Подправка, която благодарение на приятния ментово-лимонен вкус е подходяща за ястия от риба, месо, гъби, дивеч, птици. Използват се предимно листата, макар че всички части на растението ухаят приятно. Дължи се на органичните киселини и етеричните масла, които съдържа растението. Младите зелени листа придават свеж лимонов аромат на салатите. При консервирането на туршии се усеща ароматът и през зимата. Изсушената маточина може да се съхрани за по-продължително време.
Устройство
Маточината (Melissa officinalis), наречена още лимонче, е многогодишно тревисто растение. Расте в южните райони на Европа и Средна Азия, а у нас из цялата страна.Растението образува туфа с височина 60-80 см и диаметър 40-60 см.
Коренището е силно разклонено и има подземни стъбла, които са разположени плитко в почвата. Стъблата са също разклонени и са покрити с жлезисти власинки. Листата са срещуположни, светлозелени, сърцевидни продълговати, със заострен връх и назъбени краища. Цветовете се намират по връхните части на клонките и в пазвите на листата. Те са бледожълти, бели или розови.
Изисквания
Маточината е топлолюбиво растение. Към светлината не е особено взискателна, затова може да расте и на сянка. Тогава почти не цъфти, но ако се отглежда за листата, това е благоприятно. Те не губят аромата си.
Тя е придирчива към почвената и атмосферната влажност, както и към хранителните вещества в почвата. Най-подходящи са рохкавите, песъчливо-глинестите, с добър воден, хранителен и въздушен режим, но не понася преовлажняване.
На богати почви и при обилно торене реагира с увеличаване на добивите от листата, които съдържат етерично масло, богато на цитрал, цитроленол, гераниол , линалол, витамил С, дъбилни вещества, смоли.
Размножаване
Тъй като семената никнат бавно, директната сеитба не е за предпочитане. Най-добре е когато се използва разсад. Затова се подготвят открити лехи. Използват се 3-4 г семена на кв.м, покриват се с 0,5 – 1 см добре угнил оборски тор. Разсадът е готов за разсаждане, когато растенията са 10-12см. През май отиват на постоянно място. Най-подходящи разстояния за разсаждане на разсада са между редовете 50-60 см, а в реда 25-30 см.
Разсад се отглежда и на открити лехи, като семената се засяват и през първата половина на май. Той е готов през втората половина на септември и началото на октомври, когато отива на постоянното си място.
Маточината може да се размножава и вегетативно, като старите коренища се разделят на 3-4 части. Засаждат се през октомври, може и в началото на ноември. Вегетативното размножаване е най -сигурен начин за получаване на нов посев.
Грижите
Грижите през вегетацията са както при всяко окопно растение.
Маточината образува голяма надземна маса, поради което извлича много хранителни вещества от почвата.Това налага ежегодното й наторяване. При първата пролетна обработка се внася около 20 кг/дка амониева селитра, а през есента с последната обработка – по 50 кг суперфосфат на декар.
Листата се берат на 2-3 пъти , най-добре преди цъфтежа. Втората реколта се прибира през септември. Най-подходящо време за бране е сутрин след като се вдигне росата в тихо и слънчево време.
Отрязаните стъбла се изсушават на тънък пласт на сянка.
Любимо растение за цветния бордюр, което лесно се разпознава. Листата са тревисти, а цветовете - дълги и тръбести. Съцветията на някои книфофии, но не на всички, са червени в горната си част и жълти п...
Доскоро в Япония на простолюдието най-строго се е забранявало да отглежда мурая. Само императорът е да се радва на красивото растение с нежни и ароматни белоснежни цветове. Придворният етикет го е за...
Първият латирус бил внесен от Сицилия през 1699 г., но високите градински сортове в най-различни багри се появили едва през 19 век. На най-голяма популярност се радват високите катерливи латируси, но ...
Изящната дребна торения от семейство Живеничеви (Scrophulariaceae) с височина между 10 и 25 см произхожда от горите на Виетнам. Бухналите туфички с гъсто разположени бледозелени назъбени листа се обси...
Лук