Зеле (главесто зеле)

Главестото зеле се отглежда заради връхната пъпка, която се формира като топка, известна с названието зелка. Съдържа различни полезни вещества, на които дължи високите се хранителни и диетични качества – белтъчини, захари, минерални соли, витамини и др. Тяхното количество е различно в различните разновидности и сортове. Не е еднакво и в отделната зелка. Най-богати са вътрешните (белите) листа. Много ценна съставка на зелето е витамин С. Запазва се в съхраняваните през зимата пресни зелки или в киселото зеле относително добре. В българската кухня зелето е един от основните източници на този витамин през зимата и пролетта.

Биологически особености

Главестото зеле (Brassica oleracea var. capitata L.) е двугодишно растение от семейство Кръстоцветни (Crucifera). През първата година формира зелката, а през втората развива цветоносно стъбло (стрелкува), цъфти и дава плодове със семена. Различават се две форми главесто зеле – бяло и червено.
Кореновата система на главестото зеле е сравнително добре развита и се разполага предимно в повърхностния почвен пласт на дълбочина 40-50 см. Отделни корени проникват и по-дълбоко. Допълнителни корени може да образува и стъблото, от което следва важният извод за практиката:

Загърлянето допринася за укрепването на кореновата система и за увеличаване на нейната усвояваща способност.

Зелката се развива от растежната пъпка, която представлява силно скъсено стъбло с образуващи се по него листа и растежни пъпки, заложени в основата им. Част от листата се разтварят като листна розетка, а повечето остават сгърчени и недоразвити в топчесто образувание. Така че по същество зелката е голяма растежна пъпка. Тя бързо се развива през следващата година.
Цветовете се появяват на втората година върху цветоносни стъбла. Те са пригодени за кръстосано опрашване.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Главестото зеле е сравнително студоустойчиво растение. Най-благоприятната температура за развитието му е 15-18°С. Най-слаба е студоустойчивостта му по време на поникването и докато е още разсад. Зелките издържат температури по ниски от нулата. Късните сортове са по-студоустойчиви, докато ранните при минус 3-5°С се повреждат. Високите летни температури от около 30°С силно потискат развитието.
Към почвена и въздушната влажност главестото зеле е сред най-взискателните зеленчуци и отглеждането му без напояване при нашите условия е невъзможно.
По отношение на светлината изискванията на зелето са доста специални. Тя е много необходима за цъфтежа и образуването на семената и такава възможност предлага дългият летен ден. Формирането на зелките обаче протича най-нормално в условията на късия есенен ден в съчетание с по-ниски температури. От тук следва и важният извод за практиката:

Отглеждането на късното зеле е по-сигурно отколкото отглеждането на ранното.

В практиката често се случва ранното зеле да развие стъбло вместо зелка и да цъфти, или както още се казва да стрелкува. Това се обяснява с факта, че развитието на растенията съвпада с удължаването на деня и увеличаването на светлината. Оттук следва и другият важен извод за практиката:

Късното пролетно засаждане носи опасност от стрелкуване, което изисква повече съобразителност при определяне срока за сеитба на разсада и избор на сорт с възможно по-къс вегетационен период.

Към почвата главестото зеле проявява също опредени предпочитания. Добри резултати се получават на глинесто-песъчливите почви. На глинестите се налага да се внася повече оборски тор или компост, за да се подобрят физическите им качества като водпропускливост, влагоемност и въздухопроницаемост. Наносните почви са най-подходящи за отглеждане на зеле, но те трябва да са дълбоки и отцедливи. Колкото и да е влаголюбиво растение, зелето не понася високите подпочвени води и кратковременното заблатяване на площта. Главестото зеле е отзивчиво на органичното и минералното торене. Като листен зеленчук, бързо показва видим ефект от азотното торене. То има голямо значение в началото на развитието му, а по-нататък относителният недостиг на фосфор и калий при повече азот е причина зелките да са рехави.
Добрите предшественици на зелето са новообработените тревни площи, посевите от житно-бобови треви, доматите, картофите, пиперът, краставиците, фасулът и др. Не бива да се отглежда след зеленчуци от същото семейство, като алабаш, карфиол, ряпа, репички, както и след лук. Естествено, зеле след зеле също не се сади.

НАЧИНИ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Отглеждане на ранно зеле

Подходящите сортове са ранните като Бенсон, Бесапара, Дитмарско, Нозоми, Пандион, Парел, Тукана и др., както и средно ранните, каквито са Алманак, Балкан, Марица 485, Мегатон, Сателит и др.
Разсадът за ранно зеле се засява през първата половина на февруари в отопляеми култивационни съоръжения или други подходящи помещения. В случай че ще се пикира, това трябва да стане още в края на януари. На 1 кв. метър се засяват 4-5 г семена. Ако намеренията са разсадът да не се пикира, семената се засяват по-рядко – по 2-3 г на квадратен метър. По-добре е да не се сее разпръснато, а редово, в предварително маркирани плитки браздички. Семената се покриват с пласт пресята торопочвена смес, който след леко притъпкване да е дебел 1,5-2 см.
За площ от 100 кв. метра за ранно зеле са необходими 6-8 г семена.
През първата седмица след поникването се поддържа температура около 7-8°С, а след това тя се повишава до 15-18°С в слънчеви дни, 12-15ºС в облачни, а през нощта с още 2-3 градуса по-ниска. Влажността през целия период трябва да е умерена. Но седмица до 10 дни преди разсаждането се засушава, за да се закалят растенията. Разсадът се пикира след като се появят първите същински листенца в саксийки или в разсадна леха при разстояние 6 на 6 см.
Подготовката на мястото започва през август, септември или октомври според освобождаването му от предшественика. Растителните остатъци се почистват старателно, а почвата се обработва на дълбочина 25-30 сантиметра. С тази обработка се извършва основно торене според естественото плодородие на почвата и торенето на предшественика. При всички случаи внасянето на 3-4 кг на квадратен метър полуразложен или разложен оборски тор или компост няма да окаже вредно влияние. От полза ще е да се внесат също 10-20 г двоен суперфосфат и около 15 г калиев сулфат на квадратен метър. През пролетта мястото се обработва плитко на 10-12 см и с тази обработка се внася по 5-8 г на квадратен метър амониева селитра. Непосредствено преди засаждането площта се набраздява или се оформя лехова повърхност.
Засаждането на ранното главесто зеле става възможно към края на март-началото на април. Най-често се отглежда по бразди при разстояние 60-70 см между браздите и 40 см между растенията в реда. Растенията се засаждат в основата на браздата от южната им страна. Дълбочината на засаждането е до първия същински лист. Много е важно връхните пъпки (вегетационните връхчета) да не бъдат засипвани с пръст. Пикираният разсад по лесно се приспособява към новите условия, по бързо се развива и дава по-ранна продукция. Непосредствено след разсаждането растенията се поливат с малко вода. Не е нужно водата да е топла, но не бива и да е много студена – 10-15°С са достатъчни.
Главестото зеле се отглежда и лентово на лехова повърхност. Лехата примерно може да е широка 100 см, разстоянието между лентите да е 70-80 см, между редовете – 40 см, а между растенията в реда – 30.
Грижите до прибирането на реколтата се състоят в окопаване, подхранване, а в случай на нужда и борба с болести и неприятели. Първото окопаване е 10 дни след засаждането. Тогава растенията може да бъдат подхранени с умерено количество азот – 10-30 г на квадратен метър амониев нитрат, според запасеността на почвата и при нормално торене през есента с фосфорни и калиеви торове. Две до три седмици след първото окопаване се извършва второто. Ако при първото не е извършено подхранване, прави се сега. С това окопаване растенията леко се загърлят, за да се образуват допълнителни корени. Третото окопаване се прави през май, ако растенията не са покрили почвата с листата си. В случай че това окопаване бъде спестено, появилите се плевели се изскубват на ръка. При добро овлажняване от естествените валежи поливките се извършват през 15-20 дни, но в случай на засушаване, правят се по-често с немного (около 30 л на квадратен метър) вода. Трябва да се наблюдава често за появата на зелевата бълха, а евентуално и на други вредители. В случай че се налага употребата на химически средства, изборът на препарата следва да се съобрази с карантинния му срок, защото времето за прибиране на реколтата бързо настъпва.
Прибирането на ранното главесто зеле започва в края на май и продължава до края на юни. Средният добив от един квадратен метър е около 2,5 килограма.

