Мента

Известна е най-вече като етеричномаслодайно и лечебно растение. Но още от най-стари времена е запазила значението си на подправка. Тя придава освежаващ вкус и приятен аромат на салати, сирене, супи, рибни и зеленчукови ястия, служи и при приготвянето на тестени изделия. В кулинарията се употребяват листенцата и цветовете предимно на градинската мента, която има по-силен аромат.
Ментата в природата се среща в страни на Европа и Азия. Като кулинарно растение започва да се отглежда първоначално преди повече от 250 години в Англия, а от там се разпространява в много други страни. У нас е внесена в началото на ХХ в.
Ако желаете да имате под ръка в градината едновременно ароматен и лечебен чай и подправка, засадете си мента. Тя притежава богато съдържание на етерично масло, на което главната съставна част са ментолът и ценни биологичноактивни съставки

Устройство

Ментата (Mentha piperita) е многогодишно тревисто растение.
Кореновата система се състои от подземно коренище, от чиито възли израстват множество много тънки коренчета, които достигат на дълбочина до 40 см.
Надземната част се състои от силно разклонени четириръбести стъбла, всяко от което завършва със съцветие. Достигат до 1 м височина. Стъблата са разделени на междувъзли и възли, по които са наредени срещуположно листата. Освен правостоящите стъбла, ментата пуска и пълзящи стъбла, които се образуват от най-горния възел на коренището.
Листата са с къси дръжки, продълговато яйцевидни, по периферията са назъбени. От двете страни листата имат много жлези.
Цветовете са дребни, разположени в класовидни съцветия , които цъфтят отдолу нагоре със сини до розово-сини цветове. Цъфтят от втората половина на юли до края на август. Семената са много дребни и с ниска кълняемост.

Изисквания

Ментата е растение, което има големи възможности за приспособяване към климатичните условия. Не е много взискателна към температурата. При покой коренищата могат да понесат до 10 градуса. Масовото развитие на растенията през пролетта започва, когато средната дневна температура се задържи 10-12 градуса в продължение на две седмици.
Ментата е растение на дългия ден и не понася засенчване. Този й каприз трябва да се уважава, защото, ако се отглежда като подкултура или на неогрято място, стъблата се етиолират, листата окапват и добивът намалява. Въздушната и почвената влага също имат голямо значение за растението. Затова трябва да има възможност за поливане. При сухи почви силно се затормозва развитието на ментата, включително и на коренищата.
Почвата трябва да е рохкава и пропусклива, да не се сбива и да не образува почвена кора. Особено важно е да е богато наторена с органичен тор. Много подходящи са наносните почви, плодородният чернозем, а реакцията на почвения разтвор да е близка до неутралната. Тежките глинести, които задържат излишната вода, както и песъчливите почви не са подходящи за ментата.

Размножаване

Ментата се размножава предимно вегетативно, като за посадъчен материал се използват коренищата. Те трябва да са получени от здрави и добре развити растения. Най-добър посадъчен материал са пълзящите стъбла. Когато ментата се засажда през пролетта, коренищата се изваждат още през есента и се съхраняват, като се нареждат на пластове и се покриват с почва. По-успешно е есенното засаждане. Предварително се подбира подходящото място, наторява се обилно с оборски тор и минерални торове – суперфосфат и амониева селитра, и се прекопава дълбоко.
Предпочита да отиде на новото място от 15 октомври до 15 ноември. Това е най-благоприятното време за засаждане на растенията. Те добре се вкореняват, презимуват успешно и напролет започват бързо да се развиват. Добре подготвеното място се набраздява на разстояние 60-70 см и на дълбочина 15-18 см. В основата на браздата се нареждат едно до друго нарязаните парчета (с дължина 10-12 см) от коренището и се засипват с почва, след това леко се притъпква.

Грижите

Ментовото насаждение трябва да се поддържа чисто от плевели, а почвата да е рохкава. Когато ментата поникне, се окопава и подхранва. През вегетацията се окопава още 2-3 пъти и се подхранва два пъти. Първото подхранване се прави при първото окопаване, а второто подхранване при появата на 3-ото – 4-ото разклонение с 1,5 кг амониева селитра на 100 кв.м. Много добре понася птичи тор и оборски тор, разтворени във водата.
Ментата изисква редовно да се полива, особено през юни. Трябва да се избягват горещите часове на деня, най-добре в хладно време или късно следобед или вечер. Най-подходящо е дъждуването, но във фаза бутонизация за предпочитане е гравитачното поливане. Броят на поливките зависи от засушаванията, може 5-6 пъти, но най-вече през фазите бутонизация и цъфтеж, когато се използва за добиване на етеричното масло.
Ментата се изрязва за листа в началото на бутонизация (напъпване). След прибирането на първата реколта ментовото насаждение се полива , подхранва се с амониева селитра и се прекопава. Ако се засуши, се полива пак. След около 40 дни се получава втората реколта.