Чесън
Чесънът се отличава с високо съдържание на азотни и безазотни хранителни вещества, минерални соли и витамини, предимно витамин С. Особено ценна негова състава е чесновото масло, което има забележително фунгицидно действие и унищожава причинители на редица заразни болести. Всичко това отдавна е определило мястото му на нашата трапеза като хранително и лечебно растение. Консумират се както зелените му листа, така и луковиците. Зеленият чесън е по-богат на хранителни вещества и витамини от лука.
Биологически особености
Чесънът (Alium sativum L.) е многогодишно растение от семейство Лукови (Lilliaceae).
Кореновата система е брадеста, слабо развита, разположена в повърхностния сой на почвата.
Стъблото е силно скъсено и представлява т. нар. дънце, както и при лука.
Листата са прикрепени към горния край на дънцето, в основата си са тръбести, а по-нагоре образуват листна петура, която е плоска, гладка, покрита със слаб восъчен налеп. Всеки нов лист израства във вътрешността на предишния и така се образува лъжливо стъбло над почвената повърхност.
Скилидите се развиват от разположени в основата на листата върху същинското стъбло (дънцето) пъпки. Те представляват органи на размножаваното. Всяка скилида дава началото на ново растение.
Различаваме две форми чесън – летен и зимен. Зимният се засажда есента, за да се получи продукция, която се консумира в зелено състояние, през пролетта Той също образува луковици. Те не с отличават с висока трайност и се съхраняват докъм декември - януари. Използват се за засаждане наесен, както и в домакинството. Летният чесън се отглежда заради луковиците, които се съхраняват до пролетта, когато негови скилиди се засаждат за лятно отглеждане.
И летният и зимният чесън не образуват цветоносни стъбла и не цъфтят. Размножават се по вегетативен път чрез засаждане на скилидите. Има и стрелкуващ чесън, който се разпространява сред любители градинари. Един от тях е т. нар. Мариин лук, който още през същата година образува цветоносни стъбла. Върху тях се развиват множество въздушни луковички, които също служат за размножаване.
Изисквания към климатичните и почвените условия
Чесънът се отличава с висока студоустойчивост. Засаден през есента и добре вкоренил се, издържа в безснежна зима до минус 25°С, а има ли снежна покривка, и повече.
Към влагата е твърде взискателен и ако отглеждането му минава и без напояване, то е защото съвпада с по-доброто овлажняване на почвата по естествен път. В суха пролет образува дребни и недоброкачествени глави. По взискателен към влагата е зимният чесън.
Към светлината е доста взискателен. В сянката на овощни дръвчета се развива незадоволително и дава ниски и недоброкачествени добиви.
По отношение на почвата проявява твърде високи изисквания, по-претенциозен е от лука. Най-добри за него са дълбоките, добре разработени, топли и влагоемни, богати на хранителни вещества почви. Тежките глинести и вкиселените са неподходящи. Не понася торенето с пресен оборски тор, но реагира много положително на обогатяването на почват с напълно разложен или с компост.
Добрите предшественици на чесъна са градинските растения, които оставят след себе си почвата добре разработена и чиста от плевели. Самият той е добър предшественик на всички други зеленчуци. Не бива да се засажда след себе си, както и след лука и праза.
НАЧИНИ НА ОТГЛЕЖДАНЕ
Отглеждане на зимен чесън
Подходящи са сортовете Здравец, Бял юнски и други.
Подготовката на мястото за засаждане на зимния чесън започва по-рано или по-късно през септември, но при всички случаи е желателно до средата на октомври да завърши. Мястото се почиства от растителните остатъци на предшественика и се обработва на 20 см дълбочина. По-дълбоката обработка не е за препоръчване – дебелият пласт почва уляга и къса младите коренчета на никнещия чесън. Ако предшественикът е торен с органичен тор, сега такова торене не се налага. Ако не е, до 5-6 кг на квадратен метър добре разложен оборски тор или компост ще е от полза и за чесъна, и за следващата култура. С тази обработка се внасят и до 60-70 г суперфосфат, както и 15-20 г калиев сулфат на квадратен метър.
Непосредствено преди засаждането обработената дълбоко почва се наситнява чрез една две обработки, като се внася до 20-30 г на квадратен метър амониев нитрат и се оформят лехи. Лехите следва да имат слаб наклон, а повърхността им да е равна, без вдлъбнати места, за да не се задържа вода от есенно-зимните валежи. Застояването им може да причини загниване.
Засаждането се извършва през втората половина на октомври. Луковиците се раздробяват на отделни скилиди. Сортират е по големина, за да се засадят в отделни лехи или отделни участъци на лехата. Така се получават изравнени посадки и на тях може да се приложат специфични мерки, като подхранване например, или продукцията да се прибира отделно. Загнилите, механично повредените или с някакъв друг недостатък, както и дребните от сърцевината на луковицата, не се използват за засаждане.
