Чудесно е да живееш в дом, в който цъфтят ароматни растения. А от стари времена ароматът на жасмина се възпява в стихове и легенди. Макар че разнообразието от видове жасмини е огромно, ароматът им е еднакъв и се харесва на всички независимо от формата и окраската на цветовете.
Растенията от род Жасмин се отнасят към семейство Маслинови, родът включва около 300 вида. Всичките произхождат от тропиците на Стария свят и при нашия климат се отглеждат като стайни растения. Между тях има и храсти, и лиани, и вечнозелени, и листопадни.
Най-често в домовете се отглежда жасминът самбак или арабският жасмин, който при добри грижи цъфти целогодишно. Той може да расте както на слънце, във вид на компактно храстче, така и на сянка като лиана, тогава листата му стават по-едри и по-тъмни. Дългите му мъхести стъбла силно се разклоняват. Листата са дълги около10 см, овално яйцевидни, заострени. Цветчетата са събрани в рехави съцветия, по-рядко биват единични, на цвят бели или жълти и силно ароматни. Има сортове с прости и с кичести цветове.
Най-благоприятната температура за развитието на жасмина е около 20 градуса. Когато е по-висока, се налага ежедневно пулверизиране, а при по-ниска от 16 градуса развитието му се влошава.
Размножаването става с резници, които се вкореняват през пролетта при температура около 18-20 градуса . Може да се използва и методът на вкореняване на отводи. Пресажда се всяка пролет, а ако саксията стане твърде тясна – и през лятото или есента. Сплетените корени се нарязват на няколко места по дължина, за да се стимулира образуването на нови корени.
Когато изнасяме жасмина на балкона за топлите месеци, добре е да му осигурим осветяване, каквото е имал в стаята, за да не го стресираме, при което може да загуби част от листата си и въобще развитието му да се влоши.
За отглеждането му подходяща смес от равни части градинска пръст и листовка с добавка на пясък. Тя трябва да бъде винаги умерено влажна, без да се прекалява с поливането. Излишната вода от подложката трябва да се излива, за да не загният корените. На подхранването се отблагодарява с буен растеж и цъфтеж.
Тайните на успеха
Светлина: Добре расте и на слънце, и на сянка.
Вода: През лятото се полива редовно, през зимата – при нужда.
Влажност на въздуха: Не обича сух въздух.
Подхранване: През пролетта и лятото.
От късото стъбло на роеото израстват месести удълженоланцетни листа. Обагрянето им е необикновено – отгоре лъскаво зелено или жълто-зелено, а отдолу пурпурно. Интересни са и белите цветчета в пурпурни...
Тцугите са широки конусовидни дървета, известни с грациозния си външен вид и извитите клонки. Отглеждат се два вида - Т. heterophylla и Т. canadensis. И двата са високи и елегантни, но са твърде голем...
Най-често лопенът се сади в задната част на бордюра. Листата му са мъхести, а разположените по цветоносните класове цветове са дисковидни. Разнообразието от височини и багри е голямо. Високите сортове...
Думата ерика извиква у нас представа за компактно растение с игловидни листенца и цветове камбанки, което не понася варовита почва и е високо около 20 см. Ериките достигат височина от няколко сантимет...