Отглеждане на късно зеле

Това е най-честият начин. Продукцията от късното зеле се в използва в прясно и преработено състояние. Прясно се съхранява дълго през зимата, преработва се в кисело зеле, участва в туршии, приготвяни по безброй рецепти.
Подходящите сортове за късно отглеждане са Амтрак, Бартоло, Кьосе 17, Леопард, Пазарджишко подобрено, Рамда, Саратога и др. Може да се използват и средно ранни сортове. Заслужават внимание и сортовете червено главесто зеле Данезе Дулче, Пазарджишко червено, Топаз и др.
Разсадът се отглежда на студени лехи. Мнозина засяват семената в леха, оформена от почвата в градината такава, каквато е. По-добре е да обогатят мястото с напълно разложен тор, а още по-добре ще е да приготвят торопочвена смес от разложен тор и почва, взета от затревени терени. Подходящият срок за сеитбата е между 5 и 15 юни. Семената се засяват рядко – по 2,5-3 г на квадратен метър и се покриват с 2-2,5 см пласт от торопочвена смес. При такава сеитба разсадът не се пикира, но това не означава, че не може да бъде пикиран. При всички случаи пикираният разсад е за предпочитане, защото засаден с пръстта около корените той се прихваща безпроблемно. За 100 кв. метра площ за отглеждане на зелето са необходими 8-10 г семена и около 2 кв. метра разсадна площ.
Основната грижа за разсада е поливането и плевенето, а при нужда и борба с болести и неприятели.
Подготовката на мястото започва с почистването му от растителните остатъци на предшественика. Това може да е градинският грах, ранните картофи, салатите, и др. но не и репичките, които със зелето са от едно и също семейство. Ако почвата е суха, трябва да се полее, за да се постигне доброкачествена обработка, след като просъхне. Обработва се на дълбочина 20-25 см, като с тази обработка се внасят според торенето на предшественика и запасеността на почвата 30-50 г двоен суперфосфат и 20-30 г калиев сулфат. След това площта се подравнява чрез култивиране, фрезоване или с ръчни инструменти (мотики и гребла). Непосредствено преди засаждането мястото се набраздява през 75-80 см.
Засаждането се извършва в горещо и сухо време, което изисква по-голямо внимание и съобразителност. Този момент настъпва към средата на юли. По това време разсадът е развил няколко същински листа. Ден преди вземането му от разсадната леха се полива, за да се изскубва по лесно и с по-малко загуба на малките коренови разклонения и коренови власинки. Растенията се сортират по едрина, на по-добре развитите дългите коренчета се съкращават, или както казват старите градинари, скорепцват се. На всички растения се откъсва около една трета от листата (от листните петури). Това се прави, за да се намали изпаряващата повърхност и така да се предотврати до най-голяма степен завяхването на засадените растенията. Стара и много полезна практика е корените на разсада да се потапят в каша от почва и пресен говежди тор. Това много помага за успешното прихващане. Днес има и препарати, като тераует например, които се използват почти по същия начин и със същата цел. Подходящите разстояния на засаждане са 75-80 см между редовете, а в реда – 40-50 или 60 см, според едрината на зелките, характерни за сорта. Дълбочината на засаждането е до първия същински лист. Не бива да се допуска вегетационното (растежното) връхче да се засипва с пръст. Поливането е задължителна операция. Засадените растения може да се полеят с тънка струя течаща вода, но на малки площи, особено в дворните градини, по удобно и по-резултатно е поливането с лейка без решетка.
Грижите след засаждането започват с преглед за прихващането на растенията. Това се прави няколко дни по-късно и на мястото на загиналите растения, на известно разстояние от него (8-10 см), се засажда резервен разсад.
Щом растенията укрепнат, се извършва и първото окопаване. То е плитко, до 5-6 см дълбочина. Второто е 10-15 дни след първото. С тази обработка растенията леко се загърлят и се подхранват с около 20 г амониева селитра и 10-15 г суперфосфат. Следващото подхранване е 15-20 дни по-късно с 10-15 г амониева селитра и толкава суперфосфат на квадратен метър. Това подхранване съвпада с третото окопаване. Междувременно с окопаванията се оформят поливните бразди.
В началото на развитието нуждите на растенията от вода са сравнително малки, но характерното за лятото засушаване и високите температури налагат чести поливки с малко количество вода. По късно нуждите нарастват, особено по време на оформянето и нарастването на зелките и количеството на поливната вода нараства. Почвата трябва да се поддържа винаги влажна. Поливките или валежите след допуснато засушаване причиняват напукването на зелките.
Прибирането на късното зеле според особеностите на сорта, срока на засаждане и положените грижи започва през октомври и продължава според намеренията за използването му и възможностите за работа през ноември, че даже и през декември. Не бива да се допуска късно прибиране, когато температурите на въздуха започват да се понижават до 5-7°С под нулата. Зелките се отсичат с остър нож, като се запазват 1-2 розетъчни листа, които предпазват зелката от наранявания при поставянето й в амбалажа, при превоза и манипулирането й. Ако поради ранно застудяване зелките замръзнат, трябва да се изчака естественото им размразяване и тогава да се изрязват. Предвижда ли се обаче трайно застудяване и изчакването става рисковано, трябва да се изрежат и да се внесат в помещение с ниска положителна температура, където размразяването да протече бавно.
От един квадратен метър се добива 4-6 кг, от което следва изводът, че около 10 кв. метра могат да задоволят нуждите на едно домакинство.
Веднага след прибирането на зелките площта се почиства от растителните остатъци, в т. ч. и от корените, и почвата се обработва дълбоко, за да се подготви за следващата култура.

Отглеждане чрез есенно засаждане

Този начин не е възможно да се приложи повсеместно, защото не навсякъде в страната растенията може да презимуват, но там където има условия, гарантира много ранна реколта. От засаденото през есента зеле реколтата се получава още през април, докато от пролетните посадки това става през май и юни.
Благоприятни са районите с по-мек климат и без особено резки колебания на температурата – долините на Струма, Места, Марица, а и на други места. Дворовете по правило предлагат по-добри условия, защото много или малко са защитени от студените ветрове и напролет по-бързо се затоплят. Много е важно мястото да е с южно изложение, да е защитено от студените северни ветрове. Почвата трябва да е от бързо затоплящи се – дълбока, богата на органични вещества, отцедлива, рохка, за да прониква лесно топлият въздух. Тежките, студени и непропускливи почви, както и леките и бедните, не са подходящи. А и предшестващата култура трябва да е някоя от тези, които освобождават по-рано площта, за да има възможност тя да се подготви както трябва. Такива предшественици са ранните краставици, ранните домати, ранният зелен фасул и др.
Разсадът се отглежда на открити лехи. Оформят се в градината чрез старателна обработка на почвата след обогатяването й с органични торове. По-добре е да се направят с торопочвена смес и почвата да е взета от затревени участъци. Времето за засяване е първата половина (между 5-и и 15-и) на септември. На 1 кв. метър се засяват до 4-5 г семена. С толкова разсад може да се отгледа зеле на около 100 кв. метра. Грижите се свеждат главно до редовно поливане и плевен. В случай на поява на болести (предимно мана) и неприятели (предимно зелеви бълхи и листни въшки) се вземат съответни мерки. Разсадът става готов за засаждане след около 35-40 дни.
Мястото се подготвя по време на отглеждането на разсада. Освободено от предшественика, най-напред се почиства от растителните остатъци. Ако почвата е суха, предварително се полива, за да се обработи по-лесно и по-доброкачествено. Дълбочината на обработката е 25-30 см. С тази обработка в почвата се внасят органични и минерални торове. Количеството им се съобразява с торенето на предшественика, както и със изискванията към хранителните елементи на следващата култура. Тъй като по същество тази обработка е основна и зелето се явява като междинна култура, на торенето също може да се гледа като на основно, сиреч да се внесат органичните торове, както и фосфорните и калиевите в примерни количества около 3-4 кг угнил или полуразложен органичен тор или компост, 10-20 г двоен суперфосфат и около 15 г калиев сулфат на един квадратен метър. Непосредствено преди засаждането площта се набраздява.
Засаждането се извършва около средата на октомври. Няма нищо по-различно от пролетното и лятното засаждане – дългите коренчета на младите растения се съкращават, листата също се съкращават до половината и повече, дълбочината е до първите същински листа, внимава се растежните връхчета да не се засипят с почва. Растенията се засаждат на 60-80 см между редовете и на 30-40 см в реда. Всяко засадено растение се полива с малко вода.
Грижите по същество не са по-различни, но се полагат по различно време. Няколко дни след като растенията видимо са се прихванали, се извършва първото окопаване и се попълват местата на загиналите растения. До две седмици по-късно, през ноември, се окопава и втори път, като растенията леко се загърлят. Следващото окопаване е в ранна пролет. Тогава се извършва и подхранване с малко амониева селитра (30-60 г на кв. метър), но при условие, че с есенната обработка са внесени фосфорни и калиеви торове или че почвата е богата на тези хранителни елементи. При едностранно използване на азотния тор не се получават доброкачествени зелки.
Прибирането на реколтата според метеорологичните условия и специфичните особености на сорта може да започне още в края на април или в началото на май и продължава до около средата на юни.

Отглеждане в полиетиленови съоръжения

Това могат да бъдат тунели или оранжерии без техническо отопление. В тях се създават по-добри топлинни условия, но в същото време се отчита и нуждата на зелето от по-малко топлина. Това прави не така сложно и рисково отглеждането му в подобни съоръжения, както е с доматите и с други топлолюбиви растения.
Този начин на отглеждане може да се осъществи чрез късно есенно (предзимно) или чрез ранно пролетно засаждане. Разсадът с отглежда така, както е посочено при случаите на отглеждане на открито. Подготовката на площта също не е по различна.
Времето за предзимното засаждане е краят на октомври-началото на ноември. Обикновено разсадът се засажда в полиетиленова оранжерия. Подходящ начин на отглеждане е двуредовата лента – 70 см между лентите, 60 см между редовете в лентата и 40 см между растенията в реда. Ако разсадът е засаден на открито, още през февруари лентите се покриват с полиетиленов тунел, за да се ускори развитието на растенията. До настъпването на зимата се извършва едно окопаване, съпроводено от загърляне, което увеличава устойчивостта на растенията на ниските температури. Благоприятният срок за пролетно засаждане настъпва през първата половина на март и зависи от климатичните особености на района и конкретните метеорологични условия. Растенията се отглеждат в двуредова лента. Подходящи разстояния са 60 см между лентите, 50 см между редовете в лентата и 40 см между растенията в реда. Може да се използва и триредовата лента – 60 см между лентите, 45 см между редовете в лентата и 35-40 см между растенията в реда.
При пролетното засаждане веднага след засаждането върху лентите се построява полиетиленов тунел.