Лехите се маркират през 15-20 см, което представлява междуредово разстояние. Опитните градинари направо оформят браздичка, в нея посаждат скилидите и я заравят с почвата, изкопана от следващата браздичка. Едрите скилиди се разполагат в реда на 10 см една от друга, а дребните – на 8. Скилидите се засаждат с лек натиск с дънцето надолу. Повърхността на лехата се заравнява с градинско гребло. Ако почвата е суха, полива се чрез дъждуване (лейка с решетка).
Според едрината на скилидите и разстоянията на засаждане за 10 кв. метра се употребява от 150 до 350 г посадъчен материал.
Някои любители смятат, че когато чесънът се засажда късно през ноември, ще се избегне нападението от чесновата муха. Това е погрешно. Летежът на чесновата муха не зависи от срока на засаждане, а от конкретните метеорологични условия през януари, февруари и март. Лошото на късните посадки е, че не могат да развият мощни корени до настъпването на студовете и напролет растежът им не е така интензивен.
Грижите след засаждането не са особени. Чесънът никне за 10-15 дни. Ако се налага, премахват се никнещи плевели. В суха есен може да се наложи и поливане. През зимните месеци обикновено има нужда от борба с чесновата муха. Напролет почвата в междуредията се разрохква плитко и с тази обработка по преценка може да се извърши подхранване с амониева селитра до около 15 г на квадратен метър. Борбата с плевелите се води чрез чести повърхностни разрохквания. Когато растенията наедреят и започнат образуват глави, всякаква употреба на почвообработващи инструменти се прекратява. Евентуално появяващите се плевели се премахват чрез изскубване.
Прибирането на реколтата се извършва според предназначението. През май има чесън за употреба в зелено състояние. Според нуждите се изскубва. Част от насаждението се оставя да формира глави. Това е чесън, който се употребява през лятото и есента. Част от него служи и за засаждане.
Отглеждане на летен чесън
Подходящ сорт за лятно отглеждане е Горнооряховски 37/57, както и някои други сортове.
Мястото се подготвя още в ранна пролет. Прекопава се плитко и се оформят лехи, така както и за зимния. По преценка се внася и малко азотен тор (амониева селитра) – 15-20 г на квадратен метър.
Засаждането се извършва през март. Не бива да се закъснява. Късно засаденият не дава добри добиви, защото отглеждането му съвпада с повишаването на температурите и понижаване на влажността. При късно засадят чесън много от растенията образуват едноскилидни луковици, т. нар. едноглав чесън.
Грижите през време на вегетацията се свеждат главно до повърхностно разрохкване на почвата. Така се унищожават никнещите плевели и се ограничава изпарението на влагата от коренообитаемия почвен пласт. С напредването на развитието прекопаванията преустановяват и евентуално появилите се плевели се отстраняват чрез изскубване. При засушаване през май и юни се предприема и поливане.
Моментът за прибиране на летния чесън се познава по пожълтяването на листата и полягането на стъблата. Това става нормално през първата половина на юли не много време след прибирането на зимния. Практика е летният да се сплитана венци и да съхне под навеси и стрехи. Със захлаждане на времето се прибира в подходящо помещение, където температурата не спада под минус 3°С. При по-ниски температури замръзва и става негоден за употреба.
Отглеждане на зелен чесън в пластмасови съоръжения
Най-подходящи за целта са оранжериите. Засаденият на лехи в тях чесън може допълнително да се покрие с полиетиленов тунел, което позволява да се акумулира повече топлина в студените дни.
Сортовете за този начин на отглеждане може да са както летни, така и зимни, тъй като целта е да се получи само продукция за употреба в зелено състояние. За предпочитане е зимният чесън. Той прави по-нежни и крехки стъбла и по-бързо нараства от летния.
Мястото се подготвя още през август. При необходимост се тори с органични и минерални торове в примерни количества 3-6 кг разложен оборски тор или компост, 40-60 г суперфосфат и 15-20 г калиев сулфат на квадратен метър. Нормите на торене зависят и от изискванията към торенето на зеленчука, който ще се отгледа след чесъна. Оформят се лехи с удобни за работа размери.
Засаждането се извършва през септември, на етапи, още от първата десетдневка. От засадения в началото на октомври реколтата се получава в кая на ноември, от засадения до средата на ноември – през март. Сади се по-гъсто, 15 см между редовете и 6-8 см в реда, и по дълбоко – 6-8 см. Така се получават растения с удължени и избелени стъбла.
Грижите са такива, каквито и за зеления лук. Все пак, трябва да се има предвид, че чесънът е по-взискателен към температурата на почвата и допълнителното покриване с полиетиленов тунел изиграва съществена роля. Освен това чесънът расте по-бавно от лука.
Автор: Тома Христов