригъпен връх. Цветовете са ясносини, по-рядко бели, събрани в големи чадърести съцвения, много приличат на цветовете на флокса. Цъфти обилно и продължително от март до октомври. При добро отглеждане растението може да достигне огромни размери, затова се нуждае от оформяне. Плумбагото може да се пусне да се катери по опора, да се увие по решетка или по тел. Тъй като стъблата са твърди и не много гъвкави, трябва да се извиват особено внимателно, радиусите на извивките трябва да са по-големи. Към опората трябва да се привързва или да се прикрепи по друг начин, защото самото растение не е увивно и няма нито шипове, нито мустаци, с които да се закрепва само. След прецъфтяването е нужно силно съкръщаване на вегетативната маса не само за оформяне, но и за образуване на нови клонки, които ще цъфтят през следващата година. Отглежда се на топло и слънчево място. Доброто огряване е задължително, особено през зимата. Въпреки това растението ще загуби част от листата си, което не бива да ви безпокои. Издържа понижение на температурата до 4-6 градуса. През лятото се полива обилно, като не се допуска силно изсъхване на пръстта, защото плумбагото ще престане да цъфти, пръска се с вода от време на време, подхранва се често – веднъж седмично. Прецъфтелите цветове се отстраняват непременно, за да не загрозяват и изтощават растението. Пресаждането става през пролетта в смес от чимовка, торф, листовка и добре прегорял оборски тор с добавка на малко пясък. Размножава се чрез вкореняване на резници, които зацъфтяват още същата година.
Тайните на успеха
Светлина: Силно слънчево огряване, може и пряко.
Вода: През лятото обилно поливане, през зимата по-ограничено.
Влажност на въздуха: Не твърде висока, пръска се рядко.
Подхранване: През седмица с разтворими торове.
Роднина е на хипеаструма, но не е взел нищо от величието на ефектния си братовчед. По-скоро прилича на минзухар. Цветът е разположен под ъгъл. Двата вида, които може да се отглеждат на открито, ще нам...
Лоницерата има много качества - цъфти продължително с многобройни пъстри тръбести цветове. Лесно се отглежда от резници и се чувства прекрасно на полусянка. Излъчва интересен аромат, но има един недос...
Популярно растение както за букети, така и за бордюра. Туфите от сиви или сребристи листа почти винаги се разрастват много бързо. От юли до септември се появяват бели съцветия от малки звездовидни цве...
Еониумите образуват листни розетки, които варират по багра от жълти до почти черни. Розетките може да образуват хоризонтална повърхност от гъсто прилепнали листа (Е. табулеформе) или са с по-рехаво ра...
Дафинов